БЪЛГАРКАТА ДОКТОР ПОЛИНА ПАНЬОВА – МИСИС СВЯТ ТРАНСКОНТИНЕНТАЛ

• „Цял живот се старая да опровергая налаганото мнение, че красивите жени са глупави, а умните – грозни“

„Цял живот се старая да опровергая налаганото мнение, че красивите жени са глупави, а  умните-грозни“. – Тези  думи са на доктор Полина Паньова. А доказателството, че  налаганата  теза  не отговаря на истината, е  самата тя и това, което е постигнала за 33 години.

Полина е завършила медицина, има специализация по еднокринология, майка е на две деца,  а  през 2019 година победи в конкурса „Мисис свят Трансконтинентал“ , проведен в Атланта Джорджия. В нормално време напреварата между най-красивите омъжени жени на планетата се провежда всяка година. Пандемията обаче попречи това да се  случи през 2020, затова доктор Паньова е носител на  короната вече повече 24 месеца. Което е прецедент.

–           Доктор Паньова, да се върнем към вашето детство. Казваха ли ви тогава, че сте много красива?

–           Родена съм в Бургас по медицински причини, но съм расла в Карнобат. Той е моят град.  Бях скромно дете и не съм обръщала внимание на красотата си, акцентирах  на учението. Определяха ме повече като умна, отколкото като красива. Но въпреки това, още  от малка тайното ми желание бе да стана „Мисис свят“,  след като стана майка. Бях възпитана в дух на патриотизъм като дъщеря и внучка на офицери.

–           По-какво съдеха, че сте толкова умна?

–           Започнах да чета и да пиша на 4 годинки. От малка ходих на уроци по английски.  Знаех много, дори някой даде идеята  да тръгна  направо в трети клас, но аз не се съгласих, не исках да изпреварвам събитията. Имах много таланти: обичах да пея, особено джаз, влечеше ме науката, обичах да рисувам портрети на жени. Виждах очите им като  прозорци на  душата.

Баща ми, Атанас Петров е бил борец, част от „Олимпийски надежди“ и логично ме насочи в спорта.  Избрах спортната гимнастика.  Бях гъвкава и добра в упражненията на земя. Винаги съм била  централната фигура в продукциите, които школата ни изнасяше.

–           Имали сте много таланти, но човек избира една професия. Вие сте предпочели медицината. Защо?

–           От дете бях решила, че ще ставам лекар. Дядо ми Георги, след операция,  беше останал инвалид. Исках да бъда човек на науката, който да създаде нещо, което да му помогне. Имаше обаче и моменти, когато не ми  беше чужда мисълта да стана архитект, тъй като рисувах добре и  математиката ми вървеше.

–           В крайна сметка се налага медицината. Защо предпочетохте чужбина, вместо българските учебни заведения? 

–           Като истински авантюрист, с нестандартно мислене, реших че ще уча в чужбина.  Почнах да се интересувам  от други учебни заведения по света и избрах  Института „Н. П. Пирогов“ в родния му град Виница- Украйна. Бяхме доста българи, в различни специалности. След завършването повечето се завърнаха тук.

–           Как се чувствахте като студентка? Вървеше ли ви учението?

–   Хората са свикнали  да казват,  че ако си красива си глупава или ако си умна си грозна .  Исках да разрушавам стереотипите. Бях очарована от културата там, дисциплината, нивото,  базата .  Чувствах, че съм  попаднала на  точното си място. Завърших със червена диплома,  което е украинският вариант  на нашия  „Златен Хипократ“. Това показва, колко сериозна съм се трудила. Исках да стана пластичен хирург.  Помагах при операциите още като студентка. Засега обаче, това  е само  нереализирана мечта.

– Вие, за разлика от повечето ви колеги българи, оставате в Украйна. Кое ви задържа?

–           Не бързах да се връщам, исках да видя  други страни, да науча още.  Стана и така, че в последната година се появи голямата ми  любов. Той  стана мой съпруг. Живяхме в Украйна, където родих и двете си деца, но впоследствие всеки пое по своя път и сега живеем в различни държави. Сега съм лекар по естетечна медицина в Бургас.

–           Как се решихте да тръгнете на конкурси по красота? На такива места не се срещат лекари.

–           След като малкия ми  син Любомир навърши една година, възстанових  спортната си активност и бързо влязох в много добра форма. Тогава реших да се явя на конкурс,  като не разчитах дори да мина кастингите. Съпругът не ми попречи, но въприемаше идеята ми като несериозна. Такава  беше реакцията на майка ми  и баща ми.

–           Къде беше първата ви поява пред публика?

–           На  Национални конкурс „Мисис България“  в София. Участниците бяха  доста.  Всичките изключително достойни омъжени жени. Не  разчитах, че ще  спечеля, но се надявах да се класирам на  място,  което да ми даде правото да участвам в световен конкурс. На сцената не се притеснявах, напротив – бях изключително щастлива. Когато всичко свърши, изкараха ни под прожекторите и започнаха да награждават. Спечелих една от няколкото титли  „Мисис  България“. Това  ми даде  право да участвам в световен конкурс.  Оказа се, че той  ще се проведе в Америка. Тогава осъзнах, че имам големия шанс да осъществя  моите идеи, свързани с дипломацията и възможността  да представям България в различни държави по определени поводи.

–           Как премина конкурса в Атланта? Какви бяха тоалетите ви?

–           Носих  си две красиви рокли,  направени по мой проект. Вечерната уши  Надия,  една от най-добрите украински дизайнерки. Националната си носия  направих  сама.  За съжаление обаче, багажът ми се загуби.  Останах без дрехи. Налагаше се  да взема някаква вечерна рокла под наем. От  ансамбъл на наши сънародници се съгласиха да ми дадат  най-красивата си фолклорна носия. Така долу-горе реших проблема. Аз не съм от хората, които се отказват. Не допускам провали.

–           А какво стана с куфарите?

–           Дойдоха ден преди финалното дифиле. Бяха изпочупени, но всичко вътре си беше на мястото.

–           Какво се случи на конкурса?

–           25 кандидатки  започнахме  надпреварата Между тях имаше много красиви. Не вярвах, че ще спечеля. Дойде последната вечер. Финалът.  Залата беше огромна, красива. Започнаха да връчват най-различни награди. Не  получавах  нещо. Щеше ми се да имам поне нещо за спомен, накрая си  казах: Така е трябвало да бъде. Толкова съм заслужила. По едно  време настъпи тишина и излезе водещата, говорителка в СNN. Тя направи пауза, която ми се стори цяла вечност и каза: Победата е за България!. После ми сложиха короната.

–           Това, което ви се случи,  промени ли живота ви?

–           Да. Уверих се, че  всичко можеш да направиш, щом го искаш и действаш. Човек трябва да си вярва.

–           Кой ще е следващия ви конкурс?

–           Повече на конкурси няма да ходя. Плановете ми  са занапред, на базата на моя опит,  популярност и знания да участвам в международни дипломатически проекти и мисии. Не знам,  кога ще се случи това, но съм сигурна, че и този път мечтата ми ще се сбъдне.

                                                                                       Исак Гозес