ЕДИН АКТЬОР МЕЖДУ ЛИЗА БОЕВА И МОНА ЛИЗА

• Ицко Финци на 90

Великите мъжкари като Мик Джагър и Роберт Де Ниро, провъзгласени за герои, заради факта, че станаха бащи над седемдесетгодишната си възраст, трябва скромно да сведат глави в знак на почит към един човек, който далеч би рекордите им. А и не само техните. В миналото останаха и съпружеските подвизи на Пикасо, на Чарли Чаплин, чийто дъщеря Жералдин се роди, когато той беше на 75, дори на Антони Куин, който се сдоби с наследник на 81 години.

За Ицко Финци подобряването на споменатите рекорди се оказа детска игра. Защото жената, с която го направи, му е като дете, 45 години по-млада от него и дванадесет от наследника му Самуел, който се оказа  доведен неин син. Той пък е 51 години по-стар от сестричката си Матилда.  Когато тя  се появи  на белия свят, баща й беше вече на 84 години. Такива неща може да сътвори само голямата любов.

Щом  всичко това се случи, братята журналисти  толкова се впечатлиха , че изведнъж забравиха, че преди да стане съпруг и баща за втори път,  Ицко Финци е  актьор с много  запомнящи се роли в театъра и киното, свирил е на цигулка в парижкото метро,  по софийските улици, кръчмата „Сам дойдох“,  зала 1 на НДК,  дирижирал е големи симфонични оркестри и е  получил куп най-престижни  награди. Но парадокс:  с една усмивка, малката Матилда засенчи кариерата на баща си и накара обществото да впери поглед в нея.

На 25 април  Ицхак Финци навършва достолепните деветдесет години. Според някои изследователи обаче, юбилярят още на млади години е изпуснал един голям  шанс. Той може би щеше да блести  на диригентския пулт, редом да Херберт Фон Караян, Клаудио Абадо и Найден Тодоров, ако не беше избрал  друго поприще. В резултат на това, въпреки, че е кореняк и вече почетен гражданин на София, се е принудил да пържи кюфтета по разни вилни зони и да брои дивите зайци по кърищата. Затова безспорно вина има и баща му. Въпреки че отрано му връчил акордеона, цигулката  и сложил на пианото, той настойчиво го е  побутвал повече към театралната сцена, на която сам  бил почитател.

На кандидатстудентския изпит, академичната комисия му поставила странна задача: „ Ти сега искаш да влезеш във ВИТИЗ, обаче портиерът не те пуска. – казали му. – Какво ще направиш? Имаш 2-3 минути да помислиш навън и да го изиграеш.“

Навън за късмет се оказал Коста Цонев, четвъртокурсник и конферансие, ангажирано да обявява имената на кандидатите. От него дошъл и ценния съвет: „Кажи, че си син на един  от членовете на комисията. На Сърчаджиев, режисьора.“ Финци го послушал. Изпитващите се разсмели и подписали пътния му лист към голямото изкуство.

С киното обаче не било толкова лесно. Всъщност не театъра, а киното било голямата любов на актьора. Той от дете искал да блести на екрана като мъжете от съветските филми. И тъй  като тогава у нас нямало киноучилище, избрал ВИТИЗ. Тогава  обаче се случило нещо, което го   довело до отчаяние.  В  киноцентъра,  след като внимателно  изследвали физиономията му,  забелязали, че не фотогеничен и го посъветвали  да забрави киното. В същото време състудентките му Татяна Лолова и  Емилия Радева вече превземали екрана. Как да не страдаш.

Първата му поява пред камера потвърдила мнението на капацитетите. Във филма „Звезди“ той е македонско еврейче, обречено да изгори  в  газовите камери на „Освиенцим“. По време на снимките младокът бил толкова притеснен, срамежлив и уплашен, че помощник-режисьорът Рангел Вълчанов му се скарал: „Абе, защо гледаш само надолу?!“

Във втория филм нещата се подобрили, но тогава изненадващо директорът на киноцентъра забранил да го снимат. Причината се криела в недалечното миналото, когато въпросният шеф се гаджосвал със сестрата на Финци, а нещата не му се получили. Чак когато сменили злия началник, родният екран се разпънал, за да може да побере огромния талант  на Ицко.  И за това огромната заслуга е на  режисьора  Едуард Захариев. Той го избрал за Йонко, бащата на новобранеца от  „Вилна зона“, а после и като Асенов го  пратил да брои споменатите диви зайци.

Театралната кариера на Финци започнала  в Димитровград. След две години, в Бургас, попада в окото на бурята. Там са режисьорите Юлия Огнянова Леон Даниел, Вили Цанков, Методи Андонов. Пиесата  „Сизиф и смъртта“ в която играе Смъртта, е посрещната с екстаз от публиката и с хули и на нож от идеолозите  в ЦК на БКП. Прави се унищожително публично обсъждане. Режисьорът Леон Даниел е уволнен, а театърът – опустошен като след земетресение.

Ицко се прибира в родния си град и през годините играе в почти всички софийски театри. Резултатът е: „Аскер“, „Икар“ , Златен кукерикон“ на Сатиричния театър, няколко награди от правителството и монтаж  на отпечатъците на ходилата  му на стената на славата пред „Театър 199“.

И когато с годините всичко изглежда успокоено, страстите и амбициите са укротени,  лавров, а не трънен венец блести на олисяващата му глава, когато е примирен, че Крал Лир е сред героите, за които е мечтал, но никога няма да изиграе, един почерпан  обущар преобръща живота му.

Персонажът се е появил  в главата на една млада режисьорка, заради  дипломната й  работа. Тя решила, че този на този дребен занаятчия  трябва да  му се роди чедо,  по този повод той  юнашки ще се напие и няма да разбере как  пламъкът от огнището ще плъзне и ще  изпепели всичко, което е градил в  живота си. Тогава селският слепец се събува, а след него и цялото село и хвърлят обувките си в двора на майстора. За да ги ремонтира. От някои се подават и пари. Лиза Боева, въпросната режисьорка, упорито търси актьор, който за изиграе ролята на нещастния  обущар. Георги Дюлгеров й предлага един, втори, трети – все сериозни имена… Тя ги отхвърля. Накрая професорът не издържа и се сопва: „Може би ще  поканиш Ицко Финци за  филм  от петнадесет минути!“

Лиза подскача, сакаш току-що е направила велико откритие: Да!!!

Така стават нещата понякога. Сякаш ги тъкми някой отгоре.

В началото, в двойката тя е сценарист и режисьор, той – дисциплиниран актьор, малко след това, тя – съпруга, той – глава на семейството, а още след малко и двамата – родители на малката Матилда. Покрай това се раждат и още няколко филма.

В „Лятото на Мона Лиза“ Ицко спи зад стената,  на която е закачена прочутата картина на Леонардо да Винчи. От другата страна десетки фотоапарати се опитат да я вкарат в обективите си. Полегнал, Финци наподобява на клошар, но с нов шлифер. На улицата се закача с минувачите парижани, държи се хулигански и предизвиква всеобщ смях  и недоумение.

Във Флоренция екипът  се настанява в стария невзрачен хотел „Триполи Италия“. Стая номер 305 е отвратителна, но двамата българи са си запазили и държат точно на нея. Рецепционистът се опитва да ги разубеди. Предлага им нещо по-добро. Напразно, защото  само те знаят, че  там през 1909  е намерен откраднатият  две години  по-рано портрет на Мона Лиза. Още с влизането, започват снимките.

Имала е късмет! – казва по повод кражбата режисьорката. Ако някоя друга картина е имала същата съдба, тя щеше да е точно толкова прославена.

С последните кадри, авторите стигат до заключението, че  кражбата на Джокондата, в която няма нищо велико,  поражда нечуван скандал. Той е подет от скучаещата през лятото преса. А  това е достатъчно за някой, дали човек или картина, да стане прочут.

Ако изгледа другия филм на дуета – „Уилям Шекспир. Най известният човек, който никога не е съществувал“, авторът на „Хамлет“ сигурно ще се обърне в гроба. След  разследване от девет екранни минути, заради които обикалят Англия, Италия и се катерят по балкона на Жулиета, създателите на филма стигат до извода, че боготвореният от всички театрали Шекспир е бил просто  един третокласен актьор и никога не е писал дори ред. Те разобличават фалшивия класик. А кой е истинският гений, издал под името  Шекспир велики шедьоври на драматургията, ще разберете само ако гледате филма.

Исак Гозес

Ицхак  Финци е роден през 1933 година в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър. След това играе  в Бургас . От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което –  в Театър „София“. Следват години в Народния  театър за младежта и  трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Гастролира  на сцената и на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видени отпечатъци от ходилата му. Многократни са  участията му  в детските тв предавания като „Лека нощ, деца“, „Котаракът в чизми“ и др.

През 2006 г. заедно с режисьорката Лиза Боева, създава творческото обединение „Филизи 33“. Първият им съвместен филм е художествено-документалният „13 кратки опуса за голям екран“.

Тази година на 25 април Ицхак Финци навърши 90 години. Да е жив и здрав още толкова!