ОТ БЛЯСКАВИЯ ВЪЗХОД ДО ЗАБРАВАТА

• Ролята на младия овчар от „Козият рог“ прослави легендарния бохем и аристократ, актьорът Милен Пенев

„Всяка жена, която е била с мен, става страшна. След това „Боингът“  й непременно излита високо.“ Така оценял своята връзка с нежния пол Милен Пенев.  Доста красавици се предавали  без бой, покорени от красотата и чара му. Някои подреждат  между тях и самата Людмила Живкова. Обществена тайна е, че той е бил неин любимец. С това се обясняват и някои от „чудесата“ , които е правил.  Като случката с двама български актьори, които за нищо на света не искали да пуснат в Люксембург. Милен сe намесил, когато и последната надежда била умряла. Не е известно с  кого е говорил и какво му е казал, но след миг пред колата на изтерзаните аркашки граничарите постлали червено килимче, като на гости от най-висок ранг.

Истина ли е това или легенда няма да пророкуваме,  но хора, които ще потвърдят факта,  все още се намират. Има и свидетели на онази потресаваща любовна сцена, която се разиграла на  една иначе неугледна гара, на чийто перон, след крадците, просяците и дребните мошеници, гордо изправена, стояла безумно красива дама. Грохотът на идващия влак учестявал дишането й. Когато спирачките на машината зловещо изскърцали, на една от вратите се появил Милен Пенев с две изящни чаши от гравирано стъкло в ръце. След миг в тях се пенело  шампанско. Глътките се сливат със страстна целувка. Минута и влакът отново бавно завърта колелетата си, а мъжът с последни сили успява да го догони и скочи във вагона. Две чаши остават недопити, една целувка – недовършена, а въздишките на влюбените заглушавали дори сирената на локомотива.

Това е Милен Пенев – романтик, омайник, бохем, талантлив актьор и режисьор. На 13 април той трябваше да навърши 79 години. Остана завинаги на 48. В едно мрачно утро на 1991 година го намериха бездиханен на пейка в  Докторската градина в София. Следи от побой констатираха полицаите и с това следствието приключи. Онези първи години на прехода бяха прекрасно време за убийците и жестоко – за хора като Милен Пенев. Негова постановка в Пазарджишкия театър е свалена. После е уволнен. Заповедта на директора е налепена на много места в театъра. Тогава актьорът все по-често започва да говори за смъртта. Купува  гроб в съседство с този на майка си, която обожава.  От бляскавите години на славата не е останало нищо. Само бледи спомени.

Няма го легендарния, ексцентричен бохем, един от най-запомнящите се в български театър. Няма я вулканичната му енергия, плановете, които непрекъснато прекроява, темпото с което живее и което никой не може да следва.

Най-запомнящата се роля на Милен Пенев в киното е на младия овчар от „Козият рог“ – филм, режисиран  от неговия учител Методи Андонов. Там любовта му към Мария – шедьовъра на Катя Паскалева, коства живота му. Убиват го и в още един филм,  този път не само авторите, но и критиката.

Сн.: С Катя Паскалева, в „Козият рог“

В „Свобода или смърт“ той играе Ботев. Филмът бързо е прибран в чекмеджетата със забранени продукции. Според режисьора Никола Корабов, причината е, че в него се повдига завесата на истинската причина за смъртта на поета. Това по него време не е прието. Верните на правата линия драскачи наострят перата си и довършват героя  още един път.

В лекарската сага „Завръщане от Рим“ Пенев е доцент Кирил Милев. Този филм предизвика най-мощната турбуленция в родното кино и политика по време на социализма. Филмът е съсипан, режисьорът Иля Велчев – развенчан, а баща му Борис Велчев отстранен от Политбюро на ЦК на БКП.

Сн.: Милен Пенев в ролята на доц. Милев в „Завръщане от Рим“

Как е издържал  актьорът на тези удари –  само той си знае, но колегите му казват, че  си е останал бебе, непреживяло първите седем години. Други пък  смятат, че е луд. Луд, който забранявал да му задават два въпроса: от коя партия е и колко пари взема?

Другото е стил.  Малцината, които са влизали в гарсониерата му в Пазарджик свидетелстват, че на пода е имало три купчини: една – с дрехи, друга – с картини и трета – с книги, върху която се кипрели най-новите му тоалети. В този хаос той с особена лекота намирал онова, което му е нужно  в момента.

Докато Милен бил на работа в Пазарджик, появата на една дама превъзбудила града.  Тя била актриса, но не каква да е, а от нашумелия сериал „Форсайтови“. Това, че долетяла от Острова  заради него, българинът  намирал за съвсем нормално. Дори й наложил собствения си стандарт на живот, което значело: да се храни в стола на Съвета, да живее в гарсониерата и да се запознае с всичките му приятели из околните села. На петнадесетия ден от визитата си, англичанката окончателно разбрала, че любимият й няма да се ожени за нея и решила да си тръгне. Тогава Милен я помолил, тъй като има богат гардероб в Лондон, а у нас е дефицит, да остави всичките си дрехи. Така  гостенката си тръгнала с празни куфари, а пазарджишките актриси изведнъж надянали  скъпи маркови тоалети.

Смъртта на майка му е главната причина дотогавашният трезвеник  да  целуне чашката.  Обичал да е в компанията на туба червено вино, чийто съдържание прогресивно намалявало. Директорът на една винарска изба винаги бил почетен гост на премиерите му. В доста села около  Пазарджик си имал конак със запазена за него стая. Обичал да пътува и да пие. Посоката нямала значение.

В професионален план, негов  пример бил Методи Андонов.  Може би затова  започнал да режисира. Проповядвал  „Теорията за прозрачното спокойствие на духа“ , която може би сам е измислил. Според нея, всеки може да ходи на сцената, дори и да не е артист. Но когато застанеш на един стол,  нищо не говориш, а срещу теб са седемстотин души, само тогава ще те разберат дали си актьор.

Сн.: В „Свобода или смърт“ Коста Цонев е Перо Македонеца, а Милен Пенев е в ролята на Ботев. 

За Милен Пенев срещите  траели само миг, докато разбере дали приема или не човека отсреща. Така той се сприятелил с Хосе Кабалеро – художникът, който  на шестнадесет години нарисувал Гарсия Лорка. Говори се за познанство  на  Пенев и с Фелини. Когато го видел, гениалният Златьо  Бояджиев винаги го целувал. Трябва да бъдеш  Милен Пенев, за да можеш  с един жест  да отвлечеш  Висоцки от тълпата почитатели и да го помъкнеш  на гости из софийските квартири. А когато го попитали:

– Как успя да го направиш, та това е Висоцки?

Той отвърнал:

– Ние, аверчетата, се разбираме.

Исак ГОЗЕС

Б.Р.

Милен Пенев, визитка: Роден е в град Варна на 13 април 1943 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г., със специалност актьорско майсторство, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. Състуденти са му Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев и Марин Янев.

Умира на 1 януари 1992 г., при мистериозни обстоятелства.

Театрални роли:

„Кавказкия тебеширен кръг“ (Бертолд Брехт) – Симон

„Голямата печалба“ (Е. Кинтеро) – Октавио

„Миналото лято в Чулимск“ (Александър Вампилов) – Шаманов

Сн.: Милен Пенев и Северина Тенева в „Както ви харесва“, постановка на Леон Даниел.

Филмография:

„Завръщане от Рим“ (1977)

„Сиромашко лято“ (1973) Синът

„Козият рог“ (1972) Овчарят

„Иконостасът“ (1969)

„Свобода или смърт“ (1969) Войводата Христо Ботев

„Човекът в сянка“ (1967) Офицерът

„Неспокоен дом“ (1965) Борис

Сн.: Милен Пенев, с Катя Паскалева, в „Козият рог“