С ЦВЕТЕ И СВЕЩИЦА ЗА АННА

• 100 години от рождението на създателя, председател и почетен председател на сдружение „Мати Болгария“ в Сливен – незабравимата Анна Гюзелева

IN MEMORIAM

Днес се навършват 100 години от рождението на учителя, общественика, човека Анна Гюзелева. Тя бе първият председател на новосъздадената в Сливен организация на обществени начала „Мати Болгария“ и работи за нейните идеи до последния си дъх – когато приключи земния си път на 28.06.2006 г.

През 1999 става носител на престижната награда за всеобхватна просветна дейност „Аргира Жечкова“ –  заслужено признание за трудовата й и обществена дейност.

Сега ми е пред очите – тя влизаше в час облечена в черна престилка с бяла якичка, с дневник в едната ръка и куп книги. Имаше хубава черна дълга коса и винаги беше усмихната. На мен е преподавала български език и литература от  1954 г. до 1958 г. – т.е. през целия гимназиален курс. И на колко още поколения след това…

Поклон пред светлата й памет! Да я почетем с прекрасния спомен на Марлена Гетова от брой 9 на вестник „Сливен“, издание на „Мати Болгария“ за единайсттата среща  на старите сливенски родове.

Кета Пирдопска,

Бивш председател на сдружение „Мати Болгария“

С ЦВЕТЕ И СВЕЩИЦА ЗА АННА

Марлена ГЕТОВА

Тя беше винаги с буквата А в инициирането организирането и провеждането на традиционните вече срещи на старите сливенски родове и техните потомци. Нейна беше идеята за този уникален форум на всички, откърмени под Сините камъни.

Тя беше майката на сдружение „Мати Болгария“ в Сливен.

Тя беше учителката по литература, която умело и вдъхновено разпалваше искрата на любознателността и интереса към стойностната книга.

Тя беше неуморният общественик, който дълбоко и искрено вярваше в бъдещето на страната ни и  страстно воюваше за победата на истинската демокрация в нея.

Тя – незабравимата Анна Гюзелева!

Тя беше от онези кора, които Пабло Коелю определя като „воин на светлината“.

За пръв път тази година срещата на сливенските родове ще се проведе без нейно участие. Тя ще липсва на всички ни, но частица от нея ще присъства на всяка маса, ще участва във всеки разговор… Ще звучи специфичният тембър на гласа й, ще се носи звънкият й заразителен смях.

В личен план за мен Анна Гюзелева беше втората учителка по литература / след Аргира Жечкова/, която не само привлече, но и прикова вниманието ми към тази „учебна дисциплина“. От нея за пръв път почувствах, че литературата е и изкуство, което не всеки обучен филолог може да преподава… Днес съм убедена, че това бяха двете главни букви А в моята бъдеща професионална ориентация / макар че Анна само временно заместваше нашата титулярка./ Тайно се надявам да съм възприела поне една хилядна частица от  магическия им опит.

Анна Гюзелева беше първият колега, който ме подкрепи и насърчи като млад учител. Тя беше и първият инспектор по литература, който ми показа вярната посока и който не се побоя да доведе на посещение при мене /все още млада и неопитна/ „страшилището“ от Министерството на просветата тогава за литераторите в цяла България – Иванка Тодорова. Милата Анна, все още я виждам как кършеше притеснена красивите си ръце с изящен маникюр, като  че ли тя трябваше да провежда урока, а не аз…

Годините се нижеха една след друга – динамични, забързани, претъпкани със задължения, но и с удовлетворения. .. Тя неусетно вече се беше превърнала в една от най-добрите ми приятелки, с които можех спокойно да споделя и пораженията, и победите си. Тя не познаваше завистта, интригантството, злобата и затова усмивката не слизаше от лицето й…

Когато по-късно ми предаде председателството на Дружеството на българистите, разбрах колко много допълнителни задължения е имала тя, но никога не я чух да се оплаква или да сипе хули по нечий адрес. Сквернословието за нея беше най-непростимият грях.

Винаги съм се учудвала и  възхищавала на енергията, на духовния плам, с който Анна вършеше всичко. Дали ще учредява сдружение „Мати Болгария“ или ще организира тържествен концерт за Деня на народните будители, или ще „проси“ милостиня за издаването на вестник „Сливен“ в навечерието на традиционната сливенска среща през септември… – за нея нямаше значение. Всичко вършеше с жар и дълбоко вкоренено от предците й чувство за отговорност.

… Един истински „воин на светлината“, заслужил нашия поклон с цвете и свещица…