НА БЯЛ КОН ПАНАЙОТ ХИТОВ ПРЕВЗЕМА ОБЩИНАТА И ОБЯВЯВА СЪЕДИНЕНИЕТО В СЛИВЕН

• Константин Иречек: „„Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко.“

Преди 138 години, на бял кон, войводата Панайот Хитов превзема общината, за да прогласи Съединението в Сливен.

Историята с влизането на Хитов на кон по стълбите на окръжното управление, поетът Дамян Дамянов разказва така:

„Хайдушка кръв – бунтарска, дива,

Един камшик – и право вътре.

Комито, хей, къде отиваш…

Туй тук окръжното го викат

-все кметове- заети, важни,

С бастунчета и със бомбета…

Тя, твойта, с пушката, се свърши.

Сега тук мозък е потребен.

Не чува Панайот, не чува.

Пердаши ли, пердаши с ата.

Той с ат се ражда, с ат тъгува

И с ат превзема общината.“

…Бунтовният Сливен не се примирява с присъдата на Берлинския конгрес и начаса започва борба за целокупно народно обединение под обща държавна стряха. Сформирано е гимнастическо дружество „Лев“, чиито над 5400 юнаци, обучени от офицери и опълченци, са снабдени с оръжие от ген. Скобелев, изнесено от руските военни складове.

В Сливен е върхът на народните вълнения срещу назначението на австриеца Адолф Шмидт през 1879 г. за управител на финансите на Източна Румелия. Първо той не е допуснат в града, а после подгонен, оплют и едва се измъкнал от Сливен с потрошена кола, пазен от взвод казаци.

През цялото румелийско управление сливенци не допускат в града да се вдигне турско знаме. В Деня на Съединението за първи път над градската управа се развява националният трикольор.

Първият конгрес на съзаклятниците по Съединението се провежда в Сливен. В няколкодневното тайно събрание между 16-18 май 1880 г. участват Константин Величков, д-р Стоилов, Стефан Стамболов.

Активните действия на съединистите в Сливен определятт важното мястото на града като център на голямата битка за обединението на Княжество България и Източна Румелия. В пътеписа си „Пътувания из България“ Константин Иречек отбелязва: „Докато съществуваше Източна Румелия, Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото триезично население стана важна опора на българското опозиционно движение, разбира се, съединистко; туй му спечели епитета „Румелийска Москва“.

Преди това в Сливен идва Захари Стоянов, посрещнат триумфално от сливенци, който провежда в града редица събрания, с горещи речи и тостове за успеха на всенародното дело. Още преди това в Сливен е изграден частен таен комитет от опълченци и борци за националното освобождение, начело с прославения войвода Панайот Хитов. През м. март 1885 г., след възванието на Централния таен комитет, хайдушкият град закипява. Революционните сили събира председателят на опълченското дружество Димитър Куртев. Водачите на сливенското опълченско дружество „Шипка“ Димитър Кутев, Манол Георгиев и Димитър Сяров са в делегацията, изпратена от Захари Стоянов при Александър I Батенберг на 29 август 1885 г. Мисията им е да получат подкрепата на Княза за бъдещи военни действия, което Батемберг потвърждава.

Малко преди това, на 21 юли 1885 г., на връх Бузлуджа се чества годишнина от гибелта на Хаджи Димитър и  неговата чета. Много от присъстващите са съзаклятници съединисти. С наведени знамена те посрещат майката на войводата герой. Личността й мобилизира духовете за каузата на Съединението. Хаджи Маринка изпраща телеграма до генерал губернатора Гаврил Кърстевич, в която казва: „Защо арестуваш следовниците на моя син? Защо тъпчеш правото на борците за скъпата ни Свобода? Протестирам срещу твоите башибозуци!“

На 5 септември във фабриката на Братя Боеви в махалата Гюр чешме се събират 180 съзаклятници – ударно ядро за акта на Съединението в Сливен.

На 6 септември Панайот Хитов получава телеграма от Захари Стоянов: „Тази нощ ся прогласи Съединението!“

Възседнал бял кон и придружен от много сливенци, Хитов принуждава администрацията в префектурата да сдаде властта без бой. Вечерта, със сабя в ръка, той прогласява Съединението от конака в града, на фона на камбанен звън и възторжени викове: „Ура! Да живей България!“  От събраните мъже с пушки сформират рота за караул. Цял ден група от 100 въоръжени сливенци шества в града с песни. През нощта, край запалени огньове в Градската градина, се сбира опълчение от 300 души, наречено Сливенска волентирска кавалерия, начело с Панайот Хитов. За каузата на Съединението спечелват офицери от 7-ма сливенска дружина. На 7 септември поемат към турската граница.

Ударът идва от Сърбия. При обявената на 2 ноември Сръбско-българска война, в ученическия легион в Сливен се записват гимназисти, в доброволчески дружини – техните учители, поборници и студенти, дошли си от чужбина. Много от тях загиват за Нова България, превърнала мечтата си във формула за силата на Съединението.

Победата на България в Сръбско-българската война, известна като войната на „капитаните срещу генералите“, дошла на 16 ноември 1885 г., защитава каузата на Съединението. На 24 март 1886 г. е подписано споразумение между Великите сили и Османската империя – т.нар. Топханенски акт, който признава обединението на Княжество България и Източна Румелия, начело с българския княз. Въпреки несъгласието на Русия, Австроунгария и другите велики сили, нежелаещи голяма и силна България на Балканите, те са принудени да ратифицират Съединението – този мъжествен собствен подвиг на българския народ.

Щилияна ВАСИЛЕВА