КМЕТЪТ СТЕФАН РАДЕВ – НА ПРАЗНИКА НА СЛИВЕН ДИМИТРОВДЕН:

• В морския транспорт вече има проблеми, затова пътищата са все по-важни, за нашия регион са: 4-лентов до Ямбол и обновен от Лесово до подбалканския.
• Общината е с най-ниските местни данъци и такси, търсим и намираме пари от отвън, за да развиваме града – при нас на човек се падат средно по 276 лв. данък за година, в страната – по 398 лева.
• На мястото на бившите казарми ще има голям паркинг с автокино.
• Още няма да въвеждаме принципа „замърсителят плаща“ за битовите отпадъци – сдружението на общините договаря с депутати 3 години отлагане.

Ваньо СТОИЛОВ

– Г-н Радев, и друг път сме говорили с Вас, че община Сливен е най-голямата по територия община в страната. Но това не е повод за гордост, а поставя допълнителни проблеми пред местната власт. Как се справяте с тях?

– Действително община Сливен е най-голямата по територия в България. Навремето направили експеримент, като в Добрич, Ямбол и Пловдив са отделили селата от областния град в отделни общини. При нас, в Сливен, експериментът е направен в обратната посока – към общината ни са присъединени две по-малки общини, които са закрити – Кермен и Блатец. Заради това площта ни е голяма, стига до Северна България. Намираме се в обхвата на три басейнови дирекции, имаме реки, които се вливат в Дунав, други – в Черно море, и трети, които текат на юг към Бяло море. Това определено ни затруднява, тъй като системата е такава, че финансирането като цяло следва броя на хората и трудно отразява територията.

Ето, при нас общинските пътища, които трябва да поддържаме, са с дължина 300 километра, а приходите ни за тях са лимитирани – не получаваме друго, освен малко пари за зимна поддръжка, другото лежи на нашите плещи. Заради голямата площ например, разстоянията за извозването на отпадъците стават много по-големи, което допълнително го оскъпява, но такъв ни е жребият.

Въпреки всичко финансовият ни проблем с общинските дългове отдавна е ликвидиран, нямаме просрочени задължения. Но имаме един друг проблем, който сме си създали сами – като цяло размерът на местните данъци и такси при нас е нисък. В сравнение с другите общини с центрове областни градове, нашите съграждани плащат най-малко. За сравнение – докато се плащаше в левове, в Сливен данъците и таксите на човек годишно са били в размер на 276 лева, докато средно за страната те са били 398 лева, а в някои областни центрове надминават и 600 лева. За такива разлики говорим.

Това няма как да не се отрази на начина, по който поддържаме инфраструктурата и обновяваме града си, затова и срещаме трудности. Аз винаги казвам, че можем да направим града си на световно ниво, стига да сме готови да го платим, всичко е свързано със средства. Но не може да даваме два пъти по-малко за данъци и да искаме световно ниво. Трябва да изберем постепенно да вдигаме нивото.

Въпреки това, за 2026 г. не повишихме нито една цена, която зависи от общината, защото не искахме в годината, в която приемаме еврото по какъвто и да е начин да натоварваме нашите съграждани. Не сме повишавали нито цените на билетите в градския транспорт, нито плащането за паркиране в Синята зона на града. За следващата година смятаме да направим всичко възможно отново да не увеличаваме местните данъци и такси, въпреки нарастващите разходи в общинския бюджет. Наистина, все още не сме направили бюджета си за 2027 г. и не мога да го твърдя на 100 процента, но такава задача сме си поставили. Дори на извънредно заседание на общинския съвет в средата на октомври актуализирахме наредбата си за битовите отпадъци, като предвидихме и  възможността да не въвеждаме принципа „замърсителят плаща“, което би вдигнало драстично таксата, а да запазим досегашния начин според данъчната оценка на имотите. Правим го, защото стана ясно, че Националното сдружение на общините договаря с парламентарната комисия да има още три години отлагателен период, в който да продължим да използваме данъчната оценка като основа за определяне на таксата за битовите отпадъци. И ако наистина бъде дадена такава възможност, както се говори, ние ще се възползваме от нея докрай.

– Как все пак финансирате поддръжката и обновяването на Сливен, в него имате толкова много нови обекти?

– Опитваме се да използваме всички възможни външни източници за финансиране като европейските програми и Плана за възстановяване и устойчивост, като парите от държавния бюджет за общините. Проблемът с това финансиране е друг: въпреки че вече е създаден някакъв капацитет, който може да управлява примерно Ен на брой проекти, парите по тези проекти обикновено са целеви, отпускат се в дадена посока. Питали са ме хората защо например, вместо индустриален парк, не направим скейт парк за младежите – ами защото програмата е за индустриални паркове и ние участваме, конкурираме си с други общини, точно за това. Алтернативата е да не участваме, но не можем да вземем пари за индустриален парк и да направим с тях розариум или нещо друго, което искат хората.

Въпреки това, с пари от Плана за възстановяване и устойчивост, въпреки краткото време, което имахме – само една година за строителство, успяхме на ремонтираме дома за стари хора, санирахме 18 сгради, работихме по осветлението на града, завършихме първия етап на индустриалния си парк. Така че се опитваме да се възползваме от всяка възможност.

От националната програма за общините, от бюджета имаме напълно изпълнени проекти, но по някои от тях, като водоснабдяването на село Градско, не сме платили и стотинка на изпълнителя заради забавените плащания от страна на държавата. Но имаме уверенията на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който присъства на неотдавнашната годишна среща на общините в курорта Албена, че заложените в тазгодишния закон за държавния бюджет проекти ще бъдат разплатени. Дано това стане своевременно.

– Открай време големият проблем за общините е децентрализацията, за която те отдавна настояват. Какво е Вашето мнение?

– Откакто съм кмет, а и много преди мен, се говори за това. На срещата в Албена дойде и предишната председателка на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова, която също сподели, че от първия й ден като председател, темата за децентрализацията си стои. Според мен проблемът на кметовете и на общините, а може би и на държавата, е, че всеки разбира различно децентрализацията и в този смисъл няма как да я постигнем. Моделът в България е такъв, че всички данъци, с изключение на местните, които са много малка част от данъчните приходи, постъпват на централно ниво в държавата – например ДДС, корпоративният данък, данъкът върху доходите на физическите лица. Докато в Европа не е така, обикновено единият от данъците постъпва директно в общините. Според моята теория, децентрализация би имало тогава, когато в закон е фиксиран процентът от приходите в държавния бюджет, който ще отива в общините под формата на субсидиите, които сега получаваме. За да не може, когато се смени властта на централно ниво, да се сменя и политиката по отношение на финансирането на общините. Да се знае, че когато постъпват повече пари в бюджета, ще има повече за общините, и обратно. Сега парите за инвестиционните проекти на общините се договарят отделно всяка година. Преди имаше критика, че това се прави на парче, че се договаря община по община. След като се направи опита с Приложение 3 пък има подозрение, че на някои общини се разплащат предвидените проекти, а на други не се разплащат, макар също проектите им да са предвидени. И всеки кмет смята, че се фаворизират другите. Така че винаги има елемент на субективизъм, който трябва да се преодолее. Децентрализация би имало, когато парите за всяка община се определят автоматично по предварително заложени обективни критерии.

– И какво предвижда община Сливен за догодина в тези условия?

– Имаме много сериозни европейски проекти. Предвиждаме да върнем към живот бившето училище по машиностроене, вече като средно училище. За нас като община, по обясними демографски причини, се налага за строим училища и детски градини и това училище е едно от тях. По време на моето кметуване построихме две детски градини, сега в плановете си имаме да построим още две градини и два училищни корпуса.

Но проектите, на които аз много държа, са благоустрояването на кварталите. Ще вложим пари по националната програма във всички големи квартали на Сливен – говоря за „Сини камъни“, „Българка“, „Дружба“, но и за един от най-старите ни квартали „Клуцохор“, където влизаме със сериозни площи. Трябва да мислим вече и за „Стоян Заимов“, и „Даме Груев“.

Проблемът с тях е, че още при създаването им преди повече от 50 години, благоустройството там в голямата си част не е изпълнено, блоковете са останали с малък тротоар или пътеки между тях, възникнали са незаконни гаражи в тези пространства. Продължаваме да премахваме тези гаражи – някога пресметнахме, че те са около 7500, в досегашните ми мандати вече премахнахме към 4 хиляди от тях.

Разчитаме на външно финансиране и за един проект, който стои от много години – разширяването на улица „Раковска“. Аз бях още ученик, когато се говореше за това разширение, надявам се догодина да го изпълним. Вече сме изкупили сградите от южната страна на улицата, проектът ни е готов, парите са заделени. Стартираме и развитието на терените на бившите военни поделения, които бяха дадени на града – там ще изградим скейт парк, както и голям паркинг с възможност за автокино.

В момента върви процедурата и за избор на изпълнител на предстоящия ремонт на здравните служби в 14 населени места на общината. Той също ще бъде изпълнен догодина. Но не само ремонт на сградите, а и на уличната инфраструктура около тях. Предстои още основен ремонт на едно отделение на областната ни болница и на двете ни ДКЦ-та. Това също се финансира основно от европейските програми. Ако има самоучастие, то е до 10 процента.

– Казвал сте, че една от целите Ви като кмет е най-после държавата да изгради четирилентов път между Сливен и Ямбол?

– Такъв път би позволил на двата града да работят буквално като една агломерация – разстоянието между тях е около 25 километра. Ръководствата на АПИ в последните години обаче бяха с кратки мандати и единственото нещо, до което зная, че се стигна, беше да се разгледат три варианта за бъдещето трасе и да се избере единият от тях. По-нататък не е работено. Сега пак започна въртележката с ръководството на агенцията и май няма напредък.

А второто нещо, което е свързано с този път и трябва да се направи, е да се рехабилитира основно пътят от ГКПП до Лесово с Турция до връзката му с подбалканския път София – Бургас. По-нататък на север – дали през Хаинбоаз, Котел или Върбишкия проход, да се осъществи връзката север-юг, която става все по-важна. Със затрудненията в морския транспорт не само в Черно море, пунктовете на тази граница между България и Турция, която и сега е най-натоварената в света, може би само Мексико и САЩ я конкурират, ще стават все по-важни. Пунктът Лесово-Хамзабейли е алтернатива на Капитан Андреево-Капъкуле и е важен за нашия регион. Ако тези два обекта бъдат завършени, Сливен и Ямбол имат потенциала да станат една от най-големите агломерации на икономическата карта на България. А всеки инвеститор, за да дойде, пита първо с какви хора и кадри разполага регионът. Кадри като степен на образование, но и като брой. Защото не може в един регион да няма хора, а ти да търсиш инженери.

– Край пътя между Сливен и Ямбол е разположен и новият сливенски индустриален парк?

– Завършихме първия етап на инфраструктурата му върху 400 декара, сега има предвидени средства за втория етап. Предстои да оправим околните улици – например „Керамика“, която тангира с парка, но е в лошо състояние, а е важна. Подготвените вече терени в парка, които са около 30 с различна големина, ни дават възможност като община да имаме какво да предложим на всеки инвеститор. Напоследък важна и критична инфраструктура се оказва електроснабдяването. И като време, за което би се осъществило то, и като цена, разбира се. Затова е важно да имаме терени с готови решения и нашият парк е тъкмо такъв. Първият инвеститор в него, старозагорска фирма за сухо строителство, направи първата копка на бъдещата си складова база на 21 октомври. Имаме и втори инвеститор, който вече закупи терен и започна да проектира.

Ще допълня, че инвеститорите са добре дошли, ще получат всякакво съдействие и подкрепа от общината, включително и административно обслужване, което ще им позволи максимално бързо да реализират намеренията си.

И нещо любопитно за нашия индустриален парк – в него пистата на някогашната летище „Бършен“ е запазена като възможност за развитие. Има например перспектива на нея да кацат самолети, по които да бъде извършвана определена работа – например по оборудването и обзавеждането, мебелировката, на самолетните салони. След като осигурихме площадките за медицинските хеликоптери, можем да бъдем полезни и за самолетите.

– Досега Сливен се водеше градска община и Европа не позволяваше на селата в нея да правят съдружия със селища от съседни общини за изпълнението на общи проекти с европейски пари. С новия програмен период вече не е така, възползвахте ли се от възможността?

– Местните ни инициативни групи все още трупат опит. Но се радвам, че всичките ни 44 села се включиха в такива групи с нашите съседни общини с изключение на община Елена. Създали сме административен капацитет от експерти тук, в центъра на общината, които писаха стратегии, осъществяваха срещи на място в населените места, като промотират възможностите, които им се дават за бизнеса, за неправителствения сектор, за читалищата.

Имаме много какво да правим и за развитието на туризма – планираме да създадем още няколко рекламни филма за Сливен, така че да популяризираме и в интернет това, което имаме. Вече  направихме сериозен ремонт на всички къщи-музеи, които имаме, както и на въжената линия до местността Карандила в Стара планина, с което много се гордеем. Повече инвестиции има и на Карандила – една от почивните станции на предприятие, чрез частна инвестиция, вече се превърна в хотел, който скоро ще бъде открит.

В това отношение ще споделя една идея. След празниците на града, ще поканя на обща среща бизнеса, свързан с туризма в Сливен, и културните ни институти, за да обсъдим как Сливен може да се възползва от финала на конкурса на Евровизия догодина в Бургас. Искаме да предложим инициативи и концепция за това как можем да доведем част от гостите, които ще дойдат в Бургас, и до Сливен за ден-два. Ние можем да им покажем много, а те да изхарчат част от парите си при нас. Например за тези, които искат да съчетаят морето с планината най-близкото до морския град място е нашата курортна планинска местност Карандила. Знаем, че Евровизия се посещава от мултикултурни общности, които се интересуват от другите култури, платежоспособни са и ние искам да се възползваме от това. Може би за чужденците ще бъде интересен и фактът, че нашата Художествена галерия разполага с една от най-богатите колекции в България. Когато изготвим концепция, ще я изкоментираме с колегите от Бургас, така че да обогатим продукта, който те предлагат. Сливен вече подкрепи Бургас за европейска столица на културата през 2032 година, така че работим заедно в областта на културата.

– Тъй като заговорихме за туризъм, да Ви попитам: докъде стигна изпълнението на идеята на общината да върне към живот популярния някога курорт Сливенски минерални бани, който дълго време беше изоставен и занемарен?

– Общината ремонтира покрива на някогашната обществена баня, за да запази сградата, ремонтирахме и чешмата до нея. Сега чакаме инвеститор, който да вземе банята под наем и да предложи как да изглежда тя отвътре. Според нашата наредба за наемите, това може да стане за срок до 5 години, но сме готови при необходимост да я променим и този срок да стане 10 години, колкото е най-дълъг той по закон. Очевидно е нужно по-дълго време за подобни инвестиции. Ние сме отворени за всякакви предложения, дори и да говорим с инвеститора за концесия. Но е важното, че вече сме на етап, в който можем да преговаряме. Ще допълня, че общината изкупи от държавата земята под самата баня. От областния управител сме поискали и терена на парка наоколо, който също е изоставен, но засега нямаме отговор.

– Вие сте и председател на регионалната асоциация на общините „Тракия“, в която членуват над 25 български общини. Какви са новините от там?

– В последните години се опитвахме да съживим диалога си с турските общини от пограничните ни райони. Буквално преди две седмици се върнахме от Текирдаг в Източна Турция, където бяхме специални гости на общото събрание на общините от турска Тракия. И те, както години наред не се обаждаха, сега изведнъж имат голяма желание да започваме да работим съвместно. Искат до края на годината да подпишат споразумение за съвместна работа с РАО „Тракия“. Очакват общините от България да им помогнат да работят колкото си може по-бързо с европейските инструменти, да им споделяме нашия опит в това отношение. Те смятат, че най-близките им хора в Европейския съюз сме ние, българите.

– Досега говорихме за проблеми, но днес е Денят на Сливен Димитровден. Какво пожелавате за празника на своите съграждани?

– Най-вече мир в тези сложни времена, в които живеем, но и много надежда. Като че ли дойде такова време, в което светът се разбърка. Затова пожелавам да има мир и да има вяра в утрешния ден, в бъдещето на нашите деца. И още – здраве и много споделени радости!

CV

Стефан Радев е роден на 6 септември 1972 г. в  Сливен. През 1995 г. завършва Икономическия университет във Варна със специалност „Икономика и управление на индустрията“. От 2010 г. е дипломиран експерт-счетоводител. Повече от десет години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор.

Кмет на Сливен за трети пореден мандат – от 10 ноември 2015 година. Политик от ГЕРБ. Председател е на Регионалното обединение на общините „Тракия“.

Семеен, с две деца.