СЛИВЕНСКИТЕ СИМФОНИЦИ – ОНЛАЙН, ПРЕД ПУБЛИКА НАЙ-РАНО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

• Диригентът Димитър Караминков – с размисли за работата на Сливенския симфоничен оркестър в условията на КОВИД 19. Симфониците репетират онлайн и чакат разрешение да влязат на работното си място поне за групови репетиции

Когато културният живот замря, когато Сливен отмени цялата програма на майските културни тържества „Сливенски огньове“, всички представления, концерти, изложби, фестивали и публични прояви, в условията на всеобщата тревога от разпространението на КОВИД 19, Сливенският симфоничен оркестър предложи онлайн концерти и започна дори онлайн репетиции. Преди да говорим за сливенските музиканти във водите на онлайн културата, доколко тя е полезна и доколко не е, нека признаем, че няма артист, музикант, художник, който да не е разтревожен за бъдещето на своята работа. Сферата на духовния живот е сред най-тежко пострадалите от противоепидемичните мерки, макар че точно нейните мислещи хора имат обществената и здравната култура да спазват правилата. Въпреки пораженията, които те им нанасят. Въпреки, че ги боли.

• Г-н Караминков, в ситуацията на пандемия КОВИД 19, Сливенският симфоничен оркестър реагира доста бързо, предлагайки онлайн концерти. Как се оказахте готови за този вид общуване?
• Това е интересен въпрос. Действително се оказахме готови, защото ние винаги сме работили сериозно и с перспектива занапред. Всички тези концерти, които показваме в 20 видеоклипа на онлайн страницата на общината, са от последните години. А в YouTube сме качили 50 видеоклипа с концерти на Сливенския симфоничен оркестър от 2017 година насам. Това е нашето предназначение, работен процес, за който ние, музикантите, се готвим от най-ранна възраст и цял живот го усъвършенстваме. Това у нас е изработено като навик.
• Искате да кажете, че сте се погрижили да архивирате проявите на сливенските симфоници отрано и сега това ви върши работа?
• Нашият оркестър има много добре поддържани сайт и страници във ФБ, с афиши, снимки и клипове с високо качество, каквито, смея да кажа, другите оркестри нямат. Гостуващите солисти много ни хвалят за страниците, за видеозаписите в YouTube, за прекрасната ни зала, за чудесния оркестър. Това е важно за нашата работа – да покажем най-хубавото от себе си.
• Правите и онлайн репетиции, доколкото разбрах.
• От 21 април започнахме да работим онлайн. Всеки един колега оркестрант комуникира онлайн с мен, с концертмайстора и с водачите на групи. Това не са репетиции в чист вид, това са индивидуални репетиции, „надомна работа“. При нас, музикантите, тази работа винаги е присъствала – всеки един музикант трябва да дойде на репетиции подготвен със свой оркестров щим. Това изисква той да е свършил своята индивидуална работа вкъщи. Ние това го правим откак свят светува. Всеки оркестрант работи вкъщи четири дни и в края на седмицата ми представя това, което е направил като разчитане на нотния текст на ново произведение. Започнахме работа сега над Симфония N 1 на Йоханес Брамс – едно доста тежко, сериозно произведение, което изисква много предварителна индивидуална подготовка от всеки, за да може постепено, в груповите и след това в общите репетиции, произведението да се сглоби по най-добрия начин.

Тази симфония не сме я свирили от 1983 година, когато аз водих Сливенския симфоничен оркестър в един летен семинар. Тогава не бях диригент на оркестъра, беше по времето на директора Сидер Сидеров, който ми възложи да подготвя музикантите. 20 дни в Сливен работих с оркестъра, свирихме не само Брамс, но и много други неща – това беше един летен курс на проф. Карл Йостерайхер, преподавател във Виенската музикална академия. Аз го познавах от специализацията си в тогавашната Ленинградска филхармония в Санкт Петербург, където той направи концерт, защото главният диригент на  филхармонията Александър Дмитриев бе учил при него във Виена.

…Сега колегите от оркестъра са ме засипали с видеоклипове от работата си вкъщи по Брамс, в конферентна връзка ги обсъждаме, говорим. Така че, ние работим. Проблемът е кога и как ще го покажем. С нетърпение чакаме момента, когато ще можем да започнем същинските си репетиции. Работим и върху много други пиеси. Но всичко зависи от това как ще протече тази епидемия на КОВИД 19 у нас, а и в цял свят никой не знае и не може да даде прогноза…

• Явно, концертните и театралните зали ще отворят последни, без да се знае кога. Артисти и музиканти постепенно губят търпение… Какво е Вашето виждане за подновяването на музикалния живот?
• Мога да правя само предположения и да изразя мои лични виждания, но те са свързани на първо място с разрешението за работа. Ситуацията е потискаща, ние сме като в затвор, чувстваме се излишни. Като че ли едва ли не сме виновни, че съществуваме. Това влияе на психиката на всички музиканти, не само на нашия оркестър. В началото всеки пусна някакво видеоклипче, кой индивидуално, кой дуо, кой трио, защото имаш нужда нещо да показваш. Но естеството на нашата работа е във връзката с публиката, целта ни – да направим така, че тя да е доволна. А без публика няма музика…
• Значи имат основание тези, които отричат новата форма на онлайн-култура, защото тя губи непосредствената връзка с публиката и също така не носи на творците приходите, от които те се препитават.
• Световен проблем на музикантите създаде самото развитие на Интернет. Когато Интернет влезе във всеки дом, хората започнаха да си теглят видеоклиповете на известните поп и рок музиканти и спряха да си купуват дискове. Затегнаха се правилата за авторските права, но това не помогна особено. Големите групи се видяха принудени отново да правят концерти, защото нямат друг начин да преживяват. Сега дойде нов проблем – с Ковид вируса. Спазваме социална дистанция и правим концерти онлайн! – Хубаво, много хубаво. Гледах Софийската опера, Старозагорската, гледах Лондонската Ковънт Гардън, Нюйоркската Метрополитен опера, Берлинска филхармония – прекрасно, едно от друго по-хубави неща от Залцбург, Чикаго. Обаче да ги слушаш извън концертната зала, онлайн, е един заместител. Никога изкуственият памук не може да стане като истинския.
• Какви са най-големите Ви тревоги и опасения?
• Трябва да се намери начин да излезем, да правим някакви репетиции. Да могат да свирят поне по двама или трима колеги, за обща репетиция не ми стига ума как ще осъществим при изискването за 2 метра разстояние. Обаче, как така други публични обекти, като басейните например, ще могат да работят, да ходят там не един и двама, ресторантите и кафенетата също могат да отворят при спазване на дистанция, а ние да не можем да работим… Проблем били за концертните зали вентилационните системи – това е ясно, опасно е. Но трябва да се търсят начини, да се намери решение. Ето, ние работим, свирим, но това не е достатъчно, без да имаме срещи с публиката.
• Онлайн концертите и онлайн репетициите явно не ви удовлетворяват…
• Концертите ние пак си ги качваме онлайн, но в истинския смисъл на професията не можем да бъдем пълноценни. Аз не знам какво развитие ще има този онлайн модел, дали изобщо е удачен и колко е удачен. Той просто е временно убежище. Може би тук, за Сливен, трябва да се помисли какво да направим, на улицата ли да свирим, в парка ли, но това изисква репетиции, както и разрешение на местните власти.
• Концертите на открито ги има отдавна и по света, и у нас. За Сливен се сещам за откритата сцена на крепостта „Туида“, Градската градина…
• Правихме един такъв концерт на открито преди, но не зная сега хората как биха реагирали. Това също трябва да е „добре изпипано“, с много добра предварителна подготовка. Концерти на открито правят големи оркестри и филхармонии по света. Но то не е просто да излезеш на тревата и да свириш. То е концертната зала, изнесена навън. Ние свирим с акустични инструменти, които изискват специална звукова среда, не е просто да включим усилвателя. За такава форма трябва да се намери подходящо място, да се инвестира в него, за да могат и театърът, и ансамбълът да го ползват, да има то своя лятна концертна програма. Това не зависи от нас и мисля, че трябва да има много добра подготовка за такова нещо, което музиканти, артисти, танцьори да ползват, а не просто да излязат на улицата или „на мегдана“.
• Вчера вие участвахте в онлайн срещата на министъра на културата Боил Банов с директорите на българските опери, театри, симфонични и камерни оркестри, на която артистичният свят сподели своите тревоги и предложения. Какви бяха те? Появи ли се светлина в тунела?
• Въпреки тревогите, след час и половина разговор, срещата завърши по-оптимистично: да не се отчайваме, търсят се начини да се направи нещо. Важното е, че държавата търси начини да запази хората от бранша на културата и изкуството, да гарантира бъдещия им живот и дейност. Много хора имаха предложения, но не можахме да стигнем до конкретно решение: да, това ще направим. Какво от чутото аз мисля, че може да свърши работа? Министър Банов препоръча закупуване на термокамери за влизане в концертна зала на публиката, за да може да се проследи има ли хора с повишена температура и да се гарантира безопасност. Но те са скъпи – 10-15 000 лева… Коментираха се предложения за настаняването на публиката дали през ред, дали шахматно, през два стола. При всички случаи, залата не може да бъде пълна, трябва да бъде до 30-40 процента максимум. По този начин мислят да процедират много театри и оркестри в Западни Европа, но и там в момента никой не работи. В оперните театри е по-сложно, защото оркестърът е в долу, в кошарата. Но и в нашия оркестър сме по двама души на един метър, оркестрантите са един до друг, те не могат да стоят на голямо отстояние, няма да ни стигне сцената. Същото важи и за хоровете. При всички случаи, задължително трябва да спазваме заповедта на здравния министър за безопасността. Тя трябва да бъде гарантирана и отговорността за това носят директорите на културни институти.
• Какво разбрахте от тези обсъждания за обозримото бъдеще?
• Не може да се мисли за влизане в концертна зала по-рано от септември. Но най-вероятно е това да стане след Нова година. Ако има отопление, то може да бъде само с електричество или парно. В концертната зала не могат да се ползват никакви климатици, нито през лятото, нито през зимата. За концерти на открито, организаторът трябва да направи всичко за обезопасяването на хората. Дори на открито, 100 души, събрани на едно място вече са много. Ако ние сме само струнен оркестър, бихме могли да се поразпръснем на сцената 5-6 души, примерно един роял и двама цигулари, но всички трябва да са с маски. Ами, как ще свирят с маски духачите? Министърът смята, че по-камерни постановки биха могли да се правят, за целта репертоарът трябва да стане по-камерен. Ако ни пуснат да репетираме, можем да направим репетиции по двама или трима души, квартет, тогава те могат да спазват тази дистанция. На духачите ще дам други квартети да свирят, има произведения само за духови и само за струнни оркестри. Въпросът е да ни пуснат в залата. Не можем да репетираме на улицата. За мен е най-важно да влезем в нашата зала, поне групови репетиции да правим, пък после и на „Туида“ да излезем, ако може. За „Туида“ е добра идея, но как ще се направят тези неща, едно за публиката и второ за оркестъра…Може да стане и в центъра на града, иска ми се хората да ни видят. Имам и опасения дали ще дойде публика, хората са наплашени. Не зная какви са намеренията на общината, кога ще се отвори зала „Сливен“, да можем да отидем на репетиции, това е нашето работно място. Трябват общи действия и обща мисъл как да излезем от това неочаквано ужасно положение.

  

  

  
  
• Ако прогнозите са невъзможни, какви са най-оптимистичните надежди?
• Както сподели министър Банов, трябва да правим стъпка по стъпка, според ситуацията. Срещите ни онлайн ще продължат, ще търсим и споделяме и световен опит, ще мислим какво да правим. Дано да може поне през септември да тръгне сезона, да няма втора вълна, до Нова година поне 2-3 концерта да направим. Министърът на културата заяви, че не трябва да се притесняваме. Държавата е гарантирала съществуването ни във фонд „Работна заплата“. Нашият бюджет също е гарантиран. Но нашата душа иска друго, нашето не е само работа, то е живот, начин на съществуване. Трябва да се откажеш от професията си и да търсиш друга работа, но няма такъв цигулар, пианист или флейтист, аз поне не познавам… Да си пожелаем в тези трудни времена да се видим по-скоро с публиката в концертната зала.

                                                                     Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА