• 100 години от рождението на Замфир Иванов[1], журналист, фотограф и чешит, един от бащите на Трендафил Акациев: „Най запазени остават писаните шеги“

Сн.1 – Фирко Иванов с фотоапарат и бележник

Сн. 2. – Сливен, 1943. Линогравюра от Евгени Курдов

Голяма гласност дават габровци на своите шеги. Но те не знаят, че сливналии не им отстъпват. Дори сливенският хумор се отличава с много по-мъдра философия, с голям сатиричен заряд, без алчност и скъперничество. Душата на сливенеца е отворена, гостоприемна и обичлива, а не сметкаджийска като на габровеца. Хуморът му е непринуден, взет от всекидневния живот.

Сливенските шеги са навсякъде – на софрата край сливенския гювеч, на горската жарава с разните кебапи и сливенска шевка, на ловджийската трапеза. Така е било от най-старо време. Безброй сливенски остроумия са останали в забрава, но тия, които са се разпространявали от уста на уста, като апокрифна книжнина, са били по-трайни. Някои от тях са запазени и до днес. Дядо Мусьо, например, се пита: „Щом земята се върти, защо не се завърти така, че банката да дойде пред нашата порта?“ Своя сливенски патриотизъм Коста Кочанков изразява така: „Сливен, Сливен, град дивен, град кирпичен, град античен, град симпатичен! Стоя до стълб електричен и гледам: от водопада вода пада и става на вада…“ Дори на дава наставления по медицина: „Чесън, чесън, който яде чесън, спи сън чудесен!“ Джибрата ще откупи билетите на кино „Балкан“, за да вкара козите си или щъ тръгне с фенера да търси истински сливналия. Чешитите на Сливен и майтапите около тях нямат чет.

Най-запазени си остават писаните шеги. От в. „Българско знаме“ /1879 г./ досега, в Сливен са излизали 146 периодични издания. И почти във всеки вестник и списание има колонка с нашенски шеги. Особена популярност имат подмятанията по адрес на съседния Ямбол / в неговия център, например, била открита сливенска минерална вода/- С чисто сливенски хумор вестниците поднасят на читателите си разни клюки за тайни похождения и хитрини като сензация на града, майтапите, пускани в „Касапска среща“, в кафенето или в кръчмите. Нещо повече – за разлика от Габрово, в Сливен са излизали чисто хумористични вестници.

Първият от тях е „Смешльо“ /1882-1885 г./, създаден от Иван Дочков, който е бил сътрудник на в. „Гайда“ и от Цариград, заедно с П. Р. Славейков, се преселва в Сливен. „Смешльо“ излиза всяка събота. С езика на Славейковия хумор, разсмива хората за случилото се в града. Дори главният редактор на вестника Георги А. Голчев се подписва Георги Гайдарят. „Смешльо“ остави дълбоки следи за развитието на сливенския хумор, защото разпространява сред населението народните шеговити умотворения, събирани много години от П. Р. Славейков /сиг. В 1752 в НБ „Кирил и Методий“/.

През това време започва да излиза и втори хумористичен вестник „Буммъ“, който подражава на „Смешльо“, но се появяват само два броя. Доскоро в библиотека „Зора“ е пазено заглавието му. Хумористичният вестник „Зъл прът“ – вестник за защита на онеправданите и бичуване на неправда и беззаконие“ излиза през 1910-1911 година. Печатат го ту в Сливен, ту в Ямбол. Редактор е Иван Шишлеков, учител в гимназията. В списването му вземат участие Петър Папанчев, Иван Сантуров и Георги Шевкенов /сиг. В 863/.

„Весели страници“ е хумористичен седмичник, излиза през 1919 година. Издаван е от редакционен комитет, в  който участват Никола Фурнаджиев, Георги Врангалов, Иван Минчев, Никола Сарачов, Русчо Симеонов – все ученици в гимназията. Първите два броя на „Източен папагал“ са печатани в Сливен, а след третия брой вестникът започва да излиза в Ямбол. Разпространява се в двете околии. В карикатурен вид, той поднася на населението вътрешни и външнополитически събития.

Сливналии са създателите и на студентския хумористичен вестник „Трън“. В хумора на известния Трендафил Акациев личи сливенското. Когато той се роди, Недялко Йорданов беше на 11 години. Бургазлията открадна това име, но всяка кражба кога да е се открива и наказва.

Сн. Фирко Иванов и Георги Ведроденски по времето на в. „Трън“

В наше време най-четени са хумористичните колони на сливенските вестници. Хуморът лекува, помага ни в най-трудни минути по-леко да преживеем мъката си. Един час смях е равен на осем часа здравословен сън. Де да можеше всички дни на годината да бъдат в смях!

                                                                                              Фирко ИВАНОВ

 

 

[1] На 17 ноември преди 100 години в с. Блатец, Сливенско е роден Замфир Иванов – Фирко, журналист, фотограф, чешит, един от бащите на легендарния поет Трендафил Акациев

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.