РОДЪТ ГЮЛМЯЗОВИ В СЕМЕЙНИ СПОМЕНИ И СНИМКИ НА СЛИВЕНЦИ

• По следите на публикуваното – спомени и снимки на писателя Атанас Славов, актрисата Радка Куршумова, д-р Веселин Василев, арх. Веселина Белова и художника Стоян Лещевски

Биографичният спомен за известния сливенски интелектуалец и общественик Георги Гюлмязов на Борис Симитчиев разбуди духовете на кореняците сливенци. Той стана повод да открият в своите семейни архиви и фамилни спомени скъпоценни зрънца, които попълват картината на приятелските и семейни връзки на рода Гюлмязови с други  сливенски фамилии.

В началото на импровизирано събрания споменен фотоархив ще поставим снимката на семейството на Панайот Гюлмезов от архива на писателя Атанас Славов, предаден в Нов български университет. В Сливен се употребява и Гюлмезови, и Гюлмязови, без да се отдава предпочитание за правилност на нито един  от двата варианта в името на фамилията. За кои от образите, запечатани на снимката, е дал информация Атанас Славов?

Семейството на Панайот Хр. Гюлмезов. Прави, отляво надясно: Тодор Христов, подпоручик Ив. Гюлмезов, майор Хр. Гюлмезов и Марийка П. Гюлмезова. Седнали, отляво надясно: Радка Тодорова (по баща П. Гюлмезова), Панайот Хр. Гюлмезов, Желка П. Гюлмезова, Кера Щерионова Вълкова и София Хр. Гюлмезова (по баща Щерионова Вълкова). Седнали на пода, отляво надясно: Панайот Тодоров (по-късно известен като Сирак Скитник), Георги П. Гюлмезов (също и Гюлмязов – по-късно близък приятел на фамилия Славови) и Марийка Тодорова. Фото Никифор Минков, 1893 г., Сливен, България. Личен фонд ”Славов, Атанас Василев”, Нов български университет – Център за документи и архивни фондове. Identifier:F13800237120043

По този повод във ФБ групата на нашия сайт се появиха интересни коментари. Актрисата от Театър „Авангард“ Радка Куршумова е потомка на рода Гюлмязови. Нейният прадядо Иван Гюлмязов е бил учител в сливенското взаимно училище заедно с Добри Чинтулов. Това е снимка от семейния архив на Радка Куршумова:

Старите даскали от сливенското взаимно училище. Прадядото на Радка Куршумова даскал Иван Гюлмязов е на първия ред, вторият отляво надясно, до него е Добри Чинтулов.

Радка Куршумова откри в семейния архив и снимка на бащата на Георги Гюлмязов.

Бащата на Георги Гюлмязов

За следващите снимки уточнява: „Това са фотографиите на София и Христодор Гюлмезови . Христодор присъства на публикуваната снимка от архива на Атанас Славов, третият отляво надясно, на последния ред. София – на втория ред, седнала, първата отдясно наляво. Герданите и бижутата й са абсолютно еднакви.“

Снимки: 1. София и Христодор Гюлмязови, от групова снимка при същия фотограф Никифор Минков . 2. Христодор Гюлмязов

Арх. Веселина Белова от Сливен сподели, че нейната фамилия Райчеви е имала силна приятелска и съседска връзка със семейство Гюлмязови. Улицата, където е била тяхната къща, сега носи името на Георги Гюлмязов.

Дядото на Веселина Белова Иван Райчев също рисувал, изработвал топографски карти, свирил на китара и цигулка, пеел в народния хор „Д. Чинтулов“. Двамата с Георги Гюлмязов имали много общи интереси и увлечения, туризмът и любовта към природата и красотите на Сливенския балкан също ги  събирали постоянно. Семействата Райчеви и Гюлмязови често правели разходки заедно из Сливенския Балкан. Ето какви снимки откри в семейния архив Веселина Белова:

Снимка 1. Георги Гюлмязов в двора на къщата им.

Снимка 2. Райчеви и Гюлмязови – на излет в околностите на гара Чумерна – 15 юли 1934 г. Вдясно е Иванка Гюлмязова, съпругата на Георги Гюлмязов, който е правил снимката.

Снимка 3. В двора на Георги Гюлмязов – февруари 1929 г. Вляво е Иванка Гюлмязова, накрая вдясно е дядо ми Иван Райчев. За семейството в средата няма информация. Вероятно снимката е дело на Г. Гюлмязов.

Д-р Веселин Василев, автор на книгата „Сливенски калейдоскоп“ със спомени за личности и събития от стария Сливен и син на писателя Йордан Богдар, пък написа: „Георги Гюлмязов живееше със съпругата си в къщата си на север от Трета прогимназия, на същия ред (сега съборена). Затова и улицата там носи името му. Баща ми ме е водил у тях, но за съжаление не помня името на съпругата… Може би в Регионалния исторически музей имат данни за нея. Там се съхранява и релефната карта на Сливен и околностите му, направена от пластелин върху дъска. Между творбите на Г. Гюлмязов е и брошурата „Моите горски приятели“, излязла като приложение на сп. „Български турист“. Същата е в архива на баща ми Йордан Богдар, с дарствен надпис от автора.“

За съпругата на Георги Гюлмязов, арх. Веселина Белова припомня: „Жена му се казваше Иванка Гюлмязова – учителка по френски език. Георги и Иванка Гюлмязови са били семейни приятели с моите баба и дядо – учителите Мария и Иван Райчеви. Къщата на Гюлмязови беше на северозападния ъгъл на основното училище „Д-р Иван Селимински“, събориха я за разширение на двора и сградата му. Къщата на Гюлмязови беше беше много красива, в архитектурния стил на стария Сливен, с разкошен калдаръмен двор с чимшири и цветя. Ходила съм там с моята баба. Иванка Гюлмязова е идвала у нас на гости. Имахме една графика с туш, подарък от Гюлмязов, която участва в една юбилейна изложба, организирана от съпругата му. След изложбата се изгубиха следите й, остана рамката за спомен.“

Стоян Лещевски, художник от Сливен, който в момента живее във Флорида, също има детски спомен за членове на известната фамилия: „Майка ми беше приятелка с Иванка Гюлмязова. Бях 6-7-годишен и си спомням – тя ми разказваше същото за къщата им. Живееше на вторият етаж в един от блокчетата в кв. Република. Много усмихната, блага и добра жена беше.

Респект към силните личности на небезивестната сливенска фамилия и направеното от нея за нашия град и за България!

Да издирва старите сливенски родове и техните фамилни връзки започна преди 20 години родолюбивото сдружение „Мати Болгария“, с ежегодните родови срещи и издаването всяка година на специален вестник на старите сливенски родове. А този наш разговор може да продължи, за да попълва, като скромна гражданска инициатива, белите полета в родовата памет на Сливен.

Б.р. Заедно с притежателите на публикуваните снимки, редакцията на сайта за общество и култура „Ирида Сливен“ се извинява на своите читатели за лошото качество на снимките. Да не забравяме, че те са твърде стари и времето не ги е пощадило.