В „ДОМА НА БЕРНАРДА АЛБА“ – ПЕТ ДЕБЮТАНТКИ ОТ НАТФИЗ

• С режисьора Петър Денчев, те пресъздават отреченият от Лорка свят на отчуждение, зависимост и несвобода

Дебютът на 5 момичета от класа на проф. Здравко Митков в Театралната академия бележи предстоящата премиера на новия спектакъл на Сливенския драматичен театър. В него ролята на Бернарда Алба е поверена на актрисата Елена Азалова, гост от Старозагорския драматичен театър. С по няколко думи за визитка на младите актриси, нека изследваме какво мислят току-що напусналите студентската скамейка момичета за спектакъла и първите си роли в професионалния театър и то – в шедьовъра на Фредерико Гарсия Лорка „Домът на Бернарда Алба“.

Божидара Тепалкова, в ролята на Ангустиас. Тя се занимава се с актьорство от 9-годишна, в театралната школа на Александър Беровски и Диана Досева. Оттам нататък не се колебае, пътят е ясен. Подготвя се за изпитите в НАТФИЗ, приемат я още първата година в класа на проф. Здравко Митков. От него помни, че „Актьорската професия е тази, в която трябва да повярваш в невъобразимото!“. Сега първите й думи са:

„Чувствам се благословена и щастлива, че имам възможност толкова скоро след завършването си да репетирам в професионален театър. Винаги съм мечтала за това. Сега продължавам професионалния си път с Петър Денчев, който режисира дипломното ни представление в НАТФИЗ – „Синята стая“ от Дейвид Хеър, свободна адаптация по „Хоровод“ на Артур Шницлер. Беше вълнуващо представление, а Петър Денчев – следващият ни учител по театър. Много ми харесва в „Дома на Бернарда Алба“. За разлика от Ангустиас, на мен ми харесва. Обичам героинята си. Ангустиас е моят човек. Харесвам безумната й вяра, там е чарът й. Толкова е наивна и прилича на мен! Тя не би оцеляла в света на 21-ви век, без да полудее. Единственият й шанс да оцелее е в ролята на смахнат аутсайдер, когото всички сочат с пръст. Да се работи с Петър Денчев е предизвикателство, той прекрасно усеща актьорите, знае какво иска от тях и как да го постигне. В женското царство на спектакъла се сработваме чудесно. Бих била щастлива, ако всеки, който гледа спектакъла, се замисли какво като хора, като човечество, като общност, сме изгубили в общуването помежду си. За да стигнем до тази изолация, това бягство в самите себе си, което води до агресия към себе си и към останалите. Да останеш човек без да искаш да надделяваш и нараняваш – това е голям проблем в днешно време.“

Виктория Антонова, в ролята на Мартирио: Тя е от Варна и се занимава с театър на 11-12 години, в детско-юношеската школа „Златното ключе“ на Сия Папазова, където остава до 17-годишна. Отказва се за кратко, но се връща, кандидатства в НАТФИЗ и я приемат в класа на проф. Здравко Митков. Днес казва: „Аз вярвам, че каквото е за теб, няма да те подмине, това е нещото, на което Сия Папазова ме е научила – да вярвам, че ще стане.“ Както вярва и за първата си роля в професионалния театър:

„Режисьорът Петър Денчев ни дава възможност да бъдем творци, а не просто изпълнители, това е изключително ценно у него. Много добре се сработваме като екип в представлението. Познавам и днес, дори в близкото си обкръжение, момичета като моята героиня Мартирио, които не успяват да бъдат себе си, защото живеят с предразсъдъците за това какви би трябвало да бъдат, носят някаква тежест, която не е тяхна лична и страдат от грешките на родителите си.

Харесва ми атмосферата в Сливенския театър, тя създава усещане за дом, всички тук са много топли, грижовни и мили хора. Но това няма нищо общо с атмосферата, която трябва да пресъздадем на сцената в „Дома на Бернарда Алба“. В този дом аз като Мартирио се чувствам ограничена и задължена да бъда нещо, което не трябва да бъде никое младо момиче. Точно обратното на приятната обстановка и процес в театъра! Аз бих останала в този уютен театър, защото тук не само се грижат за нас като за свои деца, но виждам възможност да се правят значими заглавия, като „Домът на Бернарда Алба“. Въпреки тежката атмосфера в този неин дом, посланието е: избираме любовта!“

Кристин Цанова, в ролята на Адела: Отначало иска да учи философия в Софийския университет, защото и в училище е в профил „Философия“. Но в школата на Башар Рахал и Зафир Раджаб в Нов театър – НДК се влюбва в театъра благодарение на преподавателите, които целенасочено тласкат учениците си към четене на книги и пиеси, гледане на филми и професионална дисциплина. Влиза в НАТФИЗ и 4 години по-късно се озовава в Сливенския театър, където:

„Чувствам отговорност – голямо заглавие, голяма роля. Иска ми се да създадем един внушителен и вълнуващ спектакъл. И да имаме много публика! Моята героиня е Адела – най-малката от петте дъщери на Бернарда Алба. Тя е много силен характер и въпреки, че у мен има малко нещо от нея, мечтая си да бъда като нея. Най-трудното в изграждането на образа е да се намери баланса между това, че Адел обича семейството си, не иска да ги наранява, но  едновременно с това, тя иска да намери своя път. И го намира!

Адела вярва, че ще разруши дома на Бернарда Алба, за да се построи един по-хубав дом. Ако може нещо от моята роля да достигне до публиката, то е че „Една птичка пролет прави!“ Днес, ако си представим една стая, пълна с хора, които мълчат и никой не смее да каже, че нещо е грешно, и има един човек в тази стая, който да се  изправи и каже: „Аз смятам, че това е грешно!“, и застане лице в лице с истината, аз мисля, че това би била Адела.

Катрин Янева, в ролята на Магдалена: Започва да се занимава с актьорство от 9-ти клас в пловдивската школа „Чарли“ при Ваня Паликопова, която умее да заразява с любов към театъра. Тази любов продължава в НАТФИЗ и с нея предстоят да се развият в едни много хубави проекти. Ролята на Магдалена в „Домът на Бернарда Алба“ е един от тях.

„Много се радвам, че веднага след като завърших, Петър Денчев ни покани да работим заедно, защото е много важно да не губиш тренинг. Той създава една много приятна среда за работа и усещам, че с него се разбираме, което за мен е най-важното. Уча се от неговия опит, анализи, театрални разсъждения, усещам, че се развивам. Като атмосфера, сливенската сцена носи един уют, защото всички – от асистент-режисьорката до сценичните работници, са много отзивчиви и готови винаги да помогнат. Да бъдеш искрен в театъра и в изграждането на един образ е най-важното нещо. Магдалена е различна от мен. Определят я дори като хиена. И точно защото е различна, тази роля за мен е предизвикателство. Интересно ми беше да разбера какво стои зад всяка нейна дума и зад всяко нейно мълчание. Тя е много противоречива, защото копнее за един друг живот, но е изгубила вярата си и се е отдала на страданието. И ми беше  интересно да намеря вътрешния й живот, пораждащ това страдание. Но тя гледа най-реално на случващото се в Дома на Бернарда Алба и го назовава. Спектакълът разказва как потискането на естествените желания у хората може да бъде пагубно.“

Ивея Симеонова, в ролята на Слугинята и Мария Хосефа: Родена е в Казанлък, където е живяла до 4-ти клас. От 3-годишна пее, играе и танцува. По-късно семейството се премества в София, където влиза в състава на вокално-театрална формация „Врабчета“. До 11-ти клас се занимава с пеене, танци и театър и когато естествено се ориентира към НАТФИЗ, попада в класа на проф. Златко Митков. Сега е с колежките си на сцената на Сливенския театър.

„За мен представлението е доста интересно и предизвикателно, тъй като имам две роли, доста противоречиви, които нямат нищо общо помежду си. Първата ми роля е на по-малката слугиня, която е най-потиснатото същество в къщата. Другата ми роля е на Мария Хосефа, която е най-възрастната жена  в цялата къща. Тя е 80-годишна дама, която от възрастта и това, че е заключвана, с времето е полудяла. Този образ за мен е доста предизвикателен не само защото играя жена далечна от моята възраст, но и защото откривам различни хоризонти на това какво може да прави един човек, който е по цял ден заключен, няма никакво свободно пространство и е изцяло сам със себе си.

Аз за пръв път се срещам с Петър Денчев, за разлика от моите колежки, работили с него по друг проект в НАТФИЗ. Но ми е много любопитно, тъй като този нов за мен режисьор има интересен поглед към нещата и провежда много приятен и лежерен, в същото време мъдър и поучителен процес. В това женско царство се чувствам много приятно, тъй като се познавам с момичетата от класа на проф. Здравко Митков. Но всички други са много позитивно настроени към нас, мили, отзивчиви и ни помагат допълнително да се отпуснем, тъй като това е първият ни професионален проект и като всяко начало, е сложно. Спектакълът иска да каже на публиката, че независимо от обстоятелствата, не трябва да робуваме на нечии чужди догми и желания, а трябва да слушаме сърцето си и вътрешния си глас, да се доверяваме на личната си преценка и да пазим свободата на духа си. Да се опитваме максимално да избягваме чуждия натиск над  вътрешната ни свобода, защото тя ни прави живи – такива, каквито сме.“