ИСКРА РАДЕВА: „ОТКРАЙ ВРЕМЕ ПРАВИТЕЛСТВАТА НИ ДЪРЖАТ КУЛТУРАТА В ЗАДНИЯ ДЖОБ НА ДЪРЖАВАТА“

• Тя се отказва от медицината заради театъра. Как жената на Оцеола става директор на театър „Искри и сезони“, вече 26 години

Искра Радева. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Завършва ВИТИЗ със специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев през 1973 г. и същата година става част от трупата на Младежкия театър. Искра Радева се занимава с дублаж на сериали за БНТ, като най-известната ѝ роля в озвучаването е Меги Клийри в „Птиците умират сами“. Участва също и в дублажа на сериалите „Богат, беден“ и „Завръщане в Рая“. През 90-те години проявява активност в шоубизнеса, поп музиката и камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли. През 1999 г. създава свой театър – „Искри и сезони“, в който е продуцент, режисьор и актриса. През 2000 г. поставя шоуспектакъла „Сбогом, 20-ти век“, а нейната продуцентска къща „ИРД“ организира едни от най-шумните шоу-спектакли в България.

Изиграва много роли в театъра, киното и телевизията. През 2011 г. президентът Георги Първанов подписва указ за награждаването на актрисата Искра Радева с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за особено значимия й принос в областта на културата.

… „Върви напред, усмихвай се и не гледай назад!“ – Хубав девиз, но труден за следване. Особено тази работа с усмивката. Актрисата Искра Радева обаче успява: върви напред и се усмихва. Как става това, тя си знае. Публиката знае друго: ролите й в киното, телевизията и на сцената, постановките в театър „Искри и сезони“, двайсет и петте коледни концерта в препълнената зала 1 на НДК.

Първите стъпки в забележителната й кариера я отвеждат в прерията, за да се омъжи за „Оцеола“. Бракът е щастлив, а милиони жени по света – съкрушени от факта, че една българка, студентка в първи курс във ВИТИЗ, им отнема любимия мъж Гойко Митич. Макар и на кино. Мъжете пък му завиждат!

– Госпожо Радева, как ви избраха за съпруга на вожда на индианците Оцеола?

– По снимка. Бях първи курс във ВИТИЗ.  Трябваше да си партнирам с  най-големите звезди  на соцлагера.  Апостол Карамитев обаче не ме пускаше. Смяташе, че е много рано да влизам в киното. Искаше да  натрупам повече опит. Но изглежда говориха с него от Германия и вратите се отвориха.

– Притеснявахте ли се от съзвездието около вас и особено от Гойко Митич – абсолютен  идол и фаворит на жените тогава?

– Притеснявах се,  разбира се. Но бях много щастлива сред всичките тези големи актьори. Гойко Митич наистина  беше невероятна звезда. Всяка сутрин, в четири часа,  60 -70 германки го чакаха пред дома му за  автограф. Той раздаваше на всички и тогава тръгвахме за снимки. Беше изключително човечен. Аз се разболях, след като на 5 ноември имах снимки  в езерото в Старо Оряхово. Лежах 2 седмици в хотела, добре, че бях взела майка ми да й покажа Берлин, но тя успя да види само хотела, а той непрекъснато ми носеше кисело мляко, заради антибиотиците.

– Какво знаете за него сега?

– Не съм го чувала отдавна. Но когато бях гост на предаването  „Ах, тези муцуни“, в изненадващо интервю той каза, че още тогава е предвиждал голямото ми бъдеще и  че съм невероятна актриса. Мили и ласкави думи, които много ме трогнаха. Доколкото знам, той живее в родината си Сърбия. Имам желание да се свържа с него и ще го направя, стига да намеря телефона му.

– Какво се случи след „Оцеола“?

– Започнаха да пристигат стотици писма за автографи. Отговарях, доколкото мога. Веднага след това ме поканиха в  още два германски филма. В единия, комедия, бяхме заедно с Хорст Шулце, голяма звезда по онова време. Тъкмо ми предложиха прекрасна роля в следващ филм и затвориха киностудията. Главните персонажи са лекарка и оперетна звезда. Едната пътува за конгрес, а другата на гастрол в оперетата, но на летището ги разменят. Мен пращат в операта, а нея – на конгрес. Такава беше историята. Много бях въодушевена, но в това време падна берлинската стена и за колегите  в ДЕФА настанаха тежки дни. Заключиха киностудията. Много жалко, тази роля щеше да ми отвори  вратите в Германия.

– Пропуснали сте един голям шанс. Нещастна ли бяхте?

– Не. Моята най-голяма мечта беше да вляза във ВИТИЗ. А още по-голямата ми радост бе,  че бях в класа на Апостол Карамитев. Той  беше невероятен.

– Възможно ли беше  да се разминете с мечтата си?

– Същата година, по желание на родителите ми, бях приета медицина. С майка ми дори отидохме да ме запише. Сълзите ми капеха, а секретарките се възмущаваха: Как не ви е срам да плачете, че сте приета, когато толкова деца навън плачат, че не влизат. Прави бяха жените, но аз се готвех за предстоящите  изпити във ВИТИЗ. Бях в страхотен конфликт с баща ми. Не си говорихме. Той беше против театралната академия. Майка ми обаче беше на моя страна. След всеки кръг я пращах да гледа резултатите и ако преминавам, веднага да ми се обади по телефона. Ако не – да се прибира. Четирите кръга минаха успешно, след последния обаче – нищо. Час мълчание. Аз правя нервна криза. И в това време, майка ми се връща и казва, че всички телефони на площад „Славейков“ са били развалени. Затова не ми се е обадила. Иначе съм приета. И, баща ми вдигна ръце!

– Какво научихте от Апостол Карамитев?

– Всичко за нашата сложна професия. Беше от сутрин до вечер с нас и това цели четири години. Той се  отказа от киното, от театъра, телевизията заради студентите си. В събота и неделя имахме допълнителни часове по актьорско майсторство.  Скоро след като завършихме, той почина. Оказахме се единственият клас, който Апостол Карамитев изкара докрай.

– Вие сте състудентка със забележителни актьори. Личеше ли тогава, че Велко Кънев например – едно момче от провинцията, което говори на диалект, ще стане знаменит артист?

– Той беше изключителен, органичен и със страхотна  фантазия. Измисляше много интересни  етюди, с които много впечатляваше Апостол. Същото се отнася и за Юри Ангелов, и за другите.

– Като отличничка, оставате в  София. Как тръгна кариерата ви в Младежкия театър?

Сн. Искра Радева със Стефан Данаилов във „Варшавска мелодия“

– Трупата беше прекрасна. Когато ме назначиха, подготвяха пиесата „Хубавата Мария“ от Дончо Цончев. Йорданка Кузманова беше  разпределена в главната роля, заедно с Гинка Станчева. Като ме видя обаче, се отказа: Това е младо момиче и ролята е точно за него – каза.  Беше изключителен жест, тази  роля ми отвори вратите за телевизията и киното. На малкия екран дебютирах  в „Мотопедът“ на Недялко Йорданов. Режисьор беше Любен Морчев, а мъжката роля се изпълняваше от Стефан Данаилов. Това беше началото ми, но с  годините имах  късмета да изиграя други  хубави роли, както в  театъра, така и в телевизията, и в киното. Бях щастлива.

Сн.: Искра Радева с Антон Радичев в „Квартет за двама“, театър „Искри и сезони“

– Но напускате любимата си сцена, за да създадете „Искри и сезони“. Дотогава такова животно – частен театър, в България няма. С какво започнахте?

– С „Крехка нежност в късен следобед“ , пиеса от Любомир Пеевски, написана специално за мен и Ивайло Христов. Беше много трудно време, но бях свободна и независима. Изведнъж се оказах  собственик на театър, директор, можех сама да избирам пиесите, режисьорите и ролите си. Така тръгна „Искри и сезони“. Разбира се тогава не съм очаквала, че той ще доживее до днес, вече 26 години, но бях въодушевена, имахме много публика и хората ни чакаха с голям интерес. Освен това, изиграх роли, за които всяка актриса мечтае.

По-важното обаче е, че още в първите години успяхме да спечелим доверието и любовта на зрителите. И  днес те очакват с нетърпение всяка нова наша премиера. „Искри и сезони“ се роди с идеята, че ще разпиляваме искрите на нашето изкуство във всички възрастови сезони. С колегите ми си станахме съмишленици- Представленията ни се играят повече от 150 пъти , а някои над петстотин.

– За мнозина, да бъдат директори на театър е детска мечта…

– Не и за мен. Мениджърската професия  е много тежка. Аз  през годините я усвоявах в движение, а днес тя се учи в университетите.

– Вие  лично и театърът Ви не бяхте подминати от пандемията. Как преживяхте болестта? Не се ли уплашихте?

– Не. Лекарите не ми казваха колко тежко е състоянието ми. А аз не го усещах, надявах се, че  бързо ще мине. Излязох от болницата много слаба и започнах да преподреждам приоритетите си.

– Кой поставихте на първо място?

– Семейството,  приятелите, близките, които са до теб във всеки момент. Професията мина на втори план.

– Какво е отношението  на държавата към малкото части театри в страната?

– Никакво.  Доколкото знам, ние сме единствената страна  в Европа, в която не се спонсорират  частни формации. Открай време правителствата ни са държали културата в задния джоб на държавата.

– Предлагали са ви за депутат и дори вицепрезидент. Може ли сте нещо да промените. Защо отказахте?

– Защото никога не съм го искала. Не мога да изоставя  театъра си, професията си. За да си депутат, трябва изцяло да се отдадеш на това. В народното събрание трябват хора, ангажирани само с мисълта да облекчат живота ни, да се борят и отстояват важните приоритети за страната ни, да успяват и да се преборват за идеите си, които ще ни изправят на крака. Но мисля, че те са много малко.

Исак ГОЗЕС