ПИРАТСКИТЕ СТИХОВЕ НА ВАНЯ ПЕТКОВА ПЪТУВАТ КЪМ ДЖОНИ ДЕП

• Какво крие архивът на „грешницата“ поетеса , открит 12 години след смъртта й, разказва дъщеря й Оля Ал Ахмед

На 26 април 2009 година  голямата българска поетеса Ваня Петкова отлетя от този свят.

Ден преди това тя направи последната редакция на книгата си „Пиратски стихове“, а след часове приятелите, докато се прощаваха, вече я държаха в ръцете си.

„Посвещава се на Джони Деп“ – пише на първата й страница.

Дванадесет години по-късно, в навечерието на   рождения ден на Ваня -10 юли, нейният внук Йосиф Ал Ахмед, който живее в Лос Анжелис, преведе на английски последната книгата на  баба си. Той подреди между стиховете нейни картини и така я възкреси за нов живот. Вече зад океана.

Подробностите ни разказва дъщерята на Ваня Петкова – Оля Ал Ахмед:

–          Госпожо Ал Ахмед, „Пиратски стихове“ е посветена на холивудската легенда Джони Деп. Защо?

–         На този въпрос най-добре е отговорила майка ми:“Моите стихове – защо ги нарекох „Пиратски“? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на радост и щастие в моя див и бурен живот. Моята поезия не се роди под топлите чаршафи, пред компютъра. Родена е между шамари по лицето и юмручни схватки, изстрели в гръб и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни приключения в Сирия и Судан, между самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, между скандални деца и неблагодарни милички любимци, между Небето и Земята, между Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми.“

Ще добавя само, че Джони Деп беше любимият актьор на Ваня Петкова. Американското издание на „Пиратски стихове“ няма да се продава. То е  предназначено само за приятели и ценители. В него има много снимки с велики личности и нейни картини. Синът ми вече се е свързал с мениджъра на Джони Деп,  казал му, че  има послание от българска поетеса и се надява в близко бъдеще актьорът да получи книгата.

–  Знаехте ли, че майка ви  рисува?

– Да. Даже пазя няколко нейни графики. Но нека се върна малко назад. Ваня Петкова почина в  съня си.  Неочаквано, нищо не подсказваше трагичното събитие. Беше здрава и много енергична.  Казват че Господ обича тези, които прибира насън.

…В началото на  годината  реших да направя ремонт на апартамента си.  И докато разчиствах една от стаите, непипана с години, в най-недостъпния ъгъл открих  кутия. На нея пишеше: „SOS   Творчеството на Ваня Петкова.  Да се пази за поколенията.“ Освен  нея, намерих и  три кашона. Това беше архивът на поетесата. Приживе тя никога не бе споменавала за него. Синът ми реши да разчистим и мазето. Там, в един стар куфар,   попаднахме на 130 картини, рисувани от майка ми.

–          Какво представляват те?

– Предимно графични портрети, на всеки от които е написано  името на човека, който е изобразен. Не съм предполагала,  че майка ми има такава богата колекция.

–          Известни ли са хората  сред портретуваните?

–          Не. Повечето  от потретите са на любимата й баба Олга, на която съм кръстена. Тя  е родена в Гърция. По време на Балканската война, заедно с братчетата и сестричката си, останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър.  Олга е осиновена от едно българско семейство, но губи завинаги връзка с  останалите деца.  Прабаба ми се жени за  Никола – рибар. Тя така и не научава български. Ражда четири деца. Едно от тях е майката на майка ми – баба ми Василка или на гръцки Василиса.

–          Имате и руски корени?

–  Прадядо ми Иван е бил генерал в  армията на императора… Бяга от Русия по  време на революцията, заедно със съпругата си графиня  Анастасия  Житская от Полтава.  Целта им е Франция. Притежават само два сандъка, които пазя до днес и една икона. По неизвестни причини обаче, остават във Велико Търново и  по-късно се местят в София. Баба ми Василка се жени за сина на генерала Пьотр или Петко. Такава е историята. Майка ми е кръстена в църквата „Св.Седмочисленици“ с името Ивана. На дядо си Иван, генералът. Това е нейното истинско име.

–          А Хатидже, това псевдоним ли е?

–          Така я наричаха в Сирия и в село Езерово, където живееше. Там  жителите са предимно турци. Хатидже е нещо като прякор. Според корана, Хатидже е съпругата  на пророка Мухамед. Тя е била е много щедра жена. Такава беше и майка ми. Но нейното истинско име, по кръщелното, издадено от църквата  „Свети Седмочисленици“, е Ивана.

–          Какво още намерихте в архива?

–          Стотици  неиздадени стихотворения и един роман:  „Бог е любов“.  За него пише да бъде издаден след смъртта й. Героите му са реални хора,  представени с истинските си имена. Явно, майка ми се е страхувала да го издаде приживе. И при социализма, и при днешната демокрация, защото … нима това е демокрация!

–          Каква ще е съдбата на цялото това творчество?

–          Повечето стиховете са написани на ръка и само аз, която добре познавах почерка й, мога да ги разчета. Част та тях са на руски.  Ще подготва всичко това за издаване, с  което ще искам да кажа: Ваня Петкова е жива!

–          Какво друго намерихте след толкова години?

–          Пет кутии с писма. Бележки, които сме си писали по различни поводи и тя е съхранила. Запазена е цялата кореспондеция между майка ми и  моя баща –  докторът на науките Нури Садик. Той идва от Судан през 1965 година. По   произход е нубиец, представител на  най-древната раса. Нубийците са първите християни в Африка.

–          Кога са писани тези писма?

–          Когато двамата  са били далеч един до друг: баща ми в Судан или майка ми в Куба.  Писмата свидетелстват  за голямата им любов. Макар,  че се разделиха в последните години от живота си,  те  запазиха перфектни отношения. И не се разведоха никога.  Майка ми не е имала други бракове.

–          Кои бяха приятелите й?

–          Имаше силна духовна връзка с Георги Джагаров, обичаха се с  Дамян Дамянов.  Но човекът,  с който си приличаха като близнаци, заради дарбата, таланта и дори  вкуса на обличане, бе Евгени Евтушенко. На една бележка той е написал: „Ваня, теб природата те е направила в един единствен екземпляр.“  Двамата, докато  пиеха вино , си говореха в стихове. Сред бележките намирам и една, на която пише: „Да се обадя на Лео Конфорти.“ – Става въпрос за големия български актьор. Дори е отбелязан телефона му.

–          Споменахте приятелите. А враговете?

–          В архива намерих и един „Черен дневник“. Написано е и на български, и на испански. В него са описани  всичките колеги на Ваня Петкова, които са я преследвали, заплашвали, уволнявали , забранявали  да пише. Подробно е разказан случая с Пантелей Зарев, койта настоявал да си махте кръста, за да я приемат в Съюза на писателите. Тя обаче отвърнала: „Кръстът ще падне само с главата ми.“ Ваня бе преследвана и заради това, че се е омъжила за тъмнокож. Една чисто расистка проява. Приживе всички казваха, че тя  е била скандалджийка, раздавала е шамари. Сега разбирам защо го е правила. Като поетеса тя бе колкото обичана, толкова и мразена.

–          „Бог е любов“ автобиография ли е?

–          На челната страница има две подзаглавия:  „Житие на една свята грешница“ и „Автобиографична сага за демона,  който се молеше и плачеше.“ Това отговаря на въпроса ви.

–          Каква ще е съдбата на архива на Ваня Петкова?

–          Засега той се съхранява в банков сейф и само аз имам достъп до него. Освен това изкупих всичките й книги, които намерих при антикварите  и по пазарищата. Сега  изданията  на Ваня Петкова, която ще остане феномен в българската и световната литература, са  подредени на библиотеката ми в къщи.  Между тях е „Грешница“, посветена на мен. След издаването й, книгата беше забранена за продажба от Тодор Живков. Цензурата я намирала за еротична.Тя се ужасявала от стиховете:  „Аз съм грешница, / казвам това, което мисля, /  целувам усти които искам…“

След години майка ми се сприятелява с  Живков  и той дава разрешение, книгата да бъде върната в книжарниците.

Интервю на  Исак ГОЗЕС