СПИРКА ПО ПЪТЯ КЪМ УСПЕШНИЯ ФИНАЛ – С ДВЕ АКТРИСИ И ЕДИН ХОРЕОГРАФ

• Яна Бобева, Самуела-Ивана Церовска и хореографката Нели Георгиева – за ролите си в спектъкала „Домът на Бернарда Алба“, премиера на 28 септември

Яна Бобева, в ролята на Понсия: Завършила НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Още с прощъпулника й в професията, сливенският театър й става близък. На сливенска сцена, в „Напразните усилия на любовта“ с режисьор Иван Панев е дебютът й през 2012 година. Неколкократно се завръща на Сливен в различни постановки. Днес в „Домът на Бернарда Алба“ е четвъртото й представление, след „Напразните усилия на любовта“, „Паническа опера“ и „Дездемона“. Това е третата й работа в Сливен с режисьора Петър Денчев. От началото на този сезон, някак естествено, Яна Бобева става част от творческия екип на сливенския театър, благодарение на поканата на директорката Радост Костова. Яна Бобева смята, че театралният мениджър в нейно лице има страхотни виждания за театъра. Надява се, като част от сливенската театрална трупа, че й предстоят много хубави неща.

– Аз съм минала през доста театри – на свободна практика, в държавния сектор, в независимия сектор и това, което искам да кажа за сливенския театър, защото не навсякъде го има, е че тук, въпреки че съм била гост и външен актьор, техническият и творческият екип са на такова ниво, толкова обичат работата си, че дават прекрасна възможност на актьора да си свърши неговата работа, защото той не трябва да мисли за нищо друго, когато работи. Те се грижат всичко да е подсигурено, всичко да е направено преди да сме помислили, че имаме нужда от него. И аз съм изключително благодарна на тези хора, които ми осигуряват спокойствие, когато идвам на представление или на репетиция. Вълшебни са – Сашо реквизитора, Ваня помощник-режисьора, всички, които през годините успяват да поддържат такава атмосфера, че на актьора да му е хубаво в този театър.

– Яна, Вие направихте силна роля в „Дездемона“ на Пола Вогъл, отново с Петър Денчев. Сравнима ли е работата Ви с този режисьор в различните негови постановки?

– Ние с Петър Денчев работим заедно от много години. Направихме, освен „Дездемона“ и „Изпробвано върху хора“ – копродукция между Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора и Национален театър – Търгу Муреш, Румъния. Преди това имаме още две представления, така че ние през годините се срещаме често. Това, което ми харесва в Петър Денчев е, че първо – той като режисьор е много безкомпромисен и взискателен, и към всеки текст, съобразно спецификата му, има различен подход. Познаваме се добре, но все още успяваме да се провокираме един друг. Сега екипът е по-различен, надявам се да се получи едно хубаво, силно представление, за което има всички предпоставки. Младите актриси, за които то е дебют, са изключително впечатляващи, смятам, че ще допринесат много за представлението. Петър Митев отново е свършил своята страхотна работа като сценограф, аз се радвам много, че се срещаме пак с него. А с режисьора Петър Денчев се опитваме с всяко представление да се срещаме наново.

– Как се чувствате в „Домът на Бернарда Алба“ като Понсия?

– Труден въпрос. Понсия със сигурност не се чувства много комфортно в този дом, защото тя е единственият човек в къщата, който наистина знае какво се случва там. Единственият човек, опитващ се да противостои на събитията, които предусеща, че предстоят. Тя по някакъв начин е буфер между Бернарда и дъщерите й, но предвид социалното положение, в което се намира, няма много ходове. Доста гъвкава и изобретателна в преследването на своите цели! Изненадващото в пиесата за мен е, че въпреки че е от по-низшата прослойка, от която никога няма да излезе, нейните цели са насочени към това да помогне на другите. Има нещо леко алтруистично при нея, в опита й да противодейства на всички събития, които се случват в къщата и които зрителите ще видят. Егоистичната цел при нея е една: в къщата да е спокойно, за да може и тя да е добре.

– Осем жени на сцената не са ли много?

– Аз бях много стресната като започнахме, защото си казах, че този репетиционен период ще е тежък, знаете – с много жени на едно място е трудно. Ние на практика живеем заедно, репетираме, обядваме, вечеряме заедно. И превърнахме сливенския театър в един своеобразен дом на Бернарда Алба. Слава богу, моите опасения бяха абсолютно напразни, защото екипът е страхотен. Режисьорът е свършил прекрасна работа,  работи се лесно, леко. Даже, обратно на тежката драматургия, ние много се смеем, забавляваме се и се сприятелихме.

– Каква е ролята на танца в символиката на представлението, защото знаем, че Лорка използва много символи в драматургията си?

– Ние имаме няколко танца в представлението. Те са един паралелен разказ на действието. В нашия случай са малко по-абстрактни, но се допълват, задвижват действието. Те са още една история, която има да се разкаже. Те не са обслужващи основното действие, а се вплитат в него и добавят. Надявам се ние, актрисите, да успеем да направим още един разказ чрез движението.

– Какво е според Вас е посланието на спектакъла?

– В представлението е вплетена една безнадеждност и предопределеност. И ако има някакво послание, то е желанието зрителят да се замисли: аз какъв избор имам и какво бих могъл да направя в живота си. Защото героите на сцената нямат почти никакъв избор. Те са затворени в норми и рамки, които днес не съществуват, но въпреки това те жадуват своята свобода. А съвременният човек, който е конформист, който отказва да взема решения, който отказва да се противопостави на обществените догми, няма оправдание, когато не се възползва от свободата, която има.

Самуела-Ивана Церовска, в ролята на Амелия: Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, при проф. Маргарита Младенова. Участва в редица постановки под режисурата на Иван Добчев и Маргарита Младенова на сцената на НАТФИЗ, в Театрална работилница „СФУМАТО“, Народен театър „Ив. Вазов“. Прави своя професионален дебют на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен през август 2022 г., в постановката „Козметика на врага“ от Амели Нотомб, под режисурата на Петър Денчев и оттогава е неизменна част от актьорската трупа на театъра.

– Какъв е светът в дома на Бернарда Алба?

– Всеки ден вървим към изграждането му. Този свят е враждебен. Свят на жени. Трудно е, когато се съберат много жени. Аз съм расла само с жени, в семейството сме много жени, свикнала съм. Има друг житейски ритъм в женския свят. Има една красота в женското общуване – и доста острота. Има завист, ревност, конкуренция, сложно е. Същевременно – има сестринска любов и майчинска, но властна. Един сложен свят на Лорка. Текстът на пиесата е много хубав, много човешки и близък до нас.

– Как героинята Ви Амелия се вписва в общия тон на представлението?

– Обичам я и я харесвам. Тя е най-смирена от сестрите, но не е примирена. Тя има повече Вяра в Бог, а смирението й носи доброта. Името й означава жизнена – тя обича живота, но не се бори за свободата си, която е голямата тема на Лорка. Потисната е – от типажите е, които живеят за това какво ще кажат хората. През това минават всички момичета на Бернарда Алба. Тя обича сестрите си, обича и майка си, аз това изследвам. Ревност и алчност у нея няма. Тя знае, че ще остане цял живот на това място. На смирение можем да се учим от нея, особено в нашето време на войни и омрази. Но най-важното е да се борим за свободата си, която е най-голямата ценност.

– Труден или лесен беше репетиционният период?

– Минавахме през всякакви перипетии – ако е лесно, няма да е хубаво. Не беше лесно, но със сигурност – интересно и вълнуващо. Текстът е красив, аз се вълнувам, когато работя с нови хора.

– Каква е ролята на танца в представлението?

– Той някакси допълва образа на къщата. Създава една друга естетика на визуалност. Какво носи това семейство, защо създава това напрежение, адреналин, тази страст, която освобождава типично женска енергия? Мисля, че танцът допринася да се изрази спектакълът по по-друг начин.

– Как ще поканите публиката на предстоящата премиера?

– Елате да видите Лорка! Не се учудвайте от сюжета, той е прекрасен! Четете Лорка, четете и поезията му, това е много красив и силен автор.

Нели Георгиева, хореограф е танцов артист на свободна практика – танцува, хореографира, преподава класически и съвременен танц на деца, подготвя ги за конкурси, води часове и за възрастни, които искат да се докоснат до танца:

– Хореография в театрален спектакъл – що е то?

– Използваме хореографията като елемент в спектакъла, който да счупи малко рамката от театрални движения, монолози, диалози. Използва се като преход от ситуация в ситуация, от действие в действие. Има три танцови композиции в цялото представление, с авторска музика на Христо Намлиев. Идеята е на Петър Денчев – той така вижда спектакъла. Много се радвам, че се дава възможност на мен и на момичетата да изпробваме и изследваме едно друго състояние на сцената – по-танцово, по-раздвижено.

– Това са танцови преходи между отделните части ли?

– Използват се като преходи между действията, изпълнявани от актрисите, но вярвам, че се получава много органично, има симбиоза между театър и танц. Аз съм танцов артист, за мен танцовият свят си е един цял друг свят, но театър и танц винаги са били заедно и са си взаимодействали. А в съвремието, изкуствата много се преплитат.

– Това омекотява или втърдява наратива в „Бернарда Алба“, или е театрален похват за някаква разноликост?

– Всички елементи в спектакъла имат една цел – водят към един наратив, един сюжет – музиката, танца, костюмите, осветлението, декора, обстановката, така че вярвам, че движенията на сцената по-скоро подпомагат идеята и действието на спектакъла. Идеята на тези танцови композиции не е да има почивка за публиката и за артистите, а те да  направят следващата стъпка, към следващия етап в спектакъла.

– Занимавала ли сте се друг път с хореография в театрална постановка?

– Да, участвала съм сама в един авторски театрален моноспектакъл – „Спартак“ в София на актьора Спартак Тодоров, игран в алтернативното театрално пространство I AM Studio в София. Идеята беше преплитане на музика, текст и танц в един дързък спектакъл, който изследва темата за абсолютната свобода и личния избор преди намесата на Съдбата в човешката участ. Задачата ми беше да въплътя образи, които се пораждат в текста.

– Сегашната ви задача по-трудна ли е, когато работите с осем актриси?

– Момичетата са чудесни, току-що са завършили НАТФИЗ и са много мотивирани, отзивчиви, хвърлят се в задачата, пробват, изключително бързо помнят, музикални са и много улесняват моята работа. Задават конкретни въпроси, което на мен много ми помага. Изключително добре си сътрудничим в процеса, за мен това е много важно по пътя към успешния финал, в който съм абсолютно сигурна.

Разговорите проведе: Щилияна ВАСИЛЕВА