ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО НА ЛЕГЕНДАРНИТЕ „ЕНИМЪЛС”

• DJ Борис Беленски води рубриката „Имена в поп и рок музиката“

Кой и защо в началото на 60-те години на миналия век реши да назове с това име The Animals (Енимълс – в превод „животните”) групата, писала със златно перо по страниците на световната рок-история?

Това, че самото име „Животните” по онова време  е карало журналистите от музикалната преса в Америка да тръпнат в очакване музикантите да застават на четири крака и да ръмжат, а децата да питат кой от тях е тигър и кой – слон, само е влудявало  Ерик Бърдан, Алън Прайс, Джон Стийл и Час Чандлър.

Те четиримата, под това име се появяват в Нюкясъл, Англия, през 1962 година. „В началото на 60-те години – разказва Ерик Бърдън – принадлежахме към една улична шайка. Бяхме най-младите и членове. Повечето типове бяха на 19, 20, 21 години. Чувствахме се като всички останали тийнеджъри от онова време – изпълнени с енергия, забавлявахме себе си и другите, и затова оцеляхме. По-големите в шайката много ни харесваха и ни взеха за талисмани.

Сред главните герои в бандата имаше един „оригинал”, демобилизиран от британските армейски части, ангажирани в кипърския конфликт. Кипър беше като един малък английски Виетнам – много от войниците се връщаха оттам тотално побъркани. Този тип, когото ние много харесвахме, се казваше Енимъл Хог и бе всъщност животното на бандата. Ние се кръстихме на нашия любимец и това е истината”.

Групата е известна с характерния глас на вокалиста Ерик Бърдън, демонстриран в емблематичните им песни „The House of the Rising Sun“, „Please Don’t let me be Misunderstood“, „See See Rider“, „We Gotta Get Out Of This Place“ и други.

The Animals се разпадат през 1969 година, но на няколко пъти се събират отново за кратко през 70-те и 80-те години.

През 1994 година  групата е въведена в Залата на славата на рокендрола.

Най-активните години на The Animals са: 1962-1969, 1977, 1983-1984.

Членове на групата през годините са били:

Ерик Бърдън, вокал

Хитън Валантайн,

Алан Прайс,

Час Чандлър,

Джон Стийл,

Дейв Роубъри,

Бари Дженкинс,

Джон Уайлдър,

Виг Бригс,

Зуут Мъней,

Анди Съмърс,

Дани Маккулох.

Разказа за вас: DJ Борис БЕЛЕНСКИ

ПОВЕЧЕ ЗА НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА ПЕСЕН НА „ЕНИМАЛС“

„Къщата на изгряващото слънце“ („The House of the Rising Sun“) е народна песен от Съединените щати, твърди Уикипедия. Известна е още и като „Блус на изгряващото слънце“ ( „Rising Sun Blues“).

Първите сведения за съществуването й идват от района на Апалачите в началото на 20 век, като първите записани версии са от източната част на Кентъки. Най-старият запазен запис е от 1933 година, в изпълнение на Кларънс Ашли и Гуен Фостър. Според Ашли, той е научил песента от своя дядо…

През 1941 година фолклористът Алън Ломъкс, уредник на Архива на американската народна песен, за първи път публикува песента в сборника „Нашата пееща страна“. Но малко по-рано, от 1937-ма до 1940-та, Ломъкс записва версия на песента в изпълнение на Джорджия Търнър и в още няколко варианта. През 40-те и 50-те години на 20 век песента е записвана от няколко изпълнители, включително от Боб Дилън през 1962-ра, но не достига голяма популярност.

През 1964 година е издадена и най-известната версия на песента, в изпълнение на британската рок група Енимълс. В този вариант тя достига първо място в музикалните класации на Великобритания и САЩ и се превръща в най-известната песен на групата.

Любопитно е, че през 1965 година песента е изпята у нас от Емил Димитров и включена под името „Къщата на изгряващото слънце“ в албума му „Песен за моята майка“. Тя обаче става популярна като „Едно момче от Ню Орлеан“. Българският текст на Васил Андреев се различава доста много от оригиналния.