НАТАЛИЯ КИРАНОВА– БЕСАРАБСКАТА БЪЛГАРКА, ЗА КОЯТО ЕДИНЕНИЕТО С ПРИРОДАТА Е ВДЪХНОВЯВАЩО И ВЕЧНО

Първата самостоятелна изложба на младата художничка, живееща от година и половина в Сливен, може да се види в галерия „Май“ до 12 септември

В Сливенската галерия „Май“ бесарабската българка Наталия Киранова откри своята първа самостоятелна изложба. Тя живее и работи в Сливен едва от година и половина и вече е обикнала града със синята планина зад него, а той много се различава от равнината, от която пристига, говорейки езика на старите българи. Бързо намерила работа точно на рождения си ден, което счела за добър знак, лесно изправила архаичния български в съвременен, намерила колеги и приятели и станала един от най-новите щастливи граждани на Сливен. 24-годишната Наталия Киранова е откритие на художника Илиян Урумов, който, като председател на представителството на СБХ в Сливен, подчертано се интересува от откриването и развитието на младите таланти в изобразителното изкуство.

В изложбата на Наталия са интерпретирани различни природни пейзажи, някои от Бесарабия, а някои вече и от сливенския край, като Мечкаревските водоеми на Тунджа и потопената църква на „Жребчево“. В нея цъфтят много красиви цветя, дишат слънчеви поляни, играят водни огледала. В нея живеят екзотични представители на животинския свят, като семейството щъркели, които прекарват живота си във взаимна грижа и чиста обич, и като Тигъра, който заема централното място, защото съчетава екзотиката на дивата природа, животинска гъвкавост и пластичност с човешки качества като смелост, характер, кураж, достойнство, царственост и всичко заеднно прави неповторимата красота на света.

Заглавието на изложбата на Наталия Киранова неслучайно е „Усещам със сърцето си красотата на света“. То обобщава и посоката на творческото й любопитство, и младежкия й възторг от красотата, и артистичната й характеристика в този свеж и най-емоционален етап от живота й.

Откъде идва Наталия е първият ми въпрос към младата художничка.

• Аз съм точно от центъра на бесарабските българи, село Жовтневое. Името му от украински се превежда като Октомври. Реших да дойда в Сливен, защото зная, че бесарабските българи са дошли от Сливенско и Пловдивско. И реших, че като дойда, ако всичко е наред, може да остана тук да живея, да работя, да рисувам. Много ми харесва тук природата, планините. В Одеската област, в Болград няма планини и това за мене беше нещо ново, екзотично, едно място, където се чувствам добре. Установих се в Сливен от януари 2019 година. И мога да кажа, че намерих своето място, защото тук, в полите на тази хубава планина, аз се чувствам себе си. В Сливен бързо намерих работа като графичен дизайнер, в печатница „Експрес“, точно на рождения си ден. Работата ми е творческа и свързана с рисуването. Сливен е много приятел град, в него има всичко, той хем не е голям, хем удобен, красив и много ми харесват хората в него – лъчезарни, усмихнати, помагат, държат на българското, попаднах в хубави среди и компании. Имам вече приятели, познати, които ми станаха като роднини, които ме подкрепят и в радост, и в беда и зная, че тук не съм сама. Бързо свикнах, нямам никакви притеснения, макар че за мен такова преместване беше голяма стъпка. Усещам, че тук е моето място и се чувствам като у дома.

…Наталия се интересува от изобразителното изкуство от дете. Родителите й забелязали, че има интерес към рисуването и от пети до единадесети клас я изпращат да учи в художествени училища – три години в Измаил и последните четири в Болград. По-късно завършва факултета по графичен дизайн на Международния хуманитарен университет в град Одеса.

По специалността си работи сега в Сливен. След като по време на ученичеството и студенството си участва в различни конкурси и заема все първи и втори места, в Сливен сега показва първата си самостоятелна изложба. В нея тя представя различни и разнообразни свои творчески търсения и картини, рисувани с масло, акрил, акварел, туш, въглен, дори с пластелин. Търси нетрадиционни начини на художествен изказ.

• Как ти дойде идеята да работиш пластелин върху дърво например?
• Още от училище започнах да работя пластелин върху дърво, интересуват ме техники, свързани с восъка, макар да не показвам такива в изложбата. Показвам обаче работи, изработени от пластелин върху стъкло. Правя различни неща, изработени с онова, което намеря вкъщи. Да намеря малкото парченце субстанция, в която да вложа свой смисъл – това правя от дете. И винаги става нещо необикновено.
• От всичко ли искаш да правиш изкуство?
• От всичко, така е с пластелина, с дървото, правих с восък върху картон, по принцип ми харесва Хендмейда – ръчната изработка, работата с ръце. Пробвам от всичко, за да намеря своята посока, своя път, но по принцип и всичко ми харесва.
• Ти си художник любител на природата…, тя ли е, която те зарежда с творчески идеи?
• И цветята, и водата, и животните, всичко, което е около нас, е прекрасно и искам да го изобразя така, че и другите да могат да видят тази красота и да преживеят същите емоции, като мен. Просто обичам много природата, тя ме успокоява, дава ми вдъхновение, в нея човек може да намери своето място и значение, може да намери себе си. Единението на човека с природата е много вдъхновяващо, а връзката човек-природа е прастара – и вечна.
• Кои са твоите кумири в изобразителното изкуство, когато е млад, човек винаги има фаворити и хора, на които се възхищава.
• Възхищавам се на работите на Ван Гог и на Леонардо да Винчи. Всеки път, когато гледам неговата „Мона Лиза“ например, откривам нещо ново – нови детайли, нови усещания, ново свое виждане за тази картина. Както и в моите картини всеки открива различни неща, но те са неговото виждане за света и неговото усещане.
• И понеже няма как на бесарабска българка да не задам въпрос за българския език, да те попитам: вие там, в Бесарабия, говорехте ли български или научи езика тук?
• Говорехме, но на стария език, там той не е претърпял развитие. И когато дойдох тук, говорех като нашите баби и дядовци, употребявах думи като „хортувам“, „гълча“ и някои хора не ме разбираха много добре, но беше доста интересно. Обаче бързо свикнах и вече мога да говоря, като разбира се има още път до перфектното говорене, но то ще стане с времето.

  

  

  

  

  
  

  …Наталия вече посещава изложбите на своите колеги, последната юнска в галерия „Май“ на Георги Чонков, гостува в ателието на Илиян Урумов и се впечатлява от работата и идеите му и знае, че в Сливен има много интересни художници, следи изявите им в галерия „Май“ и в другите сливенски галерии. Надява се с времето да намери своето място сред тях.

  Щилияна ВАСИЛЕВА