Как да не повярваш в случайността! Случайното съвпадение, с което ще започна, съвсем не е случайно, а напълно логично, последователно и хармонично. В края на септември, изборът на обществената комисия за тазгодишен носител на наградата за изкуство и култура на името на Добри Чинтулов падна върху номинирания от СБХ Иван Савов. Тази година лауреатът за 2018 ще получи голямата Чинтулова награда на Сливен с нов образ на първия ни възрожденски поет. Но много преди в общината да постъпят номинациите за наградата, експертите по символиката избрали откъде да възприемат новия образ на Добри Чинтулов – открили го в портрета на поета, рисуван от … художника Иван Савов. Истинският, а не тиражираният години наред грешен образ на казанлъшкия учител Филип Велев!
…Дори да има случайни неща, в редицата на Чинтуловите лауреати няма случайни хора, което създава истинския престиж и авторитет на отличието. Иван Савов е 51-вият лауреат на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“. Носител е много награди – Сребърна лира /1987/, Награда за сценография на СБХ /1982/, Кристална лира /2004/, Златна лира за цялостно творчество. Но е изключително развълнуван сега от признанието на родния си град, който нареди името му до имената на Константин Константинов, Елисавета Багряна, Дечко Узунов, Светлин Русев, Найден Петков, Генко Генков и цяла плеяда заслужили творци на българската култура.
Изкуствоведката Ружа Маринска го определя като „художник със силен характер, богата култура и неукротим творчески дух“. Той е сред значимите наши съвременни художници и сценографи. Майсторски съчетава изразните средства на визуалните и музикалните изкуства в ролите си на живописец, сценограф и режисьор. Ефектни и изградени с фантазия са сценографските му проекти. Желан художник е на балетни представления, с таланта си да улови движението на човешкото тяло и да го подчини на характера на героя. Над 200 са неговите оперни, балетни и драматични спектакли, много – самостоятелните изложби сценография и живопис. Главен художник е бил на Русенската, Старозагорската и Бургаската опера, режисьор на оперни спектакли и в столицата. За пръв път излиза на сцената на Софийската опера през 1974 г., с балета „Легенда за любовта“. Негови картини притежават Националната художествена галерия, галериите в Сливен, Стара Загора, Русе и колекционери у нас и в чужбина.
Не беше излагал много време в Сливен, когато през 2011 г. се завърна в родния град с изложба живопис „Халеевата комета над Сливен“, която показа в галерия „Димитър Добрович“. По-късно в галерия „Йордан Кювлиев“ Иван Савов подреди потресаващото „Кърджалийско време“, цветния цикъл „Жеравна“, Несебърските църкви. Твърди, че не е рисувал Жеравна от натура, а внимателно е наблюдавал това фантастично място, за да схване духа и неповторимата му атмосфера. Внушението на дървото и камъка в жеравненските му интериори с обратна перспектива е в усета за българщина и топлота.
Изложбата миниатюри в галерия „Йордан Кювлиев“ в Сливен на 23 май 2018 г. показа изящни ескизи към последните му големи картини. Тя ще бъде повторена в София. По-късно галерия „Стубел“ ще представи най-добрите образци от запазените 120 негови ученически творби, куратор на изложбата е проф. Ружа Маринска. Готви се за изложба в Москва с восъчна живопис, съвместен проект с руската художничка Маша Хвостенко.
В младежките му години го обвиняват във формализъм, но той смята, че формата има значение, когато е натоварена с психологически препратки. „Изкуството е граничната зона, в която се срещат и се разминават реалното и нереалното.“ – казва художникът. За него целият начин на формообразуване – хоризонтали, вертикали, дълбочини, пространства – носи музика и ритъм, и този ритъм стои в основата на всяко изкуство.
…Преди да стане известен художник и оперен сценограф, в младите си години Иван Савов е известен представител на сливенската бохема. Той е авторът на емблемата на Държавния куклен театър в Сливен. Като сливенец до девето коляно, може с часове да разказва забавни сливенски истории.
Родният Сливен го дарява с две неща: корени и криле. Роден е в Клуцохор, на улица с името на Хаджи Димитър. Художникът Добри Добрев е братовчед на баща му. Майка му е от Комлучанския род Карарадеви. От майчния му род е един забравен иконописец резбар на Атонските манастири. По женска линия далечни родственици са му Стефан Киров и Сирак Скитник. Името на баба му Иванка Славова се споменава в третия том на Историята на Симеон Табаков – тя и сестра й Щилияна са известни килимарки.
Дядо му Тодор Колев е военен фелдшер, който след девоенизирането си постъпва на служба като санитарен инспектор и ежедневно контролира стоката на пазара. Бащата му Сава Колев е сред първите електрификатори на Сливен и минералните бани през 1928-1930 година. В синовния спомен на художника се вписва огромният генератор на Дамарския мост, който баща му поддържа. Сава Колев е главен електротехник във фабриката на Хощерови, по-късно преименувана във ВТК „Г. Димитров“. След уволнението си изобретява изделия за ТПК „Ковач“. Осветител е на представленията на Приказния театър, в помощ на незабравимия му труженик Феликс Маринов, който учи малкия му син Иван на разни театрални магии.
За свой учител в живописта Иван Савов сочи сливенския художник Русчо Симеонов, чието киноателие навремето било миниакадемия за начинаещи художници – в нея, заедно със Савов, „чиракува“ и Калчо Коралски. Учителката от Мъжката гимназия Руска Бобева, завършила живопис при италианския възпитаник Никола Ганушев, е другият му наставник в изобразителното изкуство, в съседския й дом той е чест гост.
Сливенската бохема е свързана с разговорите в Клуба на дейците на културата, където, заедно с актрисата Надя Тодорова, колегите й от сливенския театър Фиро и Маца Божинови и помощник-режисьора Владо Попов, „посрещат“ адското земетресение във Вранча. В този мартенски ден на 1977-ма празнуват премиерата на пиесата на Еди Шварц „Остров Кольо от Николайския архипелаг“ с режисьор Снежина Танковска, на която Иван Савов е сценограф. И досега си спомня как, в настаналата паника, Надя Тодорова тръгва да бяга през саксиите със столетници, които я издрали жестоко и оставили кървави следи по тялото й. Последната работа на Иван Савов в Сливенския театър с проф. Снежина Танковска е сценографията на документалната драма на Георги Чаталбашев „Аз диря истината“, която разказва за съдбата на твореца през трагедията на Яворов. Сега работи спектакъл за балетно студио „Арабеск“ по мотиви на Яворовата поезия, със заглавие „Подир сенките на облаците“. Успоредно се труди, отново като сценограф и либретист, с режисьора Александър Мутафчийски, над една комедия за Музикалния театър в София, с дългото заглавие „Ловчански владика или Как Стойчо Сахатчията стана хайдутин“. В тази ранна възрожденска пиеса на Теодоси Икономов Иван Савов иска да вплете мотиви от „Стани, стани юнак Балкански“, а идеята е да накара цялата публика да запее Чинтуловата песен.
За твореца родното място винаги е извор на вдъхновение. Той рисува с любовно намигане монументалното платно „Халеевата комета над Сливен“, сега собственост на община Сливен. То е част от неговия Сливенски цикъл, създаван по местни разкази и легенди. Сюжетът на картината е изграден по стар сливенски анекдот. Чули сливенци в началото на 20-ти век, че идва Халеевата комета, която вещае свършека на света. Изплашени от предстоящия апокалипсис, те реагирали по сливенски. Качили бъчвите с вино на големи талиги, заедно с много ядене, пиене и гювечи и отишли на Змеювите дупки под Сините камъни, да опънат пищни софри. Започнали да ядат и пият до зори, решени, ако ще умират, то да е „както трябва“. В картината се виждат познатите архитектурни силуети, но градът е празен – всички са се „изселили“ на Балкана. От едната страна на платното е сливенската компания, която яде и пие на корем, от другата страна група цигани копира българите, само че с кръшни кючеци. А в средата, от града към манастира „Св.Георги“, върви литийно шествие, начело с Владиката, да измоли божията милост. И над всичко блести опашката на Халеевата комета…
„На банята, на среднята“ е картина, пресъздаваща комичната история, разиграла се в Среднята баня на Сливен. За случката в женската баня, превърната в анекдот, разказва сливенска градска песен. Циганинът кюлханджия веднъж се напил до козирката и наблъскал в огнището много кютюци. От високата температура се спукала плоча на пода и от нея забълвали облаци дим. Изплашените жени избягали, както били голи, навън от банята. Голият пробег на момите от банята до шадравана на площада пред старите хали предизвикал възхищението на мъжете. Тази история дала възможност на художника да изобрази част от стария сливенски Аба пазар, вече несъществуваща, но съхранена в рисунките от младостта му: разноцветните маази, кръчмата „Касапска среща“ и „Мечето“ на Иван Хисапчията. Картината получава високо отличие на третото Балканско квадрианале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ в Стара Загора и е откупена от Старозагорската художествена галерия.
Третата картина от сливенския цикъл на Иван Славов не е завършена. Посветена е на покровителя на града Св. Димитър Сливенски. Замислена е като божигробско платно /йерусалимие/, с централна част – обезглавяването на мъченика на сливенския площад и три по-малки картини, със събития в различно време: Димитър като занаятчия, задържането, молитвата му. Разказът в имитираното божигробско платно е по писание от 19 век, публикувано в юбилейния сборник от 1931 г. на храма „Св. Димитър“.
С част от паричния еквивалент на наградата „Добри Чинтулов“, Иван Савов иска да възстанови паметната плоча на софийския дом на писателя Константин Константинов и сестра му, художничката Донка Константинова. Иска да вдигне на крака и старата къща на своята баба до сливенския затвор – през нея навремето минавала вадата, която я свързвала с къщата на Добри Чинтулов. Проектът е готов и художникът се надява да започне строителство. А после всяко лято да се завръща в Сливен и да ходи сутрин на пазара, на обед при Мустан – там, където по традиция се събират сливенците, да се среща с познати хора и да си хортуват сливенски лакардии.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

























