- Актрисата Елена Азалова в ролята на Бернарда Алба – нова постановка на Сливенския драматичен театър. Премиера на 28 септември

В програмата на Есенния театрален салон’ 2026, Сливенският драматичен театър ще представи пиесата на Лорка „Домът на Бернарда Алба“ с режисьор Петър Денчев. Датата на премиерата е 28 септември, часът – 19, мястото – големият салон на театъра.
Домът на Бернарда Алба“ от великия испански поет и драматург Федерико Гарсия Лорка заема водещо място в световната драматургия, като един от най-дълбоките шедьоври на 20-и век. Това е последната пиеса на Лорка, завършена през 1936 г. – броени седмици преди разстрела на автора от фашисткия режим на Франко.
В ролята на Бернарда Алба в Сливен гостува актрисата Елена Азалова.
Елена Азалова е актриса в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора – родният й град. Първите й години там са от юни 1991 година до началото на 1993 година. От 1993 до 1999 година е актриса в Държавния куклен театър в Стара Загора. Завръща се отново на сцената на Драматичния театър в града през януари 2002 година. За тези 24 години, тя се превръща в една от емблемите на театралния живот в Стара Загора. Създава десетки запомнящи се образи и печели сърцата на публиката.
Ръководи създадената от нея преди 10 години юношеска театрална студия „Фантазио“ към Народно читалище „Родина – 1860“ в град Стара Загора, която работи с деца от 10 до 14 години.
Елена Азалова е носителка на авторитетни отличия и номинации. През 2009 година получава наградата за „Най-добра актриса“ на Друмевите театрални празници „Нова българска драма” 2009, за ролята на Теодора-Сара /майка на Цар Иван Шишман/ в спектакъла „Иван Шишман“ от Камен Зидаров на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.
През 2013 г. има Номинация “Аскеер” за главна женска роля – на Мария Гаралда в “Карнавал” от Жорди Галсеран, спектакъл на режисьора Петър Денчев в Старозагорския драматичен театър.
В 2014 г. получава Наградата “Стара Загора”– за високи художественотворчески постижения в духовния живот на Стара Загора. Обществеността в Стара Загора определя Елена Азалова като аристократка на духа, с високо чувство на етика и естетика и безспорен талант.
В момента Елена Азалова репетира усилено в Сливенския драматичен театър, в спектакъла на Петър Денчев „Домът на Бернарда Алба“, където играе ролята на самата Бернарда. Опитвам се да добия представа за изпълнителката на главната роля с първото й блиц интервю на сливенска земя.
– Каква е Вашата артистична визитка, г-жо Азалова?
Е.А.: От доста дълги години съм актриса в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Работя там с прекрасните си колеги над доста интересни заглавия. Сега имам удоволствието да гостувам в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, на чиято сцена съм гостувала само на турне и не съм знаела колко прекрасен е театърът тук. Много ми харесват хората, отношението им към театъра, което е най-важното и това как всички с любов и внимание си вършат работата. А от портретите на мои известни колеги във фоайето съм много приятно изненадана. Има много хубави призраци в този театър. Усеща се атмосферата и енергията, още със стъпването на сцената.
– Как се чувства една актриса като Бернарда Алба?
Е.А.: Бернарда Алба е доста сериозна и тежка роля, известна в цялата световна драматургия. Това е много голямо предизвикателство, защото тази жена притежава качества, които може би не са чак толкова често срещани, а може би са леко преекспонирани от драматургията. Но се надявам зрителите да се насладят и на прекрасната драматургия на Лорка, и на спектакъла.
– Когато Ви попитах как се чувствате като Бернарда Алба, може би е все едно да попитам Койна Русева, как се чувства като Воланд?
Е.А.: Може би – да. Не е леко. Чувствам се нелеко.
– Защо приехте да участвате в този спектакъл?
Е.А.: Тук съм заради режисьора Петър Денчев, с когото съм работила в Стара Загора и зная каква наслада е процесът на работа с него. И разбира се – по покана на директора Радост Костова.
– Успяхте ли да обикнете ролята си?
Е.А.: Опитвам се да обичам тази жена, въпреки че тя не е толкова положителен образ. Но за да изиграеш какъвто и да е човек на сцената, трябва първо да го разбереш и да го заобичаш. Опитвам се да разбера тази жена и да намеря нейни човешки прояви, според които някой би могъл да я проумее.
– Осем жени на сцената, не са ли много?
Е.А.: Чудесно се чувстваме. Женско царство сме и наистина се разбираме прекрасно. Младите колеги са невероятни, талантливи, работливи, интелигентни актриси. Желая им на добър час в професията! Тях ги чакат всички прекрасни роли от световния репертоар, всичко хубаво им предстои. Надявам се с тези качества и с късмет, да им се случат много хубави неща в театъра, защото те го заслужават.
– Какво в работата си с Петър Денчев харесвате и какво не? Как се работи с него?
Е.А.: Аз не съм се замисляла какво не харесвам в работата с него, защото той умее по един много елегантен начин да провокира актьорите до степен такава, че те да си помислят, че сами са открили някои неща. Което не е така.
– Неговият прочит на Бернарда Алба, какъв е – психологически, философски, социален?
Е.А.: На този етап аз не бих могла да дам такова определение, защото съм доста вътре в този процес, който още продължава.
– Какво интересно има в режисьорския прочит?
Е.А.: Всичко е интересно. Той се рови много надълбоко в човешката психика, в човешката природа. Много сложно работи. Винаги, когато се работи такова нещо, то е много интересно за актьора.
– Коя е Вашата Бернарда Алба в съвременния свят?
Е.А.: Благодаря Ви за този въпрос, защото не съм се замисляла и сега ще мисля за това. Но, ако мисля по въпроса, бих се ориентирала към хора, които познавам малко по-добре, не бих отишла отвъд това, защото личностите, които си представяме, че са едно, може би са нещо съвсем друго.
– Какво е Вашето послание към публиката, която ще ви гледа?
Е.А.: Да се опитваме ежедневно да излезем извън рамките на затвора, който сами си строим.
– Има много символика в драматургията на Лорка. Кой е най-сериозният и въздействащ символ за Бернарда Алба във Вашия прочит?
Е.А.: Най-сериозният символ на Бернарда е нейният бастун. Той е като жезъл. Тя го употребява по най-различни начини.
– Какъв тип актриса сте – емоционален, интелектуален…?
Е.А.: Мисля – емоционален.
– Какво търсите в театъра?
Е.А.: Търся други светове. В посвещаването на всяка роля и във всеки репетиционен период ти отиваш в един друг свят. И твоето ежедневие вече не е интересно за теб.
– Сега живеете в света на Бернарда Алба. Той харесва ли Ви?
Е. А.: Репетиционният процес ми харесва много
– Бихте ли искали да сте извън този свят, който е представен в не особено положителна светлина?
Е.А.: Да, естествено, никой не би искал да живее в него.
– Как бихте поканили публиката по свой начин?
Е.А.: Елате на 28 септември в 19 часа в Белия театър, както са го нарекли сливенци и това много ми харесва: да бъдем всички заедно в бялото и в светлината.
Интервю на Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















