„ИСКАМ ДА ОРГАНИЗИРАМ В НЕСЕБЪР ЦИРКОВ ФЕСТИВАЛ НА ЧЕРНОМОРСКИТЕ ДЪРЖАВИ“

• Големият цирков артист Александър Балкански навършва тази година 80. А Цирк „Балкански – винаги пръв: „В Монте Карло ни отнеха „Златния клоун“, в Турция ни позлатиха Сребърния“

Тази година големия цирков артист Александър Балкански навършва осемдесет години. За първи път  той излиза на манежа, когато е  на девет и от тогава животът му неизменно е свързан с цирка. Шесто поколение цирков  артист. Последвали са го синовете му:  Александър и Николай, а вече й неговите  наследници: Тициано /15/, Мари /11/ и Натали /7/, със своя акробатичен номер на летни кънки.

Наскоро от Брюксел пристигна писмо, което информира, че „Балкански“ е сред трите европейски цирка, номинирани  за наградата „ Биг топ лейъл“ или „Мешлин“ в този жанр. През май в София идва специална комисия, за да направи  проучвания и изготви доклад. Резултатите ще бъдат обявени през декември в Брюксел.

-Господин  Балкански,  с какво сте заети Вие и фамилията ви сега?

– Уточняваме  новата програма, след като  войната малко я пообърка. Доста  от артистите ни са в Украйна. Не зная дали ще могат да дойдат. Една от акробатките е женена за италианец и живеят на Ботуша. Наложило й се обаче да отиде и погребе баща си, три дни след това умира и сестра й, а часове по късно започна войната. Съпругът й Саша Гаунди ми се обади с молба  да отида да я взема от украинско-молдовската граница. После се оказа, че има й възрастна болна майка, която не може да остави.  Въобще войната винаги е трагедия…

-Какво ще има в тазгодишната ви програма?

-Помислили сме повече за децата: Имаме дресура кучета-хъски, на котки, на миещи мечки, които правят салта. Премиерата беше на 8 април. В средата на март започнахме издигането на най-красивото ни шапито.

– Тежко ли беше времето на пандемията?

–  Тежко беше през  миналия сезон.  Когато пристигнахме в Пловдив, заварихме плаца покрит с вода. Хвърлихме  17 камиона натрошен асфалт,  работихме денонощно. Три-четири представления тръгнаха  добре,  но въведоха изискването за сертификат и  за три дни продадохме четири билета. Отпадна гастрола ни в  София и ревюто върху лед от Русия, което бе планирано около Нова година.

-Този сезон дебютира  новото трио „Балкански“?  Явно не само синовете, но и внуците ви не можаха да се разминат с манежа?

-Като ги гледам, виждам  моето трудно детство. Сутрин отиват на училище, след обед на уроци по английски, български, капуера и кой каквото иска, а вечер, от осем до десет, репетират. Всеки ден. Наскоро родители им се поскараха. Баща им държеше да не спират  репетициите. Майка им настояваше да им се даде ден-два почивка. Добре, че успя да се наложи. Решил съм догодина да ги покажа на детския  цирков фестивал в Монте Карло.

Сн.: Фамилията

– Наближавате осемдесет и нито ден не сте спирали да работите. Не се ли уморихте?

-Роден съм два пъти. Веднъж на 8 август 1942 година в Плевен и втори път на 7.07.1977 година, когато по време на репетиция, предпазното ми въже се скъса, летях 27 метра и се забих в циментовата  стена на ложата. Тогава бях на 35. Господ бе добър да ми даде още толкова. Станах на 70, после още 10. Може би  ще ми отреди още  35.  Вуйчо ми Ренато почина на 105.  При второто ни гостуване при Папа Йоан Павел Втори,  майка ми Лола Орландо Малеволти седеше на първия ред. След програмата ни, той  отиде при нея и я  благослови.  Може би затова и тя  жива толкова дълго.  Два месеца не достигнаха да стане на  сто.

-Дано и вас ви споходи подобен късмет, ако въобще да живееш сто години е късмет. Какво още смятате да правите през това време? 

– Най-напред да организирам в Несебър  фестивал на цирковете от Черноморските държави.  Преброих ги, те са  десет. Готов съм да отида във всяка от тях и лично да поканя колегите си.  Като мисля за  тези неща, се чувствам щастлив, забравям всички проблеми, злоба и ядове, които ни съпътстват всеки ден. Освен това, не преставам да работя  за  българска циркова академия. Не може страната, която бе водеща в това изкуство, сега да е на опашката на Европейския Съюз. Когато аз започвах,  с първите две номера получих петгодишен договор за Америка.

– Днес  има ли добри български циркови артисти по света?

– Не. Енчо Керязов беше последният.

– Как преживяват колегите ви по света?

– Във Франция само малките циркове работят. Много са фалирали. В  Италия от хиляда са останали триста. В Русия има 67 стационарни цирка. Откакто нашият изгоря, ситуацията с  публиката се влоши. Тя загуби навика си да ходи на цирк.

– С трупа „Балкански“ спечелихте „Сребърен клоун“ на фестивала в Монте Карло. Този ли е най-големия ви успех?

– Тогава бяхме ощетени. Не само ние, но и други. Бяхме най-добрите и заслужавахме най-голямото отличие, но го дадоха на едно момиченце от Китай с каучук. Казаха, че е  заради симпатиите на Принца към азиатците. Години след това, при гостуването ни в Турция,  фенове на цирка, които си били в Монако по това време, дойдоха и поискаха статуетката ни, за да я покажат на някаква  тяхна сбирка. Върнаха я след седмица и беше позлатена. Вие заслужавахте такава, казаха ни.

Тези работи ми топлят душата. Умра ли,  искам да ме остават 24 часа под купула на цирка. После да ме качат на рекламната кола, да ме поразходят из  София, а след това нека ме кремират и правят с мен каквото искат.

– Неотдавна президентът Радев ви връчи почетния знак на държавния глава.

– Тогава му разказах нещо интересно: Бяхме във Франция, град Лион. На първия ред седяха  десетина генерали. Тогава  колелото на смъртта на Сашко и Николай беше най-силният номер на програмата. Военните много ръкопляскаха, станаха прави. На следващия ден шефът им  дойде със семейството си.  След изпълнението на синовете ми, той излезе от ложата, влезе в манежа и им връчи медал на Военно-въздушната академия  на Франция, както и на всеки от двамата – по една самолетче „Мираж“. Показах ги  на президента Радев. Като летец и човек, който е бил там,  той беше силно впечатлен. „Това е голямо признание“- каза ми.

Исак Гозес