МЪДРЕЦЪТ БОРИС ДИМОВСКИ, КОЙТО БЕШЕ ИМУНИЗИРАН СРЕЩУ СТРАХА

• За този, който правеше не това, което трябва – за да е добре, а това, което иска – нищо че ще е зле. За приятелството му с Радой Ралин и приносът му в Лютите чушки

Автор: Исак ГОЗЕС

Има един човек, който със сигурност би нарисувал днешната коронавирус ситуация и нейните герои по начин, по който никой друг не би могъл: с усмивка, ирония и без никакъв страх. Защото срещу страха той бе здраво имунизиран.

Той остана в българската култура само с многото си карикатури по старите вестници и с няколкото запазени стенописа, но живее в спомените на стотици хиляди българи.

На 26 март преди тринадесет години, този човек събра кадастроните, перата и теша си , махна ни с ръка  и отлетя  да  разсмива с веселите си рисунки  Господа.

Колко талантлив е бил Борис Димовски може да се съди по факта, че той спечели огромната си слава на рисувач  само с един процент от таланта си. Останалите 99  използвал, за  да се бори с живота. Поне така казваше.  А той никак не е бил лек.

От село Яврово, където се е родил, жените не си губели времето да четат вестници, защото и без това не можели, но дали на света десет професора, един писател и него. Този писател написа „Диви разкази“ , а приятелят му пръв нарисува героите им като ги облече  точно според теркя на Хайтов.  Освен тях, Димовски изографисва още: овце, номенклатурчици, мишки, магарета, люти чушки, президенти ганьовци и депутати. Защото за малко земляческият му електорат го прати  във Великото народно събрание. За това време той казваше, че е направи стотина скици, малко борчове и три изказвания. Макар, че излагаше  становищата  си съвсем спокойно,  в залата те  имаха реакцията на атомна бомба. След като слезе от трибуната,  мигом върху него се стоварваше  анатемата и от ляво и от дясно. А той искаше нещо съвсем нормално: Тодор Живков да дойде и даде обяснение за това, което е вършил, военната служба да се намали и представи  формула, по която народът да се помири. С пълно болшинство  нито едно от тези предложения не се приеха.

В своя занаят Димовски ценеше норвежкия карикатурист Улбрансон, но не отричаше и таланта на свой братовчед, който докато пасял овцете, не преставал да рисува по скалите офицерски профили с мустаци и високи фуражки. В световен мащаб явровецът се поставяше редом до Жак Ефел и още десетина други.

Според преятелите  от детинство, никога в ранна възраст Борьо не е говорил, че ще става художник, но когато професорът му в Академията Илия Бешков, още в първи курс,  видял изорафисан от него гол модел, извадил петстотин лева и ги поставил на статива му.

Философ и мъдрец, Борис Димовски беше известен с навика си, да прави не това, което трябва, за да е добре, а това, което иска, нищо че ще е зле. Той не отиде с първите ни  родни дисиденти на закуска при френския президент Франсоа Митеран, а предпочете  обяд със Цар Симеон Втори в Мадрид. Това подлуди неговите приятели социалисти, а Негово Величество му отвърна с покана за  сватбата на дъщеря си Калина. Там той се оказал най-бедният от гостите, но това не попречило да го наредят на представителната маса. До него седяла красива мароканска принцеса, която гледал с възхищение и страдал, че не я е срещнал по-рано.

Дали заради факта, че художникът тежко чуваше, а апарачтечо, което трябваше да го спасява от глухотата, най често беше развалено, ставаше така, че  обикновено другите слушаха него. Думите сякаш бяха извадени от някой дълбок, неизчерпаем  чувал с мъдрости: Мъжът има нужда от девет жени, казваше: Да произвежда ток, да храни дявола, да си търси реброто, да заглавиква ангела. Любовта е като отиването на луната, твърдеше, мислиш кой знае какво, а там – само пръст и камъни. Или: Бракът е центрофуга: мъжът излиза от него изпран, изгладен и изтискан. Това е 24-часов работен ден с минимално заплащане.

Закачаше се и със своя приятел Радой Ралин,  който намираше  за пълна своя противоположност: „Винаги съм бил нежен и лоялен в любовта, докато той е повече по спектаклите -казваше.-  Види на улицата някоя млада жена и въпреки, че е непозната, отдалеч започва да й се радва: „Добър ден госпожо, колко добре изглеждате, дано ви бисира  партньорът ви тази нощ…“ Дамата му се усмихва и славата му на съблазнител расте. Той е от Сливен, а аз – селско момче от Родопите. Затова съм по мълчалив и затворен, но не изключвам да съм имал повече завоевания от него.

Освен магаретата и номенклатурцчиците, покрай работата си в култовото предаване „Всяка Неделя“, Борис Димовски шаржира и много от най-първите мъже и жени на планетата. В рисунката му Горбачов дърпа дявола за опашката.  А той, рогатият – грамаден и внушителен като кремълската кула, с огромна червена звезда на ревера.

Като загледал италианската поплегенда  Дзукеро, Димовски веднага разбрал, че е човек добър и суетен като всяка шоузвезда. По нататък анализирал, че е състрадателен и излъчва самодоволство. А когато самият Дзукеро видял шаржовете  си, направо се шашнал, поискал да си направил снимка с маестрото и прибрал всичките му творби.

За „Лютите чушки“ няма  да говорим, не защото за тях всичко е казано, а защото по волята на властта, те изхвърчаха като  сажди през комина на Полиграфическия комбинат в София. Покрай тях изгоряха и Ралин, и Димовски.  Причината – една невинна епиграма озаглавена: „Глух ,но послушен“,  в която се казва: „Сит търбух, за наука глух.

Всъщност, драмата на авторите, уволнени отвсякъде, дойде  най-вече от картинката под нея: прасе, чиято опашка бе оприличена на подписа на Тодор Живков.  Димовски обаче винаги е отричал да е рисувал нещо подобно, защото  никога не е знаел как изглежда парафа на Първия.

                                                                                                  Исак ГОЗЕС