КОЛЕКЦИЯТА „АНТОЛОГИЯ НА СЦЕНИЧНИЯ ПЛАКАТ“ СЕ ПОКАЗВА В ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР

• Албена Спасова: „Международното триенале на сценичния плакат гостува за пръв път извън София с този ценен изследователски проект, събрал знакови постижения на различни поколения български творци от последните пет десетилетия.“

Едно от водещите събития в програмата на Есенния театрален салон в Сливен е изложбата на колекцията „Антология на българския сценичен плакат“ на Международното триенале на сценичния плакат, която ще бъде официално открита на 7 октомври в 18 часа. Изложбата обаче е подредена още в началото на театралния форум и естествено съпътства всички негови прояви. На Есенния театрален салон в Сливен тази година, Международното триенале на сценичния плакат гостува за пръв път извън София с този проект.

Изложба съдържа и една по-малка експозиция, подредена на първия етаж във фоайето – серия плакати, изработени за премиерата на „Домът на Бернарда Алба“ на дебютантката плакатистка Ралица Вълева.

За съучастието на Сливенския драматичен театър в световноизвестното триенале и за най-новите съвместни прояви на театъра и триеналето разговарям с Албена Спасова, съорганизатор на Международното триенале на сценичния плакат и преподавател в Националната художествена академия.

–На Есенния театрален салон в Сливен т.г., със своя изследователски проект „Антология на българския сценичен плакат“, Международното триенале на сценичния плакат гостува за пръв път извън София. Защо е така високо ценена и важна за плакатното изкуство тази колекция ?

-За Триеналето е чест, че за Есенния театрален салон в Сливен можем да представим един от нашите най-успешни проекти, който сме нарекли „Антология на българския сценичен плакат“. В него са събрани знакови постижения на различни поколения български творци, работили в сферата на сценичния плакат. Включени са творби, създадени през последните 5 десетилетия, за емблематични постановки. Колекцията е своеобразна хроника на стойностни постижения както в областта на плаката, така и в театъра като цяло. С този проект се опитваме да запазим паметта, да улесним диалога между поколенията, да извадим от забрава забележителни произведения. За съжаление, в България липсва музейна институция, която да събира и да изследва изкуството на плаката, ето защо нашият проект цели да запълни тази празнина и е част от последователната политика на Триеналето да поддържа жива традицията на българската плакатна школа. Колекцията е показвана с голям успех в Народния театър, в несъществуващата вече зала „Индустриална“ и с настоящата изложба за пръв път гостува извън в София.

-Кои големи имена могат да се видят в тази изложба? И какви тенденции от историята на българския сценичен плакат биха могли да се проследят?

-Колекцията се отличава с изключително многообразие от стилове и авторски решения. В нея с няколко плаката са представени най-големите майстори на българския плакат: Асен Старейшински,  Димитър Тасев, Огнян Фунев, Стефан Десподов, Божидар Икономов, Ралица Станоева, Божидар Йонов, Людмил Чехларов и много други. Характерно за тях е, че с творчеството си създаваха лицата на различни театри, направиха облика им разпознаваем. В селекцията сме включили десетки творби, отличени с награди, получили признания у нас и по света. Същевременно, в колекцията присъстват и произведения на автори от следващите поколения, което прави картината още по-разнообразна и показателна за цял един дял от съвременната ни визуална култура.

–В какви дейности се изразяваше и как укрепваше в годините програмата за съвместна работа между Международното триенале и ДТ „Стефан Киров“?

-Преди всичко става дума за разбирането, че сме съмишленици относно важните процеси в културата, за това, че сцената има нужда от своите плакати, че симбиозата между сценични и визуални изкуства е неизбежна и взаимно обогатяваща. Това сътрудничество има конкретни измерения, които се изразяват в поредица изложби на Триеналето, осъществени във великолепното пространство на сливенския театър: „Памет и плакати“, „Жените и плаката“, „Театърът – това съм аз“ – все престижни международни колекции, събрали цвета на българския и световен плакат. И така до днес, когато изложбата е на една много специална селекция – „Антология на българския сценичен плакат“.

Проведеното в края на декември 2025 г. 11-то издание на Международното триенале на сценичния плакат, за пръв път в историята си възложи на награден дебютант в лицето на Ралица Вълева, практическа творческа работа в областта на плакатното изкуство. И тази работа стана част от творческата работилница на Сливенския драматичен театър. Плакатът е факт. Обаче той роди още една идея.

–Нещо повече за идеята Ви с директорката на театъра Радост Костова, премиерата на „Домът на Бернарда Алба“ на 28 септември да бъде съпроводена от малка изложба на серия плакати, изработени за представлението от дебютантката Ралица Вълева?

-Идеята хрумна на мен и на театралната директорка Радост Костова, защото, по време на своя творчески процес, Ралица е създала цяла серия плакати, които са истински творчески находки. Те са издържани в една много стилна графична стилистика и беше чудесно, че успяхме да покажем и тях. По този начин не само насърчихме един млад творец – Ралица е все още студентка в  НХА (магистър, „Плакат и визуална комуникация“), но и начин да провокираме въображението на публиката. Друг важен подтик за нас е и това, че в Сливен се намира и успешно функционира Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Вярваме, че различните инициативи, за които разказваме, обогатяват опита и разширяват хоризонта на възпитаниците и преподавателите в тази авторитетна образователна институция.

Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА