СЛИВЕНСКИЯТ МАЙСТОР ГРЪНЧАР И ДЕКОРАТОР ДИМИТЪР ПУШКАРОВ

Старите български художествени занаяти са колкото туристически рекламирани, толкова и по нашенски забравени. Един от тях е грънчарството, създавало дълго време, за радост на очите, рисуваните с български фолклорни мотиви глинени съдове и чинии, които се предлагаха от занаятчиите по пазари и панаири. Не само в Троян, Елена, Ловеч, Велико Търново ги е имало старите грънчари и старите художествени занаяти. Имало ги е и в Сливен, макар нашият град да не се постара да създаде една улица на занаятите, за която отдавна се настоява и там да събере каквото е останало от майсторството и традицията на Сливен.

…Имало едно време и в Сливен един такъв човек – майстор грънчар, професионален. Той се казва Димитър Пушкаров – баща на известния сливенски учител по електротехника и дългогодишен часоправител на градския ни часовник Атанас Пушкаров. Сега обаче ще разкажем за неговия баща, една интересна личност, която заслужава не по-малко внимание. Очеркът спомен за него и старите грънчари е  на д-р Веселин Василев.

СЛИВЕНСКИЯТ МАЙСТОР ГРЪНЧАР И ДЕКОРАТОР ДИМИТЪР ПУШКАРОВ

…Преди години едни от най-посещаваните магазини в сливенския пазар бяха тези на грънчарите. Там се предлагаха какви ли не грънци: стомни за вода, за масла, за сирене, свирещи; гювечи – големи, средни, малки; саксии – всякакви размери и форми; синии – дълбоки, разлати; гърнета – за варива, та дори и за нощни нужди; кюнци – прави, криви, шапки и пр.; играчки за децата – петлета, свирки, пищялки, за възрастните – окарини. Избор богат, шарки – ярки, изобразяващи животни, птици и хора, едни традиционни, други причудливи и дори модернистични.

Всеки занаятчия грънчар имаше собствено “ателие” до магазина или в двора на къщата си. Грънчарското колело се задвижваше с жива сила – краката на самия грънчар, а изкусните му ръце ваяха глината в различни форми. После се запалваше грънчарската пещ и предметите се изпичаха при висока температура, която осигуряваше здравината на съда и трайността на глечта и шарките. След изстиването на пещта, съдовете се изваждаха, минаваха през “качествения контрол” на грънчаря, бракът се строшаваше, хубавата стока заминаваше за дюкяна или се натоварваше на каруца, разнасяше се и се продаваше по селата.

Повечето грънчари бяха самоуки, работили и учили в семейната работилница или при майсторите. Имаше цели фамилии, практикуващи занаята от далечни времена и предаващи го по наследство. Някои бяха истински художници и вадеха не само полезна, но и красива стока. За съжаление, счупването на грънците беше нещо обичайно и много истински изкусни произведения на майсторите грънчари не са запазени. Откриването на порцелана, усъвършенстването на стъкларството и металургията нанесоха силен удар на грънчарите. Занаятът западна, изчезнаха и те. Един от най-видните им представители – Димитър Пушкаров, си отиде от света преди 55 години.

Сливенецът Димитър Пушкаров, роден през 1899 година, бе талантлив представител на стар грънчарски род. Занаятът беше усвоил от баща си, но постепенно се усъвършенствал до виртуозност.

Снимка: Димитър Пушкаров, Керамикът, публикувана във  “Сливен”, бр.3 , издание на “Мати Болгария”.

Завършва специален майсторски курс по “модерно грънчарство” при Държавните учебни занаятчийски работилници в София през 1920 г., но нямал възможност да прилага добитите знания в старата работилница на семейството. Затова отива при чичо си Петър Пушкаров, директор на първата българска фабрика за промишлен порцелан “Изида” на гара Новоселци (днес Елин Пелин) и там заедно създават отдел за декорация на порцелан, използвайки събрани старобългарски мотиви от българските манастири, включително Хилендарския. Представят ги дори в специален сборник, отпечатан в Германия. През 1934 г. Димитър Пушкаров се завръща в Сливен и постъпва във фабрика “Белфа”, където създава отдел за декорация на абажури. Той е автор на над 200 форми за абажури и над 400 мотива за декорации.

През 1940 г. отваря собствен магазин за грънци, порцелан и стъкло на пазара. Печалбата от магазина използва за опити за създаване на технология за производство на шмиргели по керамичен път. Те се увенчават с успех и през 1942 г. той произвежда първите български зъботехнически шмиргели. Те намират широк пазар, тъй като поради войната няма никакъв внос. Впоследствие създава и български шмиргели за шлайфане на цилиндри за заостряне на ножовки. Новите технологии, които всъщност са изобретения, заинтересували дори чужди фирми и му донасят… неприятности с Държавна сигурност, която му изземва тетрадките с рецептури. Кандидатите да ползват безплатно изобретенията обаче остават разочаровани, тъй като рецептурите са били кодирани от предвидливия изобретател.

Тъй като след войната няма условия за частна промишленост, Пушкаров консервира производстото на шмиргели и постъпва на работа като стъклар в “Елпром”, после в “Порцелан” – Радомир, а от 1958 г. – в завод “Васил Коларов” в Сливен, където създава отдел за декорация на абажури и вази. И тук старият майстор проявява способностите си: по свои рецепти създава боите за декорация на стъкло. Тази оригинална технология е използвана от специалисти на Института по стъкло в София, като за “услугата” Пушкаров получава… кутия шоколадови бонбони. Отделът прераства в цех “Осветителни тела”. На пенсионна възраст майсторът напуска, работи кратко време в “Елпром” и се пенсионира. В дома си обаче продължава да нанася декорация на чинии и вази, използвайки оригинални старобългарски мотиви и свои бои. Мечтае да предаде на някого опита и познанията в своя интересен занаят, заедно с тайните на технологиите, но такъв керамик не се намира… С тъга заявявал на своя състудент Стефан Пейчев (автор на паметника на Хаджи Димитър): “Стефане, твоят паметник в центъра на Сливен всички ще го гледат и ще му се радват, а моите грънци, чинни и стъкла ще берат праха по полиците в забрава, ако не се намери някой да ги счупи…”

Снимка, архивна: Музикална група на ресотрант “Зора”, 1922 година. На снимката, отдясно наляво, прави: бай Таско, Иван Рибаров, Трифон Трифонов, Димитър Пушкаров, Петър Божилов. Долу, седнали: неизвестен, Михаил Минков вляво. Снимката е собственост на Атанас Пушкаров, копие от нея притежава приятелят му от детинство д-р Веселин Василев.

Майсторът на художествените занаяти Димитър Пушкаров е имал и музикални заложби. По спомени на стари сливенци, той е свирил в музикалната група на ресторант “Зора” на флигорна. Синът му Атанас Пушкаров е запазил снимки на баща си от онова време.

Малцина знаят, че Димитър Пушкаров е един от първите любители фотографи в Сливен, фотоапаратът му със стъклени плаки е запазен и до днес. Запазени са и някои от творбите му – рисувани чинии и вази, абажури. Би трябвало те да намерят място в Музея на сливенския бит. Произведенията на старите майстори занаятчии може да вдъхновяват и идните поколения.

д-р Веселин ВАСИЛЕВ,

                                     из сб. „Сливен. Старите родове. Профили“, т.3, 2019

(издание на “Мати Болгария”-Сливен, съставител и редактор Щ.Василева)

Б.Р. Синът на Димитър Пушкаров – учителят и цигулар Атанас Пушкаров, също не е сред живите. Наследничките на стария майстор са двете му внучки, едната от които – Галя Пушкарова по баща, живее и работи в Сливен.