ПЕВИЦАТА МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ЖИВЯ КАТО В ШЛАГЕРА СИ „ЛЮБОВТА НА СКИТНИКА“

• Тя изпя песни на Йосиф Цанков, Петър Ступел и Тончо Русев, текстове на Стефан Цанев, но така и не издаде дългосвиреща грамофонна плоча. Валентин Йорданов от Сливен днес най-добре изпълнява нейните песни, разказва най-добрият й приятел Атанас Шопов

Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

От малката грамофонна плоча, издадена през 1968 г. от „Балкантон“, звучи дълбок, плътен женски глас: „… само тишина безкрайно в здрача шепне: „Своя спомен запази“. Маргарита Димитрова изпълнява популярния на времето хит на европейската звезда Мери Хопкинс „Любовта на скитника“, писан по мотиви на руския романс „Дороги длинные“. От другата страна на плочата е песента на Грета Ганчева „Балалайка“ – за старата циганка, дето пуши с лула.

Българският текст на кавъра „Любовта на скитника“ е на Димитър Ценов. В него поетът сякаш е вплел целия кратък живот на певицата. Любопитен факт е, че и двамата са родени през 1941 г., и двамата умират твърде млади. Маргарита – през януари 1984 г., едва на 42 години. За нея казват, че минала и изгоряла като метеор през българската естрада.

„Наско, кой е твоят най-силен спомен от Маргарита, който си запазил?“ – въпросът е към най-добрия приятел на певицата – Атанас Шопов. Отговорът му е: „Прегръдката. Нейната топла прегръдка на брега на морето. Имаше любов между нас, но тя така и си остана – просто любов“.

Днес бившият учител по биология Атанас Шопов отглежда палми и билки в родното си село Царимир, Пловдивско. Сн. Ваньо Стоилов.

 

На 27 август т.г. Атанас Шопов навърши 76 години. Бивш учител и инспектор по биология в Пловдив и Смолян, днес той отглежда палми и други екзотични растения и билки в двора на къщата си в пловдивското село Царимир. Някога много близък на Маргарита Димитрова, и досега Атанас посвещава част от живота си на това да популяризира нейното позабравено вече творчество. В дома си е събрал и притежава всички записи, които певицата успява да направи в краткия си земен път. Направил го е с помощта на друг заклет почитател на жената с алтовия глас – младия певец от Сливен Валентин Йорданов. И на журналиста Иван Георгиев от вестник „Минаха години“, който по едно време искал да прави Музей на българската естрада и събирал стари грамофонни плочи.

Някогашният приятел на Маргарита Димитрова Атанас Шопов пред къта на певицата, който създал сам в родната си къща. Сн. Ваньа Стоилов.

„Аз изобщо не познавах Валентин Йорданов. Една вечер, беше през зимата, студено, гледах телевизия, но нямаше нищо интересно. Пуснах си радиото – беше застопорено на радио Пловдив и за моя огромна изненада, в този момент чувам песента „Моя разпиляна любов“, една от емблематичните песни на Маргарита. Но по радиото хем пее Маргарита, хем усещам, че не е тя. Викам си: лентата ли е развалена на тези хора, касетофонът ли?… И хоп, след песента водещият Христо Пенев почва да говори: чухте младия певец от Сливен Валентин Йорданов. Той умолява всички, които знаят повече за Маргарита Димитрова, да му се обадят. Направих го. Като дойде у нас и видя моите автографи, плочи и снимки, Вальо направо пощуря.“, разказва с вълнение Атанас Шопов.

Той самият се запознал с тогавашната изгряваща звезда на българската естрада в Пловдив през 1968 година, на един концерт на румънката Маргарета Паслару. Шопов си спомня: „Като подгряваща певица на нейния концерт бяха изпратили Маргарита Димитрова. Аз вече знаех и харесвах нейните песни. И бях набрал един голям букет цветя, за да й го подаря. В този момент видях Рашо Нейков – мой познат, един от известните български журналисти тогава, който ми вика: „Искаш ли да те запозная с Маргарита Димитрова?“, „Готово!“, отговарям. Концертът беше в Панаирния град. Маргарита си изпя нейните песни, за съжаление нито един цвят, нито едно цветенце нямаше за нея. В един малък антракт, Рашо ме заведе зад кулисите, нямах смелостта да се кача на сцената. Като ме видя Паслару с букета, още не беше излязла да пее, помисли, че е за нея. Пък аз директно отидох при Маргарита Димитрова, а тя казва: Аз не съм Паслару, объркахте се. „Не, отговарям й, цветята са за Вас, Маргарита Димитрова“.

Войнишката снимка на Наско била любима на Маргарита Димитрова. Сн. Личен архив

Не обърнах повече внимание на Паслару, не ме интересуваше. Но тя, в интерес на истината, тогава направи голям концерт, с едно фантастично изпълнение на „Дилайла“.

Така тръгна нашето приятелство с Маргарита. По-късно научих, че любимите й цветя са точно маргаритите, но тогава, в Пловдив, не ги бях улучил.

През 1973 г., вече като класен ръководител на 11-и клас от гимназията в Доспат, заведох учениците си в София, преспахме в младежкия комплекс „Орбита“. Вече знаех адреса й, вечерта към 11 часа отидох у тях без покана. Е, малко късно, но не знаех дали ще си е у дома. Позвъних, тя отвори вратата, позна ме, зарадва се. Не помня дали се бяхме виждали след онази среща в Пловдив, но тя ме прегърна още на вратата, щом ме видя. Помня, че живееше на квартира с майка си. На другия ден към 10 часа дойде в „Орбита“, на среща с учениците ми, с майка си. Беше много въодушевена, снима се с нас, но не зная къде изчезна снимката. Дори обеща да дойде да пее на абитуриентския им бал, но не успя – трябваше да замине за Ниш и не дойде.

Маргарита в началото на творческия си път. Сн. Личен архив

След това вече се виждахме много често. Дори е идвала у дома в Царимир. Тук е спала, на другото легло в спалнята. На сутринта казва: „Наско, кучетата не ми дадоха мира през цялото време“. На един Гергьовден беше, тя пееше в централния пловдивски хотел „Тримонциум“. По онова време вторият ми баща гледаше овце, вкъщи имаше агнешко. Тя хапна ей тоничко – Атанас сочи половината си показалец, на тръгване поиска малко месо за кученцето си. Тогава вкъщи не е пяла. Но друг път се случи на маса, в Пампорово. Прибирах се за Смолян и гледам в курорта – плакат: „Маргарита Димитрова пее за вас в хотел „Мургавец“. Спрях, набрах й букет цветя от ливадите наоколо. Тя остана като шашардисана. След участието й се преместихме горе, в нощния бар. Нямаше много посетители. Там, на масата, тя изпя 3-4 от своите песни. Вечерта беше много приятна и без алкохол, но тя предложи да изпием по едно кампари. На мен, тъй като не пиех алкохол, ми беше първо опитване, после това питие ми стана любимо.“

Тук Атанас Шопов настоява да развенчае мита, че Маргарита Димитрова често посягала към чашката и че алкохолът е провалил кариерата й на певица. „Маргарита имаше вроден порок на сърцето и не пиеше. Макар че през 1966 г., когато печели за първи път международния конкурс „Песни за българското Черноморие“, който по-късно става „Златният Орфей“, си позволява от радост да дръпне 1-2 чашки. Но те били достатъчно, за да й прилошее още там, повърнала в банкетната зала. Разбира се, никой не знаел за болестта й. Това дава повод на Лили Иванова, за която в онзи момент няма награда, да просъска от завист: „Дадоха първа награда на една пияна курва.“, разказва пенсионираният учител по биология.

През 1968 г. Маргарита Димитрова печели трета награда от международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей“. Председател на журито е голямата френска актриса Даниел Дарио, пред чийто плакат Маргарита се е снимала. Сн. Личен архив

Силните години на Маргарита Димитрова в българската естрада са от 1966-та някъде до 1973 година. Гласът й – специфичен контраалт с голям диапазон, я прави разпознаваема сред слушателите. Тя прави впечатление и като много красива жена с матовата си кожа.

Първият й съпруг Стойчо Сапунов е осветител в театъра на Велико Търново. Женят се, когато Маргарита идва от родното си Габрово, като ресторантска певица във Велико Търново. Казват, че не била добре приета в семейството му само заради това, че е певица, т.е. лека жена според старомодните представи. Двамата имат дъщеря – Петя. Дори първия си конкурс „Песни за българското Черноморие“ Маргарита печели с фамилията на мъжа си Сапунова – там тя взема две първи награди за изпълнение, с песните „Моя любов разпиляна“ на Тончо Русев и „Гласът на морето“ на Петър Ступел. /Тъкмо наградата за песента „Моя любов разпиляна“ е първата в дългия, осеян с десетки награди, творчески път на композитора/.

Един от многобройните автографи на Маргарита Димитрова, които Атанас ревниво пази до днес. Сн. Личен архив.

С фамилията си Сапунова, Маргарита изкарва и втория двегодишен курс за естрадни изпълнители към Българската държавна консерватория. Заедно с Паша Христова, Борислав Грънчаров, Маргарита Радинска. В този курс са състудентки и с актрисата Латинка Петрова, която признава за Маргарита: „Тя беше нестандартна, ефектна жена. Най-добре подготвената между нас, разпознаваема“.

Певицата се връща към бащината си фамилия Димитрова не само заради развода си със Стойчо Сапунов, а и защото й подсказали, че името Димитрова е много по-вървежно в нейния занаят – да видела вожда Георги Димитров, звездата Емил Димитров… “ Обичам бавната и лирична песен с неподправена поезия и чистота.“ – изповяда приживе Маргарита Димитрова. И не е случайност, че в репертоара й има много лирични италиански песни. Че я наричат Балканският лъв или българската Милва – италианската певица, с която гласовете им са много близки. Още през 1965 г. Маргарита става известна тъкмо с песен от репертоара на Милва – „Никой от вас“ – първата записана от нея песен.

През 1967 г. Маргарита Димитрова отново печели първа награда от „Песни за българското Черноморие“, този път с песента на Димитър Вълчев „Крадецът на бисери“. На същото място е класирана и Йорданка Христова. Година по-късно, през 1968-а, вече на „Златният Орфей“, българската певица е трета в международния конкурс за изпълнители. Освен от нея, България е представена още от Бисер Киров, Мария Мицева и Стефан Воронов. Маргарита участва с „най-голямата песен в цялата й кариера“, по думите на Атанас Шопов – „Пълнолуние“ по музика на Петър Ступел и текст на Стефан Цанев, пее и италианската песен на Палавичини „И тази нощ ще чуеш една песен“ в оригинал. Тогава Маргарита разделя третата награда с Мария Мицева и представителя на СССР Йосиф Кобзон, който изпял „Песен моя, обич моя“. От тук започва и тяхното голямо приятелство.

Маргарита Димитрова /с кока в средата/ с колеги от естрадата. Сн. Личен архив

Голямата награда е присъдена на френската певица Джени Фер, която по-късно емигрира в Канада и се изгубва от погледа на европейската публика.

Тъкмо през 1968 г., председател на международното жури на „Златният Орфей“ е голямата френска кинозвезда Даниел Дарио. След изпълненията на Маргарита, тя казва: „Една малка България може да бъде щастлива, че има такъв глас. В гърлото на тази жена са заключени милиони.“ „ Да, но тя не отключи нищо.“, е коментарът на Атанас Шопов с днешна дата.

Стартът на Маргарита Димитрова наистина е летящ. Някои сравняват живота й с този на Едит Пиаф – момичето от улицата, което превзема висотите на естрадата.

През 1969-а тя участва като почетен гост със свой рецитал на „Златният Орфей“ – целта била да покажат наградените дотогава български изпълнители. Две години преди това, в края на 1967-ма, заедно с Йорданка Христова, Бисер Киров и Маргарита Радинска, триумфират в Куба с оркестър „Балкантон“.

На турне в Куба през 1967 г. На снимката в средата е Йорданка Христова. Вдясно е Маргарита Димитрова, вляво – Маргарита Радинска. Мъжът е Бисер Киров. Сн. Личен архив

Представя успешно страната ни на международни фестивали в ГДР, СССР, Румъния и Чехословакия. Поканена е на трихилядния концерт на Емил Димитров през 1970-та. През същата година не е предвидена за „Златният Орфей“, но неговият създател и директор Генко Генков, който много я обичал и уважавал, я вика да пее в международния конкурс за изпълнители. Обяснил й, че няма кого да пуснат. Малцина са българските изпълнители, участвали по два пъти в този престижен конкурс – Маргарита Димитрова, Бисер Киров, Борис Годжунов и Маргарита Хранова.

През 1970-ма, пак на сцената са тя, Стефан Воронов, Бисер Киров. Маргарита този път избира „Моя слънце, засияй“ на Йосиф Цанков и шлагера на Том Джоунс на английски „Без любов“. Но в един миг, току да излезе пред публиката, тогавашният генерален директор на Българската телевизия Леда Милева й казва в прав текст, че няма защо да се мъчи, този път било ред на Бисер Киров да спечели златната статуетка. Така и станало. А Маргарита? Тя просто се стегнала, изпяла блестящо песните си, после вдигнала скандал на журито.

Певицата Маргарита Димитрова рекламира някогашния Спортен тотализатор. Сн. Личен архив

Пак през тези години се случва нещо, за което Атанас смята, че е истина. Куп естрадни певци, включително и Маргарита Димитрова, са на тържество, заедно с партийния елит на държавата. Сред големците бил и Тодор Живков, в чийто очи веднага се набила мургавата, висока и стройна красавица. Първият я поканил на танц, после я поканил да го посети и в апартамента му. Маргарита се смутила, опитала да се измъкне с репликата: „Ама вие се шегувате, другарю Живков!“. Но Живков дал да се разбере, че никак, ама никак не се шегува. И не забравил, че тя му вързала тенекия през онази нощ…

После, случайно или не, кариерата й тръгва стремглаво надолу. Вместо нея, на фестивал в Полша заминава Богдана Карадочева. Поканите за участия секват, името на изпълнителката на „Мое безумно сърце“ – песен също на Йожи Цанков, изпада от афишите на концертна дирекция. Маргарита никога не издава така мечтаната от нея дългосвиреща грамофонна плоча, „голяма тава“, както казвали тогава. И си остава с три малки плочи и песни в сборни плочи с по няколко изпълнители.

Понякога, в мигове на откровение, признавала пред Атанас, че съжалява за това, че тогава отказала на Първия. „Зная, че след това щях да плюя себе си, но съжалявам.“, така казвала.

Някъде по това време претърпяла още едно житейско разочарование. При една от срещите им в столичната сладкарница „Кристал“, Маргарита попитала Наско направо: „Ще се ожениш ли за мен?“. „Не казах нито да, нито не, замълчах“, спомня си сега за този съдбоносен миг Шопов. Тогава тя продължила: „Щом е така, следващия път, когато дойдеш в София, вече ще съм омъжена.“. Е, разделили се като приятели, но… „В този миг разбрах, че те обичам, но не зная ти дали разбра…“, пее гласът от плочата.

Певицата не излъгала. Омъжва се повторно, този път за Иван Калдъръмов, управител на Клуба на артистите в София. Вероятно заради него им кумува самият Георги Парцалев. Това й носи софийско жителство, но бракът им така и не потръгва. Маргарита е принудена да пее по ресторанти, в гилдията говорят упорито, че животът й се разпада: мъже, пиянски оргии. Понякога дори само слуховете обострят болестите на човека, а Маргарита, макар и едва на 40 години, вече ги имала в изобилие.

Маргарита Димитрова като булка за втори път – София 1978 година. Сн. Личен архив

„Друг път никъде не съм казвал защо в оня миг замълчах. Работата беше такава: аз не помня баща си. Той бил войник в Македония. През март 1944 г. го пускат в домашен отпуск, но получава спешна телеграма да се върне в частта си веднага, защото се местят. Тръгва, през нощта на 16 март трябвало да преспи в хотел в София. Тогава е една от най-големите англо-американски бомбардировки над българската столица. Бомба пада върху хотела, баща ми загива. Бил една от 43-те жертви на бомбандировката през онази вечер… Аз съм бил вече на път и съм се родил през август 1944 година.

Тази история ми разказваше майка ми. Истината е, че тя не беше готова да приеме разведена жена с дете като Маргарита за своя снаха. Когато я питах: А ти защо се омъжи повторно, тя ми отговаряше: Моето бе друго, аз бях вдовица. Както и да е… Когато в един момент тя все пак вече бе готова да приема Маргарита в дома ни, беше късно – тя се беше омъжила повторно.“, признава Атанас Шопов.

Дали животът на певицата е щял да бъде друг, ако тогава той не бе замълчал? Атанас Шопов не се наема да отговори категорично на тази въпрос.

После пак се срещат, но все по-рядко. Веднъж той събира от приятели и дава на Маргарита 300 лева, защото нямала пари дори за лекарства. Отношенията с мъжа й били съвсем охладнели. Дъщеря й не приемала втория си баща, в един момент я дали в интернат. Колегите й от сцената също я изоставили. „Казваше, че ще ми върне парите, щом издаде дългосвирещата си плоча. Един ден Иван Славков, вече шеф на телевизията, й обещал, но насрочената от него среща така и не станала. Майната им на парите! При поредното ми идване в столицата й позвъних да се видим, но тя ми отказа. Рече ми, че вече е развалина. И че иска да я запомня такава, каквато била през онази наша лятна нощ на брега на морето.“, вълнува се Атанас.

Инфарктът застига Маргарита Димитрова на 11 януари 1984 г., в боксониерата й в квартал „Младост“. Някъде там тогава свършвала София. Била едва на 42 години и половина.

Автограф от Маргарита Димитрова. Сн. Личен архив

Последната песен, която все пак успява да запише, носи многозначителното име „Мъка“.

„Аз не знаех нищо за смъртта й. Трябва да е било през януари или февруари същата година. Като инспектор по биология в Смолян, бях на поредното съвещание в София. Имах много свободно време и се разхождах по софийските улици, загърнат в кожуха си. Беше студено. Нямам навика да се заглеждам по некролозите по улиците, но в един момент вятърът подметна току пред мен един некролог. Сякаш, за да ми каже: погледни, това е съдбата. На некролога имаше снимка, която виждах за първи път, и нейното име. Бяха изброени и песните й. Списъкът започваше с „Разпиляната любов“, а не с „Моя любов разпиляна“, както е по оригинал. Все едно грамада се стовари върху мен. Веднага отидох на гарата и с първия влак се прибрах у дома.

Погребана е на Малашевските гробища. Много исках да отида на гроба й, но все нещо ми попречваше. Неотдавна я сънувах. На сън й признах, че съжалявам, че не съм отишъл при нея, че не съм й занесъл цветя. А тя ми каза: „Наско, няма смисъл, там вече няма никой.“, връща се към най-тежките си спомени Атанас.

Остават песните на Маргарита Димитрова, които звучат всеки ден от компютъра в дома на Атанас Шопов в село Царимир, Пловдивско. И много рядко по радиото.

„Наистина съм събрал всичко, което тя е записала. Дори и записи, за които тя самата и не подозираше. През 1969 г., на фестивала „Руска зима“ в Москва, тя изпява италианската песен „И тази нощ ще чуеш една песен“. Условията на сцената не били добри, певицата трябвало да се надвиква с оркестъра. Но това не спряло братушките да запишат изпълнението й и дори да го включат през 1971 г. в дългосвиреща плоча на тяхната фирма „Мелодия“, под името „Мелодия друзей“. Разбира се, нито уведомили Маргарита за това, нито пък й платили хонорар. И когато през 1978 г. Атанас е в Хавана, открива случайно тази плоча в кубински музикален магазин. Първо вижда снимката на Маргарита върху обложката, после и коя е песента в албума. Веднага купува плочата, въпреки че продавачката го предупреждава, че е много скъпа – цели 10 долара! И от летището направо звъни на Маргарита, като й разказва за находката си. А тя не може да повярва, че всичко това може да е истина.

Друг път купуват плоча с изпълнение на Маргарита от фестивала в Брашов, Румъния, за 100 лева. Когато става дума за нейните песни, цената няма значение.

„На Наско с обич“, това е написала Маргарита на автографа си от август 1973 г., даден в Пампорово. Сн. Личен архив

Една от тези песни е „Любовта на скитника. „Мой скитник – болка в мен“, гласи нейният припев. Атанас Шопов не познава автора на теста Димитър Ценов, но и тук припознава себе си – обича да скита по света. Само в Куба е бил 8 пъти. През 1984 г., когато умира Маргарита, в Хавана се ражда синът му Дамян. Майката Елда е кубинка. Тя се появила в живота му през 1978-а, след фактическата му раздяла с Маргарита. Дори Атанас бил на път да започне работа като учител в българското училище в Куба, но му подлели вода.

„В Дамян само името е българско, не иска и да чуе за България. Майка му почина, а той избяга от режима на Фидел Кастро в Мексико. Забъркал се с наркотици, сега е с някаква приятелка в Гватемала. Но преди да заминат, през миналата година, ходих до Мексико, за да го видя. Оказва се, че мен трудно ме възприема като баща. Болно ми е и мъчно, но животът си е негов, да го живее, както иска.“, разкрива Атанас една друга страница от своя живот.

Но разказва за Мексико с ентусиазъм, защото там, на брега на Карибско море, когато пълната луна огряла палмите, в последния ден от пребиваването си в тази страна, той за последен път пял с цяло гърло песента на Маргарита Димитрова по музика на Петър Ступел и текст на Стефан Цанев „Пълнолуние“.

                                                                                Ваньо СТОИЛОВ