СЛИВЕН ПРЕДСТАВЯ АРХИТЕКТУРНОТО СИ НАСЛЕДСТВО

• В проекта на онлайн списание „Daibau“ „Архитектурните забележителности на България“ – 11 сгради, 11 истории

Община Сливен се включи като партньор в проекта „Архитектурните забележителности на България“, инициатива на онлайн списание „Daibau“, насочена към популяризирането на архитектурното и културно наследство на българските общини и насърчаването на вътрешния туризъм.

В рамките на проекта Сливен е представен чрез едни от знаковите си архитектурни, исторически и културни обекти – Първата държавна текстилна фабрика на Балканите, Къщите-музеи на Сливенския бит, Къщата на Теодора Хаджидимитрова, Къщата на фамилия Миркович, сградата на Историческия музей, Хощеровата, Узуновата и Нойевата къща, Старата Маринкева къща, Старата часовникова кула, Маазите и Дебоя.

Статията проследява развитието на архитектурата и градската среда в Сливен през различни исторически периоди. Акцент е поставен върху възрожденската архитектура, ролята на занаятите и търговията за развитието на града, както и върху навлизането на европейските архитектурни влияния през XIX и началото на XX век.

Участието на Община Сливен в инициативата е възможност архитектурното наследство на града да достигне до по-широка аудитория и да допринесе за популяризирането на Сливен като културна и туристическа дестинация.

Статията „Архитектурните забележителности на Сливен – 11 сгради, 11 истории“ е публикувана в „Daibau“ и може да бъде прочетена тук:

https://www.daibau.bg/statia/1503/arhitekturnite_zabelezhitelnosti_na_sliven_-_11_sgradi_11_istorii

Архитектурните забележителности на Сливен – 11 сгради, 11 истории

Сливен е град с богато архитектурно наследство, в което се преплитат традициите на Българското възраждане, развитието на занаятите и търговията и постепенното навлизане на европейските архитектурни влияния. Старите къщи и обществени сгради не са само свидетелства за миналото, те разказват за хората, които са ги построили, за развитието на града и за промените, настъпили в него през XIX и началото на XX век.

Следва:

Първата държавна текстилна фабрика на Балканите

Къщи-музеи на Сливенския бит

Къщата на Теодора Хаджидимитрова

Къщата на фамилия Миркович

Сградата на Историческия музей

Хощеровата къща

Узуновата къща

Нойевата къща

Старата Маринкева къща

Старата часовникова кула

Маазите и Дебоя

Архитектурното наследство на Сливен – среща между традиция и модерна архитектура

Сред архитектурните забележителности на Сливен се открояват както характерните възрожденски къщи с чардаци и дърворезбовани тавани, така и по-късни сгради с европейско влияние.

Източник: Община Сливен

Една от най-значимите сгради в архитектурното и индустриалното наследство на Сливен е главният корпус на Първата държавна текстилна фабрика на Балканите. Сградата е завършена през 1843 г. и на южната ѝ фасада е запазен строителен надпис на български и турски език. Според източници в турската версия има допусната грешка, което косвено указва на факта, че строителят е българин.

Източник: Община Сливен

До Освобождението сградата е най-голямото светско здание в страната. По-късно тя е използвана и като политически затвор, а днес е предоставена на Регионалния исторически музей – Сливен, който организира в нея временни тематични изложби, посветени на историята на града и региона.

Къщи-музеи на Сливенския бит

Източник: Община Сливен

Къщите-музеи на Сливенския бит са построени през първата четвърт на XIX век и са били обитавани от семействата на Арнаутката и Георги Паткоолу. Двете сгради имат комшулук една с друга и са характерни със своите хаети, кьошкове, соби, менсофи, бани, долапи и резбовани тавани.

Къщата на Арнаутката първоначално е била собственост на дядо Бою Абаджията, а според изписаната година е построена през 1813 г. В нея е роден първият кмет на Сливен, Димитър Боев, чийто портрет се съхранява в къщата.

Източник: Община Сливен

Интериорът представя ежедневието в традиционния сливенски дом. В стаята с баджата, огнището, са запазени голям дървен юклюк и различни домакински съдове, а до огнището има вградени ниши за най-необходимите вещи. В къщата са представени още дървен стан и традиционни предмети за тъкане, както и големи съдове за приготвяне и съхранение на вино, свързани с развитото лозарство в Сливен.

Патковата къща е построена от неизвестни майстори от Трявна и става музей през 1963 г. В нея е представена уредбата на сливенския занаятчийски дом от XIX век. През 1970 г. в къщата на Арнаутката е открита постоянна изложба, показваща европейското влияние върху бита на сливенци в началото на XX век.

Източник: Община Сливен

Къщата на Теодора Хаджидимитрова

Къщата е построена от търговеца Димо Райнов около 1880 г., след големия пожар, опустошил центъра на Сливен по време на Освободителната война.

Източник: Община Сливен

Сред най-интересните ѝ особености е асиметричният кобиличен покрив, който е уникален за нашите земи. Друга характерна подробност е дърворезбеният слънчев мотив. Традиционно подобна украса е била разполагана върху таваните, но тук за първи път е изнесена върху фасадата на сградата.

Източник: Община Сливен

В къщата дълги години е живяла Теодора Хаджидимитрова, известна сливенска художничка и обществена деятелка.

Източник: Община Сливен

Къщата на фамилия Миркович

Къщата на фамилия Миркович е свързана с историята на един от значимите сливенски родове. Корените му водят до вече несъществуващото село Ченгене сарай край Стралджа. Основоположник на рода е Мирко, а неговият син Вълко, роден през 1776 г., се преселва в Сливен като младеж. Там усвоява занаята за изработване на калеври и папуци, отваря собствен дюкян и постепенно се замогва. Около средата на XIX век на закупения от него имот е построена настоящата къща.

Източник: Община Сливен

Синът му Русчо В. Миркович продължава семейната традиция в абаджийския занаят, а в края на 30-те години на XIX век развива активна търговско-промишлена дейност. Той е сред основоположниците на българската икономика след Освобождението и участва в създаването на едни от първите банкови прототипи в новосъздадената държава, лихварските дружества „Сливенско содружие“ и „Компания лихвена“.

Източник: Община Сливен

Друг известен представител на рода е д-р Георги Миркович, по-малкият син на Вълко. Той завършва медицина в Монпелие, Франция, и участва в националноосвободителното движение. Заради революционната си дейност е осъден на затвор, където лекува много от затворниците. След освобождаването си през 1878 г. се завръща в Сливен и продължава работата си като лекар и общественик.

Източник: Община Сливен

Днес къщата е част от художествената галерия „Димитър Добрович“. В нея се помещава постоянната тематична експозиция „Старият Сливен“, където чрез пейзажи, портрети и композиции на художника Добри Добрев е пресъздаден бита и нравите на сливенци през 30-те и 40-те години на XX век

Сградата на Историческия музей

Сградата на днешния Регионален исторически музей в Сливен е завършена през 1894 г. и първоначално е била жилище на семейството на Иван Желязков, син на Добри Желязков Фабрикаджията. Проектът е изпълнен от уста Кольо Ганчев, ученик на прочутия възрожденски строител Кольо Фичето. Сградата е изградена в руски неокласицистичен стил, като при оформянето ѝ са използвани архитектурни форми, с които майсторът се е запознал по време на престоя си в Русия.

Източник: Община Сливен

През 30-те години на XX век първият етаж и лятната градина на сградата са били използвани от Гражданския клуб. В градината е имало заведение с оркестър, което превръща мястото в част от обществения живот на Сливен.

През 1955 г. сградата е предоставена за нуждите на сливенския музей, а две години по-късно, през 1957 г., музеят е тържествено открит. Днес Регионалният исторически музей е научен институт, който проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство на града и региона.

Източник: Община Сливен

Сред ценните експонати са втората открита в България златна маска на тракийски владетел, две златни фиали за пиене на вино и златен пръстен-печат. Особен интерес представляват ритон с глава на кон и тяло на петел, определян като непознат за Тракия тип, както и сребърен шлем, посочван като единствен по рода си у нас.

Хощеровата къща

Хощеровата къща се намира срещу сградата на общината и е построена през 1909 г. по проект на архитект Боян Стоянов, завършил образованието си в Дрезден. По-късно той проектира и още две къщи за братята Димитър и Георги, синове на Русчо Андонов.

Източник: Община Сливен

По времето на построяването си къщата е собственост на индустриалеца Андон Русчев, син на Русчо Андонов, известен с прякора Хощера. Русчо Андонов се занимава с производство на вълнен текстил и заедно със своя племенник Иван Михайлов основава акционерното дружество „Андонов и Сие Михайлов“. Той участва и в акционерното дружество „Напредък“, което е приемник на фабриката на Добри Желязков.

Историята на фамилията е свързана и с любопитна случка, дала начало на значително състояние. Според разказа Русчо Андонов забогатява, след като случайно открива съкровище, откраднато от турската поща.

Източник: Община Сливен

Самата къща е част от ансамбъл от сгради, проектирани от архитект Боян Стоянов за фамилията. Друга постройка на Русчеви, известна като „старо зъболечение“, също е негово дело, но впоследствие е надстроена и до известна степен е променена.

През годините Хощеровата къща е имала различни функции. В нея са се помещавали зъболекарският кабинет на д-р Боян Боянов, книжарница и дрехарница. Днес сградата е свързана с комплекса на Едуардо Миролио и остава част от архитектурното наследство на Сливен от началото на XX век.

Узуновата къща

Източник: Община Сливен

Узуновата къща е една от сградите в Сливен, свързани с историята на Художествената галерия „Димитър Добрович“. Построена е в изящен бароков стил от архитект Боян Стоянов, един от първите дипломирани сливенски архитекти, завършил висшето си образование в Дрезден.

Къщата е била собственост на Георги Стоянов Узунов и съпругата му Щилияна, племенница на Панайот Хитов. Двамата поставят началото на известния сливенски род Узунови и имат 12 деца, осем от които достигат зряла възраст. Сред следващите поколения на фамилията има художници, зъболекари, строителни инженери и икономисти.

Източник: Община Сливен

Една от дъщерите им, Надежда, е известна зъботехничка и работи в къщата до продажбата на имота. Историята на сградата по-късно се преплита с развитието на художествения живот в града. Началото на галерията е поставено още през 1905 г. със завещанието на художника Димитър Добрович, което поставя основите на музейното дело в Сливен.

През 30-те години на XX век художествената сбирка е обособена като Художествен отдел към Историческия музей. През 1965 г. Художествената галерия „Димитър Добрович“ става самостоятелен културен институт.

Източник: Община Сливен

Днес галерията разполага с фонд от около 6000 творби, сред които икони, гравюри, църковна утвар, българска живопис, графика и скулптура, западноевропейска графика и японски гравюри „Укийо-е“. Колекцията е представена в четири постоянни експозиции, разположени в три обекта в Сливен.

Нойевата къща

Нойевата къща се намира срещу фонтаните пред сградата на общината и се отличава със своята необичайна за Сливен архитектура. Построена е през 1927 г. по проект на италиански архитект по поръчка на фабриканта Ной Марков.

Източник: Община Сливен

Ной Марков е собственик на текстилна фабрика, известен сливенски адвокат и демократ. Съпругата му Марийка е дъщеря на Иван Чинтулов, брат на известния възрожденски поет Добри Чинтулов. Така историята на сградата е свързана не само с индустриалното развитие на Сливен, но и с една от познатите фамилии в културната история на града.

Особеното при Нойевата къща е архитектурният ѝоблик. Сградата е единствената в Сливен, в която са използвани готически елементи, което я отличава от останалите градски къщи и обществени сгради от този период. Заради архитектурната и историческата си стойност през 1975 г. тя е обявена за архитектурен паметник.

Източник: Община Сливен

Разположена на централно място срещу общината, Нойевата къща е запазен пример за влиянието на европейските архитектурни тенденции върху облика на Сливен през първите десетилетия на XX век.

Старата Маринкева къща

Старата Маринкева къща на ул. „Великокняжевска“ е родната къща на Марин Маринкев и е построена през втората половина на XIX век.

Източник: Община Сливен

Най-интересна е стенописната украса, запазена върху таваните на две стаи и коридора. Тя включва декоративни елементи, фризове, малки човешки фигури и пейзажи. Стенописите са изпълнени върху варова мазилка и са рисувани с темперна и силно обезмаслена маслена боя.

По-късно Марин Маринкев и съпругата му Кортеза се преместват в новопостроена къща на ул. „Г. С. Раковски“. Старата Маринкева къща остава ценен пример за жилищната архитектура и декоративната живопис в Сливен от XIX век.

Старата часовникова кула

Източник: Община Сливен

Историята на Старата часовникова кула в Сливен започва през 1807 г., когато Атанас Часоправителя предлага да бъде изграден часовник, който да се вижда от четирите страни на града. Инициативата е подета от хаджи Юсмин, който обаче не доживява завършването му.

 

Източник: Община Сливен

Първоначално кулата има два циферблата, разположени на изток и запад, а голяма медна камбана, доставена от Влахия или Маджарско, отброява времето на всеки половин час. Около век по-късно първоначалната конструкция е заменена с по-висока дървена, снабдена с четири циферблата и ветропоказател.

 

Източник: Община Сливен

Кулата има важна роля и за сигурността на града. Под голямата камбана е поставена по-малка бронзова камбана, с която се подавал сигнал при пожар. На кулата дежурял пожарникар, който наблюдавал града и насочвал пожарната команда към мястото на огъня.

През 30-те години на XX век, след построяването на новата часовникова кула на общината, старата кула е премахната, а камбаната е използвана за общинския часовник. Старата кула е възстановена през 2000 г., когато е направена възстановка на историческия часомер.

Източник: Община Сливен

Маазите и Дебоя

В Сливен са запазени няколко образеца на възрожденски търговско-промишлени сгради, известни като маази. Сред тях е една от най-характерните, построена през 1873 г. от братя Минови. Сградата се отличава с кобиличния си покрив, а мраморният надпис върху нея е изписан на български и френски, без турски превод, което е необичайно за времето.

Източник: Община Сливен

Името „Дебоя“ е свързано с друга, вече несъществуваща сграда. Старата Дебоя е била средновековна каменна постройка на мястото на днешната Попска градина, между „Парк Централ хотел“ и църквата „Св. Димитър“. Според местните предания над главния вход някога е имало старобългарски надпис, свързван с болярката Дража.

Източник: Община Сливен

През XIX век сградата е използвана като турски военен склад и е била известна като Ташхан, тоест каменен хан. Предполага се, че е изпълнявала и функцията на гостоприемница за пътуващите по пътя между Ямбол и Търново.

Източник: Община Сливен

След 1920 г. Дебоя става щаб на Трета пехотна Балкано-Дравска дивизия, а след 9 септември 1944 г. в нея се помещава окръжното управление на МВР. Днес на мястото на старата сграда има малка градина с пейки.

Източник: Община Сливен

Архитектурното наследство на Сливен – среща между традиция и модерна архитектура

Архитектурата на Сливен разказва историята на града не само чрез своите фасади, но и чрез хората и процесите, които стоят зад тях. Възрожденските къщи показват традициите на местните майстори, маазите напомнят за активния търговски живот, а текстилната фабрика е свидетелство за ранното индустриално развитие на града.

С навлизането на XX век в архитектурата се появяват нови влияния, включително европейски идеи и проекти на дипломирани архитекти. Така в градската среда на Сливен се срещат различни епохи и архитектурни традиции, които заедно изграждат неговия характерен облик.

Съхраняването на тези сгради е начин да се запази не само архитектурата, но и паметта за развитието на Сливен като занаятчийски, търговски и индустриален център.

Aвтор: Списание Daibau