29-ТИЯТ КАРАКАЧАНСКИ СЪБОР ЩЕ ИЗВИЕ ТЕЖКИ ХОРА НА КАРАНДИЛА НАД СЛИВЕН

• Националният събор на каракачаните в България ще се проведе на 20 и 21 август. Юбилейна марка ще бъде валидирана по случай 30 години от създаването на Федерацията на каракачаните в България

Националният събор на каракачаните в България ще се проведе на 20 и 21 август за 29 път в местността Карандила край Сливен. Традиционната проява се организира от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Тази година тя отбелязва 30 години от своето създаване.

Официална церемония по валидиране на юбилейна пощенска марка в чест на годишнината ще се проведе в петък, 20 август, от 17,30 часа в зала „Сливен“. По-късно е предвидена научна конференция на тема „Запазване на каракачанските традиции и адаптирането им към съвременния начин на живот“.

Откриването на събора е на Карандила, в събота – 21 август, от 10 часа, с водосвет за здраве и приветствия от официалните гости.

Председателят на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България Христо Христов информира, че тази година съборът ще се проведе на ново място – поляната пред хижа „Миролио“, до увеселителен кът „Кълвача“. Там ще бъде изграден и постоянен каракачански стан, който ще бъде туристическа атракция.

„Преместваме мястото, защото се оказа, че традиционната поляна, на която провеждахме събора, е частна и за изграждането на постоянен целогодишен стан не получихме разрешение от собствениците.“, каза Христо Христов.

Предвидена е фолклорна програма с участието на състави от България и Гърция. От Гърция тази година ще пристигне голям танцов състав от Аграфа, откъдето се смята, че са тръгнали всички каракачани. Христо Христов информира още, че в концертната програма ще участват три танцови състава от България – на каракачанските дружества от Сливен, кв. Речица и Карлово. Специални участници в програмата ще бъдат хорът при Българо-гръцкото дружество „Одесос“ във Варна и Ансамбълът за наpодни песни и танци – Сливен.

В момента в България живеят около 20 хиляди каракачани, като най-голямата общност е в общините Сливен и Карлово.

Заради епидемичната обстановка съборът не се проведе през 2020 година. За предстоящото издание ще бъдат изпълнявани всички мерки и предписания на здравните власти.

Кои са каракачаните, откъде идват, какъв е техният произход?

По данни на Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България, каракачаните (гр. σαρακατσάνος – саракацанос) са гръцкоговорящи номадски овчари, живеещи основно в планините Пинд, Гърция и Източна Стара планина, България. Каракачаните имат предимно гръцко национално съзнание. Част от живеещите в България се смятат за българи.

В Османската империя каракачаните са били относително независим народ и са преживявали с търговия на вълна и месо (агнешко и овнешко). Те са прекарвали летните месеци в българските Родопи, а през зимата са се връщали на юг, в Гърция. Миграцията към България е започвала по Гергьовден, а обратната – на Димитровден. След 1947 година, на определена група каракачани не е било разрешено да напускат България и да влизат в Гърция. Впоследствие каракачаните  се установяват в България, където те са се социализирали и българизирали. Компактни маси каракачани живеят в градовете и селата по южните склонове на Стара планина – най-вече в Карнобат, Сливен, Карлово, Сопот и др.

Етническият произход на каракачаните все още е неясен, смятат изследователи на каракачанския етнос. Едни смятат, че те са по чудо оцелели дорийци, макар езикът им да възхожда към елинистическото койне, други – че са просто елинизирани власи. Много от карракачанските носии, песни, традиции и фолклор са станали съставна част от цялостното гръцко културно наследство.

Каракачаните се срещат в териториите от Пелопонес през Тесалия (Средна Гърция) и Северна Гърция до България, в днешна Република Македония, Албания, Одринска Тракия, земите на Мала Азия.

Каракачаните говорят на архаичен гръцки диалект и са източноправославни християни. Етимологията на името им води към турската дума karakaçan/kırkaçan, която означава „този, който напуска към необработените земи“ или пък от румънската дума sarac-tsani, която означава „бедняк“.

Самото название „каракачан“ също говори за историята на това номадско племе. Думата е съставена от две турски думи: „кара“ – черен, и „качан“ – беглец.