- Писателят Любомир Котев развенчава митове за големия български поборник, журналист и политик
Писателят Любомир Котев издаде трета книга със свои записки по „Записки по българските въстания“. Тя е озаглавена „Затвори“ или българщината.“
Един от най-вещите изследователя на творчеството на Джендо Стоянов Джедев, както е истинското име на Захари Стоянов, е посветил на него над 1400 страници и живее в родно му село – Медвен.

– Господин Котев, издавате трети том записки по „Записките“, какво ново открихте?
– В началото имах скромната амбиция да разкрия творческите търсения на Захари Стоянов. Обаче се оказа, че в действителност, случайно или нарочно, у нас няма ясна представа за живота и делото на този велик българин. Той е съизмерим с Ботев, Раковски, Каравелов, чиито неизменен съратник е бил. Захари Стоянов е решаваща фигура по време на Съединението.
Сн.: Съединисти. Пловдив, 1885 г., Захари Стоянов е четвъртият седнал на първи ред.
Той унищожава цяла една държава – Източна Румелия, със знаменития си вестник „Борба“. Дори след освобождението, той продължава своята битка за срещу всички, които работят против България.
– Нима е имало и такива?
– Имало е и те не са били случайни хора. Александър Батенберг суспендира Конституцията и Стоянов пише своя знаменит очерк „Искандер бей“. Брошурата веднага е забранена, а авторът бяга при турците в Източна Румелия, за да се спаси от своите…
– Един от митовете е, че е бил страхливец?
– Човек, на който целия живот е борба, не може да бъде страхлив. Но на някои така им се иска. И това е обяснимо: Той, воювайки непрестанно на много фронтове, има и много врагове. Това са хора, унизени и поругани от неговата безмилостна публицистика. Точно те са измислили куп нелепости, очернящи неговата личност и дело, които ние до днес повтаряме: че бил неук овчар от село Медвен, който някак си, напълно случайно, се е добрал до властта. Това е пълна лъжа, да не кажа глупост.
– А каква е истината?
– Захари Стоянов нито е беден, нито е неук, нито е овчар. Баща му има хиляди овце и строи голяма къща с банков заем, който има с какво да обезпечи. Стоян Джедев овдовява млад със седем деца и се жени за мома, 4 години по-голяма от първородния му син Захари. Коя ще е тази млада жена, дето ще се омъжи за вдовец, ако той не е много богат?!
– Но така или иначе, митовете съществуват?
– Истината е, че някои Захари Стоянов сам си ги създава. Той пише „Записки по българските въстания“ не като мемоари, а като белетристична творба. Целта му е да създаде приключенски роман, подобен на произведенията на Виктор Юго. А той да му е главен герой. И затова измисля мита за неукото овчарче, което живее сред други неуки хора. Нищо такова. Медвен има свое училище още от 1810 година. И това не е някаква килийна даскалница, а място, в което са преподавали скъпо платени учители. Митотворчеството на Стоянов служи обаче не само на него но и на неговите душмани. Те измислят вторична митология, пълна с гадости, като например, че „живеел“ със сестра си.

Сн.: Къща музей на Захари Стоянов в Медвен.
– Кои са враговете, мразили Захари Стоянов?
– Видният българин Драган Цанков например, като научава за смъртта на писателя, възкликва: „Най-после Господ ни освободи от този изрод!“ Пенчо Славейков пък в едно стихотворение пише, че Свети Петър е отпратил Захари в ада. Тези хора цял живот си били под ударите на живия исполин и не го жалят и след смъртта му.
– И при социализма, Захари Стоянов е неглижиран в един дълъг период. Защо?
– Има си причини. Той често се гаври с водача на социалистите Димитър Благоев. Разпрата идва от отношението им към Русия. Благоев е краен русофил. Захари Стоянов не е русофоб. Той никога не е казал лоша дума за Русия и руския народ. Напротив, творчеството му е пропито от съчувствие към него. Писателят обаче е противник на империята, императора и ужасната политика, която той води. „Аз не съм русофоб. – казва. – Аз съм тиранофоб.“
– Твърдите, че Захари Стоянов е най-добрият български журналист на всички времена. Защо?
– Той знае перфектно руски, френски, сръбски. Говори турски като матерен. Като кореспондент на букурещкия „Телеграфу“, пише на румънски. В затвора дори е научил и цигански. Той наистина е колосален журналист, ако го мерим със сегашните мерки. Търсен е от всички големи европейски вестници. Славата му е огромна.
– Стамболов е велик държавник, но алчен, безскрупулен, тиранин. А Захари Стоянов?
– Той е безсребърник. Не е бил алчен. Никога нищо не е откраднал. Типичен интелектуалец. Богат, но доходите му са легални. Захари Стоянов е главен редактор на официоза „Свобода“, председател на Народното събрание, кореспондент на царя на вестниците „Таймс“ . Получава огромни хонорари в злато, но си отива от този свят, без дори да си построи и къща.

Сн.: Паметникът на Захари Стоянов в Медвен.
– Има ли загадки около смъртта му?
– Захари Стоянов почива в Париж. Още на отиване, във влака му става лошо. Официалното заключение за смъртта му е преплитане на червата. Обяснението: По пътя ял само пастърма и от това получил криза, довела до трагичния край. Това, разбира се, са глупости. Стоянов е имал болен стомах, страдал е от коремен тиф и изобщо е бил болнав, но според най-вероятната версия е бил отровен .
– Кой е бил заинтересован да го направи ?
– Носят се слухове, че Фердинанд е мислил да го постави на мястото на Стамболов и това е причина за някой да го премахне. Другата версия е, че враговете на Стамболов са искали да го лишат от най-учения човек в обкръжението му.
– А какъв е бил той като човек?
– Захари Стоянов не е бил разгулен мъж. Обичал да похапва, да попийва и да пее. Не е постил. Той е един от първите български масони. Влюбва се в дъщерята на баба Тонка – Анастасия Обретенова. Венчава се с нея против волята на майка й, която явно не го харесвала. В семейството се раждат две деца, които умират. Анастасия е бременна, когато Захари Стоянов почива. Така че дъщеря му се ражда месеци след неговата смърт. И разбира се, кръстена е на него – Захаринка.
Интервю на Исак Гозес

Сн.: Анастасия Обретенова и Захаринка Стоянова
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.


















