„ЕВРОПЕЕЦЪТ ТАБАКОВ – ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА ШКОЛАТА НА ИРЕЧЕК“

Разговор с доц. д-р Иван Лазаров по повод преиздаването на Трети том на  Сливенската Библия – „Опит за История на град Сливен“

По стечение на обстоятелствата, родолюбивото начинание за преиздаване на тритомния труд на Симеон Табаков се осъществява през 16 години. Първият том вижда бял свят през 1986, вторият – през 2002, третият – през 2018 година. Премиерата на преиздадения Трети том на Историята на Симеон Табаков, която се състоя на 16 октомври 2018 г. в общинската зала „Май“ в Сливен, премина при голям интерес.

„Виновници“ за отпечатването след 80 години на новото издание са сдружението „Войводите на Сливен“, общинският фонд „Култура“, с подкрепата на „Обществен дарителски фонд – Сливен“, регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ и читалищната библиотека „Зора“. Спомоществувателстват още Ротари клуб в Сливен и Нова Загора, прокурори и служители от окръжна прокуратура и следствието в Сливен, и даренията на над 200 сливенски граждани. Бележките, речниците и показалците са дело на редакционната колегия, начело с проф. д-р Иван Русев и историците краеведи Васил Дечев, Димка Илиева, Николай Сираков и Петър Петров, редактор на съвременния текст – Петя Георгиева.

…100-годишнината от смъртта на историографа на Сливен д-р Симеон Табаков съвпадна с новината за смъртта на проф. д-р Иван Тютюнджиев, който трябваше да представи в родния си град преиздадения том Трети на „Опит за история на град Сливен“. Рецензента замести другият не по-малко авторитетен историк и преподавател по средновековна история от Великотърновския университет, също „сливенец от Клуцохор“ – доц. д-р Иван Лазаров. С едноминутно мълчание в памет на проф. Иван Тютюнджиев започна премиерата на новото издание в зала „Май“.

Разговор с доц. Иван Лазаров за Симеон Табаков, значимостта на неговия труд и полезността на инициативата за преиздаване на том трети на тази своеобразна Сливенска Библия, на която цял век се позовават историци, краеведи, писатели и обществени деятели, ви предлагаме сега.

– Случайно ли Симеон Табаков има такова неоспоримо признание и непоклатим авторитет в историческите среди и по историческите теми, доц. Лазаров – не само на местно, но и на национално ниво?

– По-младите поколения днес познават Симеон Табаков само като име. Но всъщност той е един от най-интересните млади българи европейци, които поставят основите на новата българска култура след Освобождението. Той е доктор по право в Белгийския университет, живял сравнително кратко, умира на 38-39 години. В тези кратки свои години, независимо от служебните си задължения като дипломат, той успява да събере огромно количество информация и данни за историята на град Сливен и Сливенския регион през вековете. И точно затова, аз искам да изкажа своето възхищение от неговото дело, защото то изглежда непосилно за творческите и физическите възможности на един единствен човек. Той не се е ползвал от услуги на секретари, няма фотографска и копирна техника, няма интернет – всичко е преминало през неговите ръце и през неговия ум, за да бъде запазено. За разлика от много съвременни историци, сред които съм и аз, той има много силно историческо чувство и затова създава прекрасно организиран и редовно попълван архив. Този архив е в основата на издаването на Третия том след неговата смърт.

    – Какво най-ценно от миналото на Сливен съхранява Трети том от неговия скромно наречен „Опит за История на град Сливен“?

– Той представлява на пръв поглед „наброски“ по различни теми и проблеми, които засягат историята на Сливен, най-вече след Освобождението. Но трябва да посоча, че този том до голяма степен е повлиян от творчеството на Константин Иречек, който за мен е един от най-великите историци на България и българския народ. И двамата имат чувството за принадлежност към една философско-историческа школа, която днес наричаме географски детерминизъм. В нейния стил, Табаков конструира последователно историческото развитие на града на основата и на географско-климатичните, почвените, релефните и прочие условия. И последният, третият му том, представлява, пак под влиянието на Иречек, преглед на икономическото развитие на Сливен след Освобождението, гарниран с много хубави етюди върху народопсихологията на сливенци и на българите. Именно затова аз го смятам за много ценен. Защото историята не е просто процес на ставане, на „нещо се случва, някой отива някъде“, а тя е и история на менталността, на чувствата, на характерологията, на думите, говора на сливенци и т.н. За тази цел той извлича данни от различни източници: устни сведения, пътеписи статистика, доклади, донесения. И затова аз искам да изкажа своето възхищение от сизифовския труд, който е положил редакторския колектив, тъй като те добавят свои авторски части към третия том на Табаков, за да изяснят този том, да го направят по-четивен и достъпен за по-младото поколение. Там има много хубави обяснителни бележки, показалци, речник на остарелите и редките думи, мерки, теглилки, термини за облекла и занаяти, понятия за отношения и т.н. Това прави вече използваем труда на Симеон Табаков от всеки любознателен читател или пък да речем – от студенти, докторанти, млади учени, които тепърва навлизат в краеведческата история.

– Не се ли набъркват редакторите в известна степен в авторската концепция? И не тежат ли прекалено тези обяснителни бележки?

– Не се набъркват, тези обяснителни части са вмъкнати допълнително. И аз се уверих, че така трябва да стане, защото нашите млади ученици и студенти нямат понятие от този език, който знаеха и познаваха по-старите поколения, израснали през 50-те, 60-те години на миналия век – аз вече слагам и себе си при по-старите поколения, които чуваха в ежедневна употреба редица от тези стари сливенски изрази и думи. Днес е необходимо те да бъдат разшифровани.

– Къде поставихте акцента в публичното представяне на третия том?

– Във всичко казано дотук. Но аз се опитах да покажа в представянето и интересната страна, най-вече от информацията, която може да се извлече от третия том. Кое е първото, което долавям от цялостния текст на Табаков, посветен на обичаите, на различните практики, които съществуват – ритуални, обредни, магически и т.н. Например, той не се отнася с носталгия или с някаква криворазбрана любов към сватбените нрави и обичаи на сливенците, които са присъщи до голяма степен на българския народ в различните краища на страната. Защото там той посочва насилствената страна на бракосъчетанията, които не са били никак редки, когато младите са били „главени“ един за друг без дори да се познават. Той разбира този свят на сватби и насилствени ритуали, който описва, но не го приема и смята, че трябва да бъде модернизиран от новото време. Това е може би резултат от европейската шлифовка, която получава в Западна Европа, в своята дипломатическа дейност. Това смятам за едно от най-интересните неща в Историята на Табаков – той Прозира през времето. Табаков не си позволява да изкаже категорично своето мнение, но от контекста и някои употребени думи може да се разбере отношението му. Той описва и много любопитни неща за аграрния облик на Сливен през 20-те години на 20-ти век. Аз си позволих да направя една малка статистика, която съм извлякъл от данните на Симеон Табаков – например, че при 29-30 000 население през 1926 година, в дворовете на сливенските граждани са били гледани около 28 000 животни, което показва нещо много важно. Този аграрен облик е още жив, но от неговите данни виждаме също така и бързия процес на  индустриализацията. Има много интересни неща, които някакси бяха подминавани, например участието на жените в този процес на индустриализация. Оказа се, че повече от 30 процента от наемните работници в индустрията на Сливен, са жени. И другото, което има и съвременен аналог – че над 90 процента от наемните работници са били осигурявани, а не са работили в „сивата икономика“. Оказва се, че в Сливен са се гледали 41 вида грозде, от което сливенците са приготвяли 27 000 тона вино за собствена консумация. Тези данни, които Симеон Табаков изнася, са в чист вид –  статистически данни, извадени от справочниците на Царство България. Но когато  ги вкараш в схема и започнеш да търсиш целенасочено някаква обработена информация или пък да я обработваш, тогава вече те придобиват не скучноватия табличен вид, а могат да покажат особените живи характеристики на развиващия се град Сливен. Интересно е също, че Табаков смята сливенците за потомци на прабългарите, а не на славяните.

– Дава ли Симеон Табаков пример за работа на историците?

– Аз бих могъл да кажа само едно: когато се говори за краеведческа история, започва се с две изследвания. Едното е на Симеон Табаков, другото е Историята на Татарпазарджишка околия. Симеон Табаков създава образец на комплексното краеведческо изследване. Ще повторя, че при него се чувства много силното влияние на школата на географския детерминизъм и на самия Константин Иречек. Блестящ автор е Симеон Табаков, въпреки че не е професионален историк.

– Неговите текстове имат не само историческа, но мисля и литературна стойност. Историческото му четиво е много интересно и увлекателно.

-Така е. Той има един много овладян стил, който е четивен, защото до голяма степен се приближава и до говоримия език. Текстът му не е излишно натруфен, високопарен или наукообразен.

– Някои я наричат „Сливенската Библия“. Съгласен ли сте с това метафорично „прозвище“ на неговата история?

– Аз лично, като медиевист, най-много съм ползвал първия му том, когато съм търсел неща, свързани с района на Сливен през средните векове. Но като цяло – да, трите тома на неговата история – това си е Сливенската Библия.

    -Кой цитат от третия том бихте избрали като най-добра характеристика на сливенската народопсихология?

– В народопсихологията на сливенци Симеон Табаков слага на първо място тяхното гостоприемство, като привежда един отзив за Сливен в тогавашния вестник „Вечерна поща“: „Сливен – град на веселие и незлобие. Сливенец лош няма; Сливенки от добротията си страдат. Сливенци правят най-хубавата пастърма, ала от две години (от 1911) за износ не остана – сами си я ядат. Правят си най-добрия пелин – сами си го пият. Доскоро бяха остров в морето – сега им правят железопътна линия, за да вози весели дружини и депутации в София. В Сливен въздържателно дружество доскоро нямаше (най-въздържателен бе народния им представител П.Папанчов, когото веднъж извели под ръка из двореца!) Да бъдеш на Коледа в Сливен, на конгрес в София и на карнавал във Венеция – то е едно и също удоволствие.“

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА