АСЯ ДРАГАНОВА – ОТ СЛИВЕН ДО КЕНТЪРБЪРИ И НАЗАД, КЪМ МУЗИКАЛНАТА ИМ КУЛТУРА

• Племенницата на Неделчо Домусчиев Ася Драганова, доктор по медийни и културни изследвания в областта на попмузиката, е автор на книгите „Популярната музика в съвременна България: на кръстопът“ и „Кетърбърийското звучене в популярната музика: сцена, идентичност и мит“

Ася Драганова е доктор в областта на медийните и културни изследвания и по-конкретно популярната музика като социално, икономическо и политическо явление. В момента работи като лектор в университета Бирмингам Сити във Великобритания, където преподава по специалности като „Музикални индустрии“ и „Медии и комуникации“. Води магистратурата по „Медийни и културни изследвания“ и координира групата академици, специализиращи в анализа на популярната музика към Бирмингамския Център за медийни и културни изследвания. Нейните интереси включват алтернативността като индивидуално и колективно явление, субкултурните сцени и посткомунистическите музикални среди в България, популярната музика като културно наследство, както и метафоричните и реални взаимоотношения между музика и географско пространство. Тя е автор на монографията „Популярната музика в съвременна България: на кръстопът“ (Popular Music in Contemporary Bulgaria: At the Crossroads, 2019) и главен редактор и съавтор на колекцията „Кетърбърийското звучене в популярната музика: сцена, идентичност и мит“ (The Canterbury Sound in Popular Music: Scene, Identity and Myth, 2021) – и двете издадени във Великобритания на английски език.

Ася свири на китара, пее и упражнява ред други артистични хобита като изящни изкуства и поезия. Тя е също и запален фехтовчик.

„Популярната музика в съвременна България: на кръстопът“ (Popular Music in Contemporary Bulgaria: At the Crossroads, 2019

Докато учи медийни и културни изследвания в Кентърбъри, университета Крайст Чърч, Ася започва да  развива своите аналитични интереси в областта на популярната музика. Тя превръща това в свой професионален път, като посвещава доктората си, ръководен от професор Шейн Блакман, на изучаването на процесите на създаване и артикулиране на популярна музика едновременно като индустрия и културно явление в съвременна посткомунистическа България. Впоследствие, когато Ася вече работи към факултета по Изкуства, дизайн и медии в Бирмингам, докторатът се превръща в основа за първата ѝ самостоятелна книга. Книгата е базирана на етнографски интервюта и наблюдения, в които участват ред музиканти, бизнес фигури и личности от музикалните среди като например журналисти и специалисти по авторско право. В книгата Ася употребява метафората на кръстопътите като концептуално средство, за да изрази ред феномени в българската музикална култура: характеристиките на преходните етапи на адаптиране към пазарна икономика, както и ролята на популярната музика като изразно средство и участник в по-обширните процеси на социална и политическа промяна. Като кръстопът в книгата са разглеждани и Балканите, където се съчетават богатствата на множество музикални традиции, но съществуват и негативни, вътрешно приети стереотипи. Нещо, което усложнява стремежите към разпознаваемо звучене и облик в света на популярната музика, където фолклорната и езикова специфика представляват ресурс в търсене на уникалност. „Популярната музика в съвременна България“ не е конкретно посветена на определени жанрове, но в нея все пак доминират стилове като поп-фолк, пост пънк и рок в по-обширен план, поп и  музиката, приобщена към смесената категория „етно“.

„Кетърбърийското звучене в популярната музика: сцена, идентичност и мит“ (The Canterbury Sound in Popular Music: Scene, Identity and Myth, 2021)

Тази колекция е посветена на историята, наследството и настоящето на Кентърбърийското звучене – „Кентърбъри саунд“ – специфична музикална стилистика, която възниква през 60-те години и съчетава елементи, познати от психиделичната музика, прогресивния рок, поп и джаз музиката. Книгата разглежда географските и метафорични взаимоотношения между самия град Кентърбъри в южна Англия и неговото „звучене“, придобило известност в популярната музика. Кентърбъри е познат със своята средновековна история, с катедралата и разказите за пилгримите на Джефри Чосър, а днес и като университетски град, който привлича много студенти и туристи. Именно там, група приятели от училището Саймън Лангтън създават Wilde Flowers – Диви Цветя – откъдето произлизат ред други групи със значителна известност като Soft Machine, Caravan и Gong. Някои от „култовите“ фигури на Кентърбърийското звучене включват Робърт Уаят, Кевин Еърс, Дейвид Алън. От тук могат да бъдат проследени развитията на цели мрежи и колективи от музиканти, които постепенно се отдалечават – поне географски – от Кентърбъри, докато самото му звучене или сцена придобива световна популярност, особено в Италия, Франция, Съединените Щати и Австралия. Постепенно, това придава на самия Кентърбъри романтичен музикален ореол и го превръща в метафора във въображението на слушателите: символично пространство за музикални експерименти, остроумни текстове и хумор, непретенциозно и едновременно с това уникално звучене. В съвременен Кентърбъри, историята на неговото „звучене“ днес вдъхновява ред активни музикални групи като Сид Артър и Лапис Лазули.

По книгата, посветена на Кентърбърийското звучене, Ася работи с професор Шейн Блакман (Университет Кентърбъри Крайст Чърч, Великобритания) и професор Анди Бенет (Университет Грифит, Австралия). В колекцията са включени глави и интервюта от разнообразна селекция автори, повечето от които принадлежат на самата музикална сцена, а не стриктно на сферата на културните изследвания: това са музиканти от различни поколения, музикални журналисти и архивисти, последователи или фенове на Кентърбърийското звучене и хора, които заемат различни позиции в музикалната дейност, например продуценти и организатори на концертни събития. Някои от публикациите имат по-лична и разказвателна позиция от други, които се стремят към критични и аналитични аргументи: това създава цялостна представа за Кентърбърийското звучене по отношение на характеристиките на музикалните сцени като явление; идентичностите, които се формират чрез музикални дейности и контакти; и митологиите, които възникват в популярната култура, обвързващи определени феномени с географски пространства и техните природни, архитектурни, исторически и социални специфичности. Колекцията е организирана в няколко тематични части – „Възникване, звучене и музикална сцена“, „Пътешествия и завръщания“, „Хора“, „Документиране на музикалния живот“ и „Митове и реалности: музиката в съвременен Кентърбъри“.

Връзка със Сливен

Ася се гордее изключително със своите сливенски корени и макар да е родена в София, припознава Сливен за свой духовен дом. Кулминацията на всяка година за нея е завръщането в семейната къща, където е израснала майка ѝ Светлана и приключенията в обожавания сливенски балкан. Цялостното отношение, любопитство и любов на Ася към музиката произлизат от страстта на баща ѝ Чавдар към прогресив и експерименталните стилове в рока.

Неин учител по китара от ранна детска възраст и пътеводител по всички музикални въпроси е сливенския ѝчичо Неделчо Домусчиев. Със своите нестихващи творчески идеи, ентусиазъм и нови проекти, той представлява съкровено вдъхновение и житейски пример.

Неделчо е автор на няколко книги и безброй разкази и е уважавана фигура в културните среди на Сливен, където е ценен от поколения музиканти и любители на музиката.

Макар и вече пораснала, Ася продължава да бъде ученичка на Неделчо – всяко лято и при всяко завръщане. Днес тя допринася в общуването им чрез своите международни наблюдения за новите течения и сцени в музиката; за социалните, културни и икономически значения и интерпретации на музиката.

През 2017 Ася подкрепя работата на чичо си Неделчо Домусчиев по неговата книга „Сливен завинаги“, посветена на сливенския естраден оркестър „Червено и черно“. Тя участва чрез разговори за съдържанието на книгата, редакторски коментари, техническа помощ и най-вече чрез авторството на увода към „Сливен завинаги“.

Любимите на Ася градове Сливен – пространството на най-щастливите мигове и семейна история, и Кентърбъри, където тя прекарва близо десетилетие като студентка, докторант и млад преподавател, са свързани от множество общи черти. Сливен и Кентърбъри, на чийто музикален принос Ася посвещава значителна част от академичната си работа, са сравнително малки и не представляват очевидни среди за развитието на музикални сцени, които са най-често обвързани с високо урбанизираните, космополитни градове. Въпреки това, двата града таят богати и разнообразни музикални наследства, историите на музикални приятелства и чаровни „образи“.

И Сливен, и Кентърбъри, са ветровити и запомнящи се със своите индивидуални архитектурни стилове и символи, историческо наследство и цветни природни пейзажи. Тяхната относителна маргиналност е може би сама по себе си сила, а не недостатък: непретопена, красотата на Сливен и Кентърбъри остава автентична, сгушена  насред полите на Стара планина или пък полетата и цветните градини на графството Кент.

Сливен и Кентърбъри позволяват на въображението и преживяванията да създадат идилични образи за тези две пространства, да ги превърнат в символ на творческата свобода и вдъхновението.