- Художникът Петър Кайраков – за изложбата си акварел „Мълчание“

След над 20 самостоятелни изложби на майстора на рисунката Петър Кайраков, дойде ред и на първата му акварелна изложба, подредена в галерия „Май“. Шестнадесет прекрасни акварелни картини, под заглавието „Мълчание“, в които всеки намира тема, която го вълнува: нежност, съзерцание, романтика, финес, лиричност и в крайна сметка – една красива възвишеност.
Художникът Илиян Урумов откри изложбата, на която е куратор. Публиката, съставена от зрели професионалисти, ученици и приятели, дълго разглежда картините, разговаря, пита, коментира.
Обграден от десетки почитатели на неговото изкуство, видимо развълнуван, авторът на акварелната експозиция Петър Кайраков бе любезен да отговори на няколко въпроса за сайта за култура „Ирида Сливен“, споделяйки, че като всеки артист, и той вероятно страда от сценична треска при всяко излизане пред публика.
– Честита изложба – има в нея нещо пленително, безметежно и възхитително. Но: Петър Кайраков и акварел – не е ли странно?
– Никак не е странно, защото това е стара история. Още от гимназията имах невероятен преподавател – Васил Вълев се казваше, той вече не е на този свят, но основните неща, които научих за акварела, бяха от него и бяха впечатляващи. И оттам, любовта към този начин на рисуване се прехвърли и на нас, неговите ученици, и особено на мен.
– В годините ти сменяше техниките на рисуване – от графика, през рисунка и маслена живопис, стигна сега до акварела.
– Аз съм завършил графика, обаче цветните неща не са ми чужди. Акварелът е много по-близо до мен, отколкото дори маслената техника, заради това, че той влиза понякога дори и в рисунките ми. Аз основно се занимавам с илюстрация, рисунка, маслена техника и акварел. Но такава изложба акварел – чист акварел, правя за първи път. Досега изложбите ми са били смесени – и маслена живопис, и акварел, и рисунка, но такава цялостна изложба акварел ми е за първи път.
– Кое му е трудното и кое – хубавото, на акварела?
– Тази техника, на акварела, е много трудна. На пръв поглед изглежда да извадим водните боички и да нарисуваме някакво пейзажче, обаче не е точно така. Истинските майстори на акварела използват една техника, която се казва „мокро в мокро“. Това е, когато намокриш листа си с вода, той поема от тази вода. След това боичките се намокрят с вода, за да пускат повече цвят и се започва. Предварително имаш някаква рисунка, която си нахвърлял с моливче и след това започваш да нанасяш боя. Коригираш тази боя, накланяш понякога листа ту наляво, ту надясно, за да се смесят боичките и да се получи тази магия в крайна сметка от цветови ефекти. И тези цветови ефекти носят поетичност, носят нежност, насят един особен колорит…
– И настроение?
– Но щом става въпрос за настроение, трябва да кажа, че при мен това изобщо не е в излишък, а дори в Художествената академия моите преподаватели ми казваха: „Ти си малко повече илюстративен. Дай малко повече цялост, повече обобщеност, повече символика!“ Тази илюстративност не ме напуска и сега, много често ми се иска да направя чисто абстрактна работа, но винаги добавям нещо, което да доразкажа.
– В това няма лошо. Аз, като пишещ човек, обичам да има разказ във всяка творба на изкуството…Нейният разказ, с нейните средства.
– Но абстрактната картина също може да разказва, въпреки че в самата работа може да няма никакви символи, но човек за себе си да открие своя път. Може! Ако имаш това усещане за въображение, за едно навлизане в повече дълбочина на психиката – има възможност за хората, които са интелигентни и разбират от това.
– Какво показваш в сегашната си акварелна изложба, която се казва „Мълчание“?-За мълчанието имам не личен отговор. Куратор на тази изложба беше Илиян Урумов и аз много държах на него, той да открие изложбата. Бяхме заедно в ателието ми, където той разгледа всичко от работите и картините ми, и каза: „Аз ще измисля заглавие на тази твоя изложба! Имам нещо пред вид в главата си…“ – Та, това е негова идея. Нека той да каже, защо точно „Мълчание“. Аз си мислех изложбата да бъде просто „Акварел“ и толкова. Но Илиян явно намери нещо друго в тези работи, защото той ги подбра. Освен тези 16 акварела, които показвам, имам още 20 в ателието си, които оставих на заден план, за някаква друга изложба може би, ще видим. Но това „Мълчание“ му се роди явно в процеса на гледане.
– А ти как би озаглавил изложбата си, ако ти трябваше да й сложиш заглавие?
– Изключително трудно намирам заглавия. Затруднявам се да си измисля заглавие на картините. В процеса на работа зная накъде съм насочен – дали в митология, дали в християнство, дали в някаква друга тематика, но след това ми е много трудно да определя заглавие.
– Почти през целия си творчески живот, ти беше преподавател по живопис в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен. Какво спечели и какво загуби от преподавателската работа?
– Изключително много неща спечелих. – Благодарение на моя колега Тодор Терзиев, светла му памет, който избра мен за преподавател в гимназията! Оттам започна моя живот в тази компания на големи художници, които тя беше събрала под покрива си като преподаватели и които се изявяваха не само в Сливен, но и в цяла България, и зад граница. Аз никога не съм мислил, че ще бъда преподавател. Но явно в мен е имало някакво желание да предам знанията си на по-малките и съвсем откровено и честно съм го правил през тези години – да им предам това, което аз знам и да ги накарам да заобичат изкуството, да обичат това, което правят.
– Какво получи за себе си от този контакт с младостта? Не изгуби ли време?
– Време не съм изгубил. Винаги съм имал време, след часовете в училище, да отида и в ателието си. Въпреки че работата изморява, това е приятна умора. Но младите хора са ме зареждали страхотно, като емоция най-вече. Затова за мен годините в училището бяха много ползотворни. Сега ми остана само моя път, по който да вървя сам и да дам добър пример на по-младите си колеги.
– Искам да се хвана за думата ти „емоция“. Каква емоция има в акварелната ти изложба?
– Емоция има, но няма как да я видите нея. Когато започнеш да правиш акварел, тогава това зареждане е невероятно. Поемаш дълбоко дъх, листът ти е мокър и трябва да действаш много бързо. Сърцето ти тупка страхотно – със 100 удара в минута. И трябва много бързо да реагираш. Не всеки път обаче се получава. Малко е на магия. Акварелът е магия, магическа работа е. Сещам се за великия Дечко Узунов, който казва, че „Акварелът е като написано писмо на любим човек“. И не шрифтът е важен, а онова, което стои вътре като замисъл в този момент. Акварелът – това е чувството, моменталното.
… Да бъдеш тук и сега е най-истинското чувство. Без спомени от миналото, без илюзии за бъдещето, истинското чувство не се нуждае от обяснение, то се усеща в тишината. Може би тук е смисълът на заглавието „Мълчание“. Някой беше казал, че „Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.“… И е абсолютно прав.
Интервю на Щилияна Василева
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.


































