ЗАХАРИ СТОЯНОВ НЕ Е БИЛ НИТО БЕДЕН, НИТО НЕУК, НИТО ОВЧАР

• Писателят Любомир Котев развенчава митове за големия български поборник, журналист и политик

Писателят Любомир Котев издаде трета книга със свои записки  по „Записки по българските въстания“. Тя е озаглавена  „Затвори“ или българщината.“

Един от най-вещите изследователя на творчеството на Джендо Стоянов Джедев, както е истинското име на Захари Стоянов, е  посветил на него над 1400 страници и живее в  родно  му село – Медвен.

– Господин Котев, издавате трети том записки по „Записките“,  какво ново открихте?

– В началото  имах скромната амбиция да разкрия творческите търсения  на Захари Стоянов. Обаче се оказа, че в действителност, случайно или нарочно, у нас няма ясна представа за живота и делото  на този велик българин. Той е съизмерим с Ботев, Раковски, Каравелов, чиито неизменен съратник е бил. Захари Стоянов  е решаваща фигура по време на Съединението.

Сн.: Съединисти. Пловдив, 1885 г., Захари Стоянов е четвъртият седнал на първи ред.

Той  унищожава цяла една държава – Източна Румелия, със знаменития си вестник „Борба“. Дори след освобождението, той  продължава своята битка за  срещу всички, които работят против България.

– Нима е имало и такива?

– Имало е и те не са били случайни хора. Александър Батенберг  суспендира Конституцията и Стоянов пише своя знаменит очерк „Искандер бей“. Брошурата веднага е забранена, а авторът бяга при турците в Източна Румелия, за да се спаси от своите…

– Един от митовете е, че е бил страхливец?

– Човек, на който целия живот е борба, не може да бъде страхлив. Но на някои така им се иска. И това е обяснимо: Той, воювайки непрестанно  на много фронтове, има и много врагове. Това са хора, унизени и поругани от неговата безмилостна публицистика. Точно те са измислили куп нелепости, очернящи неговата личност  и  дело, които ние до днес повтаряме: че бил  неук овчар от село Медвен, който някак си, напълно случайно, се е добрал до властта. Това  е пълна лъжа,  да не кажа глупост.

– А каква е истината?

– Захари Стоянов нито е беден, нито е неук, нито е овчар.  Баща му има хиляди овце и строи голяма къща с банков заем, който  има с какво  да  обезпечи.  Стоян Джедев овдовява млад със седем деца и се жени за мома, 4 години по-голяма от първородния му син  Захари. Коя  ще е  тази млада жена, дето ще се омъжи за вдовец, ако той не е много богат?!

– Но така или иначе, митовете съществуват?

– Истината е, че някои  Захари Стоянов сам си ги създава. Той  пише „Записки по българските въстания“  не като мемоари, а като белетристична творба. Целта му е да създаде приключенски роман, подобен  на произведенията  на Виктор Юго.  А той да му е главен герой. И затова измисля мита за неукото овчарче, което живее сред  други неуки хора.  Нищо такова.  Медвен има свое училище още от 1810 година. И това не е някаква килийна  даскалница, а място, в което са преподавали скъпо платени учители.  Митотворчеството на Стоянов служи обаче не само на него но и на неговите душмани. Те измислят вторична митология, пълна  с гадости, като например, че „живеел“ със сестра си.

Сн.: Къща музей на Захари Стоянов в Медвен.

– Кои са враговете, мразили Захари Стоянов?

– Видният българин Драган Цанков например, като научава за смъртта на писателя, възкликва: „Най-после Господ ни освободи от този изрод!“ Пенчо Славейков пък в едно стихотворение пише, че Свети Петър е отпратил Захари в ада. Тези хора цял живот си били под ударите на живия исполин  и не го жалят и след смъртта му.

– И при социализма, Захари Стоянов е неглижиран в един дълъг период. Защо?

– Има си причини. Той често се гаври с водача на социалистите Димитър Благоев. Разпрата идва  от  отношението им към Русия. Благоев е краен русофил. Захари Стоянов не е русофоб. Той никога не е казал лоша дума за  Русия и руския народ. Напротив, творчеството му е пропито от съчувствие  към него. Писателят обаче е противник на империята, императора и  ужасната политика, която той води. „Аз не съм русофоб. – казва. – Аз съм тиранофоб.“

– Твърдите, че Захари Стоянов е най-добрият български журналист на всички времена. Защо?

– Той  знае перфектно руски, френски, сръбски. Говори  турски като матерен.  Като кореспондент на букурещкия „Телеграфу“, пише на румънски. В затвора дори е научил и цигански. Той наистина е колосален журналист, ако го мерим със  сегашните мерки. Търсен е от всички големи европейски вестници. Славата му е огромна.

– Стамболов  е велик държавник, но алчен, безскрупулен, тиранин. А Захари Стоянов? 

– Той е  безсребърник. Не е бил алчен. Никога нищо не е откраднал. Типичен  интелектуалец. Богат, но  доходите му са легални. Захари Стоянов е  главен редактор на официоза  „Свобода“,  председател на Народното събрание, кореспондент на царя на вестниците „Таймс“ . Получава огромни хонорари в злато, но си отива от този свят, без  дори да си построи и къща.

Сн.: Паметникът на Захари Стоянов в Медвен.

– Има ли загадки около смъртта му?

– Захари Стоянов почива в Париж. Още на отиване, във влака му става лошо. Официалното заключение за смъртта му е преплитане на червата.  Обяснението: По пътя  ял само пастърма и от това получил криза, довела до  трагичния край. Това, разбира се, са  глупости. Стоянов е имал болен стомах, страдал е от коремен тиф и изобщо е бил болнав, но според  най-вероятната версия е бил отровен .

– Кой е бил заинтересован да го направи ?

– Носят се слухове, че Фердинанд е мислил да го постави на мястото на Стамболов и това е причина за някой да го премахне. Другата версия е, че враговете на Стамболов са искали  да го лишат  от  най-учения  човек в обкръжението му.

– А какъв е бил той като човек?

– Захари Стоянов не е бил разгулен мъж. Обичал  да похапва, да попийва и да пее. Не е постил. Той е един от първите български масони. Влюбва се в дъщерята на баба Тонка – Анастасия Обретенова.  Венчава се с нея против волята на майка й, която явно не го харесвала. В  семейството се раждат  две деца, които умират.  Анастасия  е бременна, когато  Захари Стоянов почива. Така че дъщеря му  се ражда месеци след неговата смърт.  И разбира се, кръстена е на него – Захаринка.

Интервю на Исак Гозес

Сн.: Анастасия Обретенова и Захаринка Стоянова