ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: „АПЛОДИСМЕНТИ И РЕСПЕКТ КЪМ СЛИВЕНСКИТЕ АРТИСТИ“

• „Удоволствието e да се върна на сцената в български текст, да играя с талантливи хора около себе си и да ми е готино в театъра и в Сливен. И няма да спра да говоря за младите, от които съм наистина впечатлен. Това е нещо, което целият град трябва да го знае, да ги пази, да ги подкрепя и да ги носи на ръце.“

След нестихващите аплаузи от първия премиерен ден на представлението „В полите на Витоша“ по лирическата трагедия на Пейо Яворов, 26 септември бе датата на втората премиера на спектакъла на режисьора Стайко Мурджев. Вече прозвучаха определения, че това е най-силното театрално събитие за последните години под Сините камъни, което показва, че Сливенският театър е във върховата си кондиция да създава забележителен творчески продукт, когато пред него са поставени високи предизвикателства. Творчеството на най-големия ни трагически поет Яворов и вечните философски, естетически и социални теми и конфликти, пипнати от талантливата ръка на една от най-големите български театрални надежди – младият режисьор Стайко Мурджев, бяха двигателят, който „изхвърли“ стремително представлението до завидни творчески хоризонти и спечели заслужени похвали от първите си зрители.

Основният виновник точно в полите на Сините камъни да се случи театралното събитие „В полите на Витоша“ се казва Стайко Мурджев. Той извайва това разтърсващо представление със своя екип, лицето на което са артистите. Ролите на Христофоров и Мила са поверени на артистите Иван Николов, актьор в Благоевградския театър, гост и Мария Панайотова, новото лице от екипа на Сливенския театър. В ролята на Стефан Драгоданоглу се превъплъщава Ивайло Гандев, на Елисавета Драгоданоглу – Вяра Начева, Чудомир е Димитър Марков, д-р Васил Чипиловски – Августин Демерджиев.

Звездните театрални лица в представлението са Бойка Велкова в ролята на Амели Петрович и Христо Мутафчиев в ролята на Марко Петрович. Думи на актьора Христо Мутафчиев за спектакъла, което направихме в едно кратко интервю преди представлението.

• Кое от подозренията ми е вярно? – Какви причини доведоха Христо Мутафчиев на сцената на Сливенския драматичен театър – Сливен, Стайко Мурджев, Яворов, „В полите на Витоша“, театърът в полите на Сините камъни…
• Това са комплексни неща. Поканата дойде неочаквано за мен, от директора на театъра, актрисата Радост Костова. Когато тя ми каза, че Стайко Мурджев ще работи на сливенска сцена, стана ми изключително любопитно, защото аз не съм работил със Стайко, а го познавам като творчество и знам, че е човек с много стил и ярко изразен театрален вкус – нещо, в което аз отдавна не съм влизал. А доста неща съм направил, доста неща съм оставил зад гърба си… И впоследствие, започвайки да работим, аз се уверих, че правилно съм разсъждавал, защото сега аз съм благодарен на Стайко Мурджев, че ме покани да участвам в такъв театрален стил – нещо, което аз изключително много харесах още по време на репетиционната работа. Това, което със сигурност много ме привлича към Сливен е … носталгията, която аз имам към този град и към този театър от годините, когато Златко Гулеков правеше национални летни театрални фестивали и ние бяхме редовни участници в тези фестивали и като студенти, и като завършващи, и като професионалисти със скромен опит. И съм прекарвал прекрасно време в този театър и като репетиционни периоди, и като постановки. Публиката в този град е удивително добра. Имал съм убийствени нощи в Сливен, нещо, което няма да забравя. Тук ми харесва. И не на последно място – актьорският екип ме спечели много, защото са млади, напористи, талантливи, готини хора, с които за мен е страшно удоволствие да работя.
• Как този спектакъл въздейства на публиката, според Вас?
• Аз мисля, че публиката излиза развълнувана от представлението – нещо, което е и мисията на театъра. Развълнувана е, защото Стайко Мурджев успя, с помощта на актьорите, разбира се и на целия екип на театъра, да измъкне от този текст /за който аз лично мисля, че на Яворов не му е най-добрият текст/, той успя да извади от този текст есенцията, която в момента го вълнува и това е наистина мощната любовна драма. Тази любовна драма е на сцената. И аз за себе си съм спокоен, гледайки и участвайки в представлението, че колегите ми няма да бъдат неразбрани и публиката ги усеща още с първите реплики на сцената.
• .

…Разбира се, важно е и с каква нагласа влизаш в театъра. Ако влизаш да видиш нещо смешничко, нещо от рода: „А-бе, Христо Мутафчиев ще играе, и Бойка Велкова ще играе, дай да ги видим и тях!“ Ако влизаш с тази нагласа, може да ти убегне това, което се случва на сцената, защото аз съм силно впечатлен от работата на моите колеги тука. Наистина съм изключително респектиран от искреността, с която младите хора се хвърлят в тази драма, въпреки че не я носят като тежест на гърба си, самата драма. От тази гледна точка, техният искрен жест на сцената вече говори по съвсем различен начин. Затова, аплодисменти и респект пред тях!

• Много похвални са словата Ви…
• Похвални са, защото има смисъл. И защото, ако има някаква мисия моето участие тук, то е именно за да изведем младите на преден план, а не аз да се покажа. Аз съм се показвал. Мисията ни е да покажем какво могат младите.
• На Вас лично какво носи този спектакъл?
• Удоволствието e да се върна на сцената в български текст, да играя с талантливи хора около себе си и да ми е готино в театъра и в Сливен. И няма да спра да говоря за младите, от които съм наистина впечатлен. Това е нещо, което целият град трябва да го знае, да ги пази, да ги подкрепя и да ги носи на ръце. Защото, както знаете, в момента тенденцията в целия свят е от по-малките населени места да се ходи в столицата на театър. Това може да стане и в Сливен, ако публиката не носи на ръце своите актьори, които искат да израснат тук. Те са толкова талантливи, че много бързо ще си намерят място в софийските театри. Въпросът е, че са поканени в този театър, за да се развиват тук, да им се даде път в живота. И те са хванали тоя път и го държат здраво. Оттук нататък, публиката трябва да ги понесе и да ги направи своите герои. Софийската публика ще ги гледа и хареса, тя няма къде да ходи. Но по-важно е как местната публика носи на ръце своите актьори.

Очаквайте ги отново, в спектакъла „В полите на Витоша“ на 2 октомври.

Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА