В ТРИТОМНАТА СЛИВЕНСКА БИБЛИЯ НА ТАБАКОВ – ИСТОРИЯТА НА ЕДИН СВОБОДЕН ГРАД НА СВОБОДНИ ХОРА

• 140 години от рождението на д-р Симеон Табаков. В „Опит за история на град Сливен“ –  концепция за създаване на краева история на фона на националната, а в отделни моменти – и на европейската история /Владимир Свинтила/  

Автор: Деметра Рохова

Според  Тончо Жечев, вьв всички времена „Историята на град Сливен“ на Симеон Табаков е била и ще остане за поколенията и като паметник на бунтовния град, и като забележително постижение в българската поселищна литература“. Тритомният „Опит за история на град Сливен“ от д-р Симеон Табаков е една от най-ранните и най-пълните систематизирани истории на селища, които се появяват у нас в края на 19 и началото на 20 век. Написването на т.нар. поселищни истории, особено за селища с продължителна и богата история като Сливен, е изключително трудоемка работа, която изисква енциклопедични познания и изследователски дар, за да свържеш разпокъсания и често пъти противоречив изворов материал, да отсееш от него истината и да я представиш в достъпен за читателя вид.

Макар че скромно нарича своята история „Опит“, за 15 години Симеон Табаков създава колосален всеобхватен  труд от 1600 страници. С него юристът дипломат си извоюва почетно място в българското краезнание. Владимир Свинтила твърди, че написана от него история на родния град е „първата систематична история на едно българско селище“. Според него Табаков, който е предшественик на историка на Самоков Семерджиев, „задава парадигмата на нашето краеведение“ и „представя неговия идеален модел.“ Той взема полезното от опита на ранните краеведи като Ст.Захариев и метода на научното описание в неговата „Татарпазарджишка кааза“, търсенето на психологическите корени на историческата съдба при ранните родоповеди Христо Попконстантинов и Шишков, представя и анализира архаичните и предхристиянските култове в бита като непотворимия Йордан Захариев. Но Табаков има едно предимство – твърди Свинтила – това е „неговата концепция за създаването на краева история на фона на националната, а в отделни моменти – и на европейската“.

Симеон Табаков е роден в Сливен на 10.12.1880 г., във възрожденско семейство. Завършва Сливенската мъжка гимназия, право в Софийския университет, защитава докторска дисертация по международно право в Брюксел. Работи като дипломат в различни български мисии  в Европа. Несъмнен полиглот, той упражнява професията си на дипломат в българските легации в Рим, Лондон, Цариград, Букурещ, Берлин, Скопие. Починал е на 38 години в София, когато е началник на консулския отдел в министерството на външните работи. Симеон Табаков използва дипломатическата си дейност, за да търси в световните библиотеки материали за Сливен и Източните Балкани. Другият източник на историческия му труд са спомените на стари сливенци за махалите, хората, родовете, събитията.

Съхраняването и описването на родовата памет за Симеон Табаков е семейна традиция. Неговият баща Хаджи Киро Табака е летописец на много събития в Сливен, ученик на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Хаджи Киро Табаков наричат феномен в нашата действителност – в едно безпросветно време около 1863-та година, още юноша, за да съхрани народната памет, той започва да отбелязва драматичните събития, свързани с борците за свобода. Уважението си към този летописец Йордан Йовков изразява, слагайки цитат от него за мото на своя разказ „Юнашки глави“: „1876, май 7. – В петък из града се пръсна слух, че няколко момчета българчета побили знаме В Балкана… Из летописа на Хаджи Киро Табака от Сливен“. От 1863 до 1878 г. Хаджи Киро Табака, кожар по професия, просветен българин с юнашки дух, води летописни бележки, широко използвани по-късно от сина му.

Симеон Табаков е не само автор, но и основен виновник за осъществяването на идеята за написване на историята на Сливен. Още като студент през 1902 г., пред втората сбирка на живеещите в София сливенци, основали „на полза роду“ земляческа сливенска дружба, Табаков изнася сказка върху миналото на Сливен. Тя подтиква присъстващите да създадат „Комитет за написване на история на град Сливен“ с председател д-р Добри Минков, който през 1904 г. обявява разгърната програма за разработването на историята. На два пъти удължават срока на конкурса, но до 1909 г. е представена само една работа, макар и незавършена – на Симеон Табаков. Комитетът решава да откупи материала, предвид че е „употребено доста време и труд“, че „тази работа съдържа доста ценни сведения и интересни данни /материали/ по историята на Сливен, които биха могли да послужат на бъдещия историк.“

Когато 24-годишният Табаков започва да събира материали за своята история, научна поселищна литература у нас почти липсва, библиографията прави първите си стъпки, археологията е в зародиш, документалното наследство е разпръснато, а българската история не е детайлно разработена.

У Табаков е заложен дълбок интерес към регионалните истории и в частност към Югоизточна България. Преди да създаде своя капитален труд, той разработва отделни проблеми и теми от сливенската история, изнасяни като реферати, печатани или публикувани в сборници и списания. Такива са: „Бележки за Югоизточна България през епохата на Тертеровци“, „Първите турски завоевания и експедицията на граф Амадей“, „Сливенските будители вън от Сливен“ и „За селищата в Югоизточна България“, който труд е неотпечатан, обхваща 300 ситно изписани ръкопосни страници със събрани сведения за 415 селища. От него в Том I от Табаковия „Опит за история на град Сливен“ са публикувани само материалите за селата в Сливенската околия.

Основен изворов материал за Табаков са публикациите. Но българските публикации тогава са оскъдни, поради което Табаков максимално използва чуждите издания. В съчиненията му се срещат бележки и цитати на френски, английски, немски, италиански, латински, гръцки, руски и други езици. Той познава античните и средновековните автори, писали за нашите земи, както и капиталните исторически съчинения. В приложената към том I библиографска справка за използваната  литература се сочат над 200 заглавия, предимно на чужди езици. Това са източниците, от които той черпи сведения за своя историографски труд, за да извлече необходимия му материал за неразчетената преди него сливенска история. В по-малка степен ползва сведения от архиви и документи. Според Владимир Свинтила, използваните от Табаков писмени източници за написването на неговата тритомна история са над 1000.

Симеон Табаков не е кабинетен учен. Той допълва материалите от публикациите с „работа на терен“– събиране на сведения от възрастни хора. Голяма част от онова, което пише за 19 век, е почерпано от информатори като баща му Хаджи Киро Табака, баба му Ангела или както той я нарича Симеоница Козарката, като Нойко Яндов, баба Радилица, баба Димитрина Пановката, ходжата Хюсеин Мехмедов, художника Димитър Добрович и други. Посещава околните на Сливен селища, обръща се с писма към местни интелигенти, да му пратят сведения за дадено село. За това говорят запазените писма и многобройните му бележки.

Първият том от „Опит за история на град Сливен“ излиза през 1911 година. Табаков умира през 1918, като не успява да завърши третия том. Вторият и третият том на неговата история са издадени посмъртно, през 1924 и 1929 година. Имало е идея и за издаване на том IV, от останалите записки на автора, но тя не е осъществена.

В ПЪРВИЯ ТОМ Симеон Табаков представя в широка панорама общото развитие на Сливен и Сливенския регион от далечното минало до началото на 19 век. Започва с описание на географското му местоположение и дадености, проследява културно-просветните борби и икономическите фактори за развитието на града, дава сведения за видни негови личности. Предположенията какви са били тези места в дълбока древност авторът подкрепя с откритите находки от населението и първите учители в Сливен. Често намираните счупени мидени черупки и дребни охлюви по Сините камъни според него подкрепят тезата, че в миналото Сливен е бил дъно на море. В полза на това твърдение е песъчливата му почва, в която много добре виреят лозови насаждения. Може да има истина и в легендата, че пристигащите кораби връзвали въжетата си на странното скално образувание „Халката“ или то е било издълбано с такава цел…

Друга любопитна страница от старата история на града е фактът, че до Сливен са стигнали походите на рицарите кръстоносци и че при споменаваното от различни хронисти селище Авли, по сетнешно Бургуджи /Горно Александрово/, приемникът на Балдуин – император Хенри, е имал няколко люти схватки с българския цар Калоян. За това голямо сражение Табаков привежда свидетелства от Вилардуеновата хроника, която разказва как българите скроили капан на латините, били ги тежко и те ударили в бяг към Одрин. Неопитни в планинските движения, латините се забъркали в горите край Сливен, а българите, разположени по високите скали, си давали знаци с огньове и се хвърляли върху латините със страшни викове. Като доказателство, че въпросното сражение е станало в Сотирското устие, Табаков привежда намерените край Сливен, под местността Моллова курия, рицарска шпора /махмуз/, а над Сотирския манастир – обсадна рицарска стрела.

Вече от по-ново време са доказателствата за съществуването край Сливен, по времето на цар Асен, на голямо просветителско огнище, наречено Малката Света гора, с 14 манастира, чиито основи и руини на църкви и килии още личат в Балкана.

През 1986 г., в предговора си към второто издание на първия том, Тончо Жечев споделя, че го впечатляват широтата и замахът, с които Симеон Табаков е подходил към задачата за написване на историята. Авторът се е добрал до почти всички достъпни за времето му сведения, които грижливо е подредил и изложил. „Той е успял да свърже историята на града с цялостната история на българите, със съдбата на полуострова, с превратностите и криволиците в народното ни минало и дори с кръстосването тук на историческата съдба на народите на Европа и Азия.“ – „И всичко това невидимо, но ясно, е озарено от Паисиевски дух на страстна любов към народната история, всичко е изпълнено в духа на тази най-скъпа традиция в българската историография.“ Тончо Жечев смята, че този възрожденски родолюбив дух придава на историческия  разказ на Табаков епични черти, характерни за всички големи и значителни прояви на българската литература и култура от неговото време.

С достолепна сдържаност Симеон Табаков привежда свидетелствата на руските автори от времето на Освободителната война за долината на Тунджа – „одну из благословеннейших долин в мире“, на романтичния Хаджи Калфа – за „прелестния Ислемие“, на генерал Джокмъс за Сливен като „Райски Дамаск на Балканите“ и на арабския пътешественик Идриси от 1153-та г., който говори за „… Стлифанос – град който още в по-старо време е бил по-важен и прочут…, по-голям и по-хубав…“

ВТОРИЯТ ТОМ на „Опит за история на град Сливен“ е издаден след смъртта на Симеон Табаков, но е организиран и структуриран от него. Като преход между първия и втория том той е поставил описанието на Сливен от турския пътешественик Евлия Челеби, дошъл в Сливен през 1652 г.: „Когато Сливен бил лятна резиденция на одринския крал /под израза „одрински крале“ Евлия Челеби разбира римското владичество/, тогава той бил голям град. Когато Гази Мурад Худавендигияр завладял Одрин, той обсадил сливенската крепост и след падането й я съборил, понеже срещнал големи мъчнотии при превземането й. И сега се виждат в северната страна на града, върху баирите, следи от оградите на тая крепост. На това място също личат и основите на една чудна черква. / Тази черква е „Св.София“ в кв.“Ново село“, строена в първите години на българското християнство. Някои я смятат за дело на византийците преди а Сливенския край да влезе в политическите граници на старите български владетели./ После Челеби султан Мехмед се влюбва във водата и климата на тоя град и се отбивал тук да прекарва приятно време на лов.“… Понеже тук водата е в голямо изобилие, то и във всяка къща има баня. Има безброй вади, които текат от височините и по които има многобройни брашнени воденици, чаркове и табашки долапи за козяци, килими и кебета. Едно от прочутите индустриални произведения на този град е кебето. Чаршията има до 200 дюкяна. Раята е изключително българска.“

Вторият том на историята на Табаков е посветен на политическия и духовния живот през Възраждането и първите години след него. Най-кратко казано – посветен е на личностите, писали в тази епоха сливенската и националната история. Биографичните разкази за тях обрисуват образите на известните на цяла България смели хайдути и борци за църковна и национална независимост. Не са забравени дейците на просветата и културата, както и дарителите, и спомоществувателите на градежа на града.

За много от тези дейци написаното от Табаков и до днес остава безценен изворов материал, цитиран  в стотици изследвания. Той проследява в детайли живота и делото на д-р Иван Селимински, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Добри Чинтулов, Михаил Колони, Иван Добровски, Сава Доброплодни, Димитър Великсин, началото на учебното дело, първото българско училище в противовес на елинизацията в гръцките училища, първите женски дружества и девически училища, първата сливенска учителка Зарафина Яндова, най-старото сливенско читалище „Зора“, изгонването на гръцкия владика от сливенските младежи, между които Добри Чинтулов и бащата на Симеон Табаков Киро Табака, идването в града на първия сливенски владика Серафим, участието на сливенци в обществените промени  в първите следоосвобожденски дни.

Голяма е заслугата на Табаков за изучаването на хайдушкото движение. Владимир Свинтила твърди, че много е търсил, но „такава по-обща картина на хайдутството и опит за създаване на една негова история преди Табаков не съм намерил“.

Табаков е един от малкото краеведи, които отделят внимание и на „личното юначество“, на физическите качества на героите. Той извежда целия български епос от поведенческия тип на българския хайдутин, възхищава се от „мъжката му сила“.

Снимка: Петър Христов Моралията – войвода в Заверата

Такова героическо виждане на историята  е характерно за романтизма. Но освен това, Табаков създава и отношение на доверие към собствените сили и качества на българина и не търси сравнения с примери за героизма отвън, защото смята, че примерите от световната история не стигат до народното съзнание. Той сочи единствено примера на Панайот Хитов и Хаджи Димитър, и за него има един връх – Бузлуджа.

16 страници е списъкът на използваната и цитирана от Симеон Табаков разноезична литература във втория том.

ТРЕТИЯТ ТОМ представя събраните от Симеон Табаков ценни материали за икономическото развитие, бита и душевност на сливенеца. Съставен е от останалите от първия и втория том материали на автора. Цялата история на Добрижелязковата фабрика е събрана на едно място, заедно с живота и делото на Фабрикаджията, създал първата държавна текстилна фабрика не само в българските земи, но въобще на Балканския полуостров и на територията на цялата Османска империя. Табаков го нарича „Бащата на българската фабрична индустрия и тъкачните фабрики в Сливен“, които започват от една семейна и домашна индустрия. Авторът проследява „развоя на поминъците“ в Сливен.

Снимка: Сливенска търговска носия около Освобождението.

Описва увлекателно харатерните занаяти абаджийство, оръжепроизводство, лозарство, винарство и розопроизводство. Разказва за еснафите и търговците, техния бит, облекло и традиции, за организираните с тяхното участие големи сливенски панаири и изобилни сливенски чаршии.

Безценна е характеристиката в третия том на „сливенския тип“, който е „отличителен“. „Сливенци – казва Табаков – повечето са чернооки“. Под това понятие разбира не само черни очи, но и черни коси, и сравнително мургав цвят на кожата. Затова, според него, много сливенци носят турския прякор „кара“ /черен/.

В по-ново време са изменени значително старите физически черти на сливенеца, затова русите, синеоките и пъстрооките стават повече в „българската смес“ от славяни и тюрки, траки и кумани, печенеги и авари, кръстосвали тези места. Табаков цитира Саадедин, който е написал, че още когато турците завлядявали България, първата им работа била да заробват момичета и момчета „бели и хубави като слънцето и луната“.

Снимка: Чорбаджийка сливенка отпреди Освобождението

Ето още любопитни описания, основаващи се и на сливенската лексика и говор: „По ръст сливенци са средни, но снажни, плещести и мишчести, както болшинството от населението на Балканите… Високите носели прякора /узун“/дълъг/, а високотьнките – „индже“… Едрите, високите и снажните са „бабаджани“, а „коджа“ е планина човек. С оглед на юначеството и телесната сила на някои представители на сливенското племе, те са наричани бабаджани, балабани и коджа-пехливани. Най- високият и снажен човек в Сливен, възпят и в цитираните от Табаков песни, пехливанин и войвода, бил Златю Кокалчоолу. За неговия ръст в Сливен се разправяло, че съперничи на Крали Марко…

Към средата на 19 век, разказва Табаков, който има качества на изключителен публицист, сливенци си бръснели главите, като оставяли на върховете им отпред по един перчан /косичка/ с особеното име „чамбас“. Този обичай според него е наследен от прабългарите, за които руският летописец Нестор пише, че били „бръснати глави“.

Авторът на тритомния „Опит за история на град Сливен“ не може да бъде обвинен в местен и локален патриотизъм. Неговият подход е една нова гледна точка в представянето на националната съдба като сложна плетеница от регионални и етнически съдби. Преди всички останали, Табаков застъпва идеята, че траките не са загинали, не са изтребени, нито са напуснали нашите земи, а участват в българската етногенеза… Навсякъде във всеобхватният му труд е прокарана идеята за отстояването на българската национална кауза. Той търси корените и връзките на всички народности, обитавали града, което го прави пионер на поселищната литература. Историята му се разглежда на фона на общоисторическото развитие, но Табаков не се задоволява само с историческото повествование. Той засяга въпроси социологически, стопански, видове производства, нрави, отношения на хората към политическите и обществените събития. Изказаните от него мисли и съждения имат принос към българската народопсихология.

Подкупваща е леката ирония, с която Симеон Табаков разказва любопитни весели случки или описва характера на сливенеца, който, под външната си кротост, криел буен и дори холеричен темперамент. Скарванията в миналото рядко свършвали без бой, ножове и пищови, „пък и не е можело да бъде другояче в град, дето са се произвеждали оръжия и се раждали толкова много хайдути и пехливани, войводи и комити.“ Интересни подробности разказва Табаков и за сливенския инат, и за биещата на очи оригиналност на хора-бамбашка като Васил Газибарата и Сливенския Диоген. „Сливенци са големи майтапчии“, казвали околните българи, но са също „устати“ и „не си оставят магарето в калта“, думите им „като куршум падат“.

Патосът на Табаков е възрожденски и чисто български. Той изпитва удивление от качествата на своите съграждани – тюфекчии и хайдути, просветители и преводачи, борци за духовна автономия. В тях той открива не само майстори, производители или хора, заети с проблемите на сливенските училища и църкви. Той е един от ранните български краеведи, който вижда в съседите си Граждани, открива у тях граждански добродетели, демократически прояви на свободолюбие, вяра в гражданското равноправие пред закона, незачитане на сановете и зачитане на личността. Неговата история е историята на един свободен град на свободни хора, които никакво чуждо владичество и никакви феодални институции не са могли да прекършат вътрешно, а са предизвикали смел отпор и героически постъпки. Поколения сливенци се учат на родолюбие от неговата книга. Регионалният исторически музей носи неговото име.

Деметра РОХОВА

Б.Р. Преиздаването на том I и том III на „Опит за история на град Сливен“ от д-р Симеон Табаков се осъществи в последните години по идея на Сдружение „Войводите на Сливен”, с родолюбивата подкрепа на Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен 2018” към Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен”, с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Проектът бе подкрепен от Регионална библиотека „Сава Доброплодни” и Читалищна библиотека „Зора”. Преиздаването става възможно благодарение на подкрепата и на много сливенци, които предварително си закупиха ваучери за изданията.

Проектът е реализиран от проф. д-р и. н. Петър Ангелов, проф. д-р и. н. Иван Русев, д-р Георги Ковачев, Васил Дечев и Петър Петров, Димка Илиева и д-р Николай Сираков, работили по бележките, библиографията, речника, показалците и подготовката на текста за печат.