ТАТЯНА ШИВАРОВА:“МУЗИКАТА Е МОЯТ ЖИВОТ“

• Оперната дива от Италия отбелязва в родния си Сливен своята 65-та годишнина и 40 години творческа дейност с концерт тази вечер в зала „Сливен“

Юбилейният концерт на Татяна Шиварова е част от програмата на Майските дни на културата „Сливенски огньове“. Оперната прима, която е почетен гражданин на Сливен, излиза на сцената в зала „Сливен“ със специална концертна програма, в която участват още Гео Чобанов – бас, Алфонсо Дзамбуто – тенор и Марцио Фуллин – роял. За почитателите на оперното изкуство и на звездата на вечерта Татяна Шиварова, входът в юбилейната музикална вечер е свободен.

Едно юбилейно интервю по повод  двойния празник на оперната дива Татяна Шиварова, сайтът за общество и култура „Ирида Сливен“ предлага сега.

– Честит юбилей, г-жо Шиварова! Нужно ли е да Ви питам защо избрахте Сливен за юбилейния си концерт?

– Не е нужно за ме питате – отдавна бях решила да направя тук честванията си. Аз ги отразих в по-малка степен и в Милано, но исках тържественият концерт да е тук. Аз съм много свързана със Сливен, много обичам града си, а освен всичко и като певица тръгнах от тук, когато акад. Григоров откри гласа ми. Тук беше първото ми музикално образование, първите музикални трепети, тук е коренът ми. И аз неслучайно реших и тук да направя своя юбилей. Благодаря за подкрепата на община Сливен, която също положи усилия този мой юбилей да стане факт. И аз очаквам с голямо нетърпение тази вечер и се надявам да пея добре на върха на своите 40 години музикална творческа дейност, която включва и пеене, и преподаване.

– Спомняте ли си началото на тези 40 години?

– Точно преди 40 години спечелих конкурс за дебют в Тревизо, Италия. Тогава условието беше участниците в конкурса да не са дебютирали никъде другаде. Аз тогава се явих с ролята на Амелия от „Бал с маски“ и спечелих конкурса. Това беше точно преди 40 години, в края на месец май. Имам много интересни спомени около този конкурс. 20 години преди мен, със същата роля, конкурсът е печелила Гена Димитрова. А тази година го печели един млад българин, за ролята на Жермон от „Травиата“, казва се Свилен Денчев, на около 25 години, колкото бях и аз тогава. Какво приятно съвпадение!

– Когато отбелязваш такъв юбилей, не се ли замисляш като всеки човек: ако се върнеш назад във времето, същото поприще ли ще избереш?

– Същото ще избера. Но, ако можех да избирам, щях да променя някои неща около артистичните агенции и импресарии. Щях да променя своето отношение към тях, но няма да сменя професията си. Много дълъг е разговорът за импресариите и много сложен.

– Значи сте били щастлива – да обичате това, което работите…

– Да. Това е смисълът на живота ми. И понеже не може да се пее цял живот, аз много обичам да преподавам. И това не съм го започнала по-късно, а заедно с началото на концертната ми дейност. Просто така тръгнаха нещата. Дали защото в семейството ми има толкова много преподаватели, може и да съм го наследила, включително търпението на майка си, която беше преподавател по литература. Установих, че мога да преподавам с голямо спокойствие и с отчитане индивидуалността на ученика, който стои срещу мен. Самите ученици ми го казват. Аз подхождам индивидуално, определям от какво има нужда човекът, съобразявам се с неговия характер. Така работя с частните си ученици, с тези от Академията във Флоренция и с тези сега, в Академията в Милано, която е корейско-италианска. Певците идват на специализация, правят се много майсторски класове.

– Какво се случва в Сливен?

– Майсторският ми клас, от сформираната в Сливен преди 3 години по моя идея Академия за млади таланти, стана толкова популярен, че тази година имам изключително много заявки. И трябва да преразгледам графика и схемата на майсторския клас, за да мога да взема всички. След като тръгнахме успешно първата година, втората година имаше вече много желаещи, а сега – още повече. Много се радвам, че има такъв успех. И в Италия ме канят на майсторски класове, дори в Китайската национална опера имах майсторски клас. Откривам, че много обичам да преподавам. Особено когато имам отговор от ответната страна.

– Кои са най-светлите моменти в творческата Ви кариера?

– Първият беше самото ми приемане в Консерваторията, защото аз не идвах от музикална гимназия, а от Френска езикова гимназия и се подготвях по частен път. Имаше две места за сопрани, а кандидатките бяхме 74. И аз влязох от първия път, класирана на второ място. Така че – това е един от най-светлите ми моменти. Тогава преподавателката ми беше проф. Сима Иванова, на която дължа много. Тя е човекът, който ме научи да пея. Следващият незабравим момент беше, когато трябваше да замина за Италия. Получи се писмо в Консерваторията от дирекцията на Скалата, в което уведомяваха, че от годината, в която аз кандидатствах, ще се провеждат изпити. Преди за българите не е имало изпити, изпращали са ги от Консерваторията. Бях завършила вече и карах първа година майсторски клас при Сима Иванова. Научила съм много музикални и певчески тайни от нея и от диригента Михаил Ангелов. Решиха да изпратят в Италия мен. Заминах за конкурса, спечелих го. Това е вторият светъл момент в кариерата ми. Другият е, когато получих договор за „Силата на съдбата“ в Миланската скала – това е най-светлият момент в кариерата ми. Може би и самото спечелване на конкурса „Тоти дал Монте“ в Тревизо, Италия също, защото този успешен дебют ме тласна към работата ми след това.

– Тези моменти от певческата Ви кариера, как се съизмеряват с подобни мигове от преподавателската?

– Те винаги са вървели успоредно. Когато видя, че човек, участвал в майсторските ми класове или работил с мен, започне да прави успешна кариера, това ми носи голяма радост. Държим връзка помежду си и когато ученици ми се обадят за постигнат успех и си спомнят за мен с благодарност, това ме прави щастлива. Някои продължават да идват да се съветват, други се съветват по телефона кое как да направят. На когото съм помогнала, нещо светло ми се връща като отношение.

– Ако попитам за личностите, оставили следа в живота Ви, сигурно ще започнем от диригента акад. Методий Григоров?

– Да. Когато той дойде в Сливен и направи детския хор „Дружна песен“ с прослушване, аз бях на 6-7 годинки. Той ме взе. След време, тъй като свирех и на пиано, се запалих да ставам пианистка, а семейният съвет реши, че ангажиментите ми са много и напуснах хора. Григоров много се разсърди. Когато влязох да уча във Френската гимназия обаче, той вече беше преподавател по музика там. И още като ме видя на първия урок, ми каза: „А-ха, ето какво сега! – Веднага се връщаш в хор „Дружна песен“! Започваш да пееш в хора на Френската гимназия, вземам те в хора на девиците и в хор „Добри Чинтулов“. И ако си ми казала „не“, ще те скъсам по Музика. Аз тръгнах отново да пея, нямаше как. И на едно вътрешно прослушване на гласовете, което той правеше редовно, защото на 14-15 години те мутират, аз изпях нещо, а той каза: “Хайде, изпей ми още нещо!“, аз му изпях още една песен, след което той вдигна телефона на баща ми и му заяви: “Шиваров, дъщеря ти става оперна певица! Няма „не“, няма „да“ – става оперна певица и толкоз!“ Баща ми, сащисан, не успя да му възрази.

Той ми намери след това и преподавателката Сима Иванова – тя учела и брат му, който пееше в хоровата капела. Тръгнах на уроци при нея и нещата станаха. Така че Методий Григоров е една от най-светлите личности в живота ми в творчески и професионален план. Другата е както вече казах, Сима Иванова. Още – Джулиета Симионато, големият италиански мецосопран, която преподаваше в Школата на Скалата, при нея правехме певческото си усъвършенстване. Задължена съм и на самия директор на Школата на Скалата Лучано Силвестри. И след това, на втората година, срещнах там един млад преподавател, в когото по-късно открих съпруга си Марцио Фуллин – той е другата светла личност и в личния, и в творческия ми живот. Четири години по-голям от мен, но какво са 4 години за младостта, с него сме заедно 35 години. Той разказва, че се влюбил в мен, когато ме чул да пея драматичната ария на Лейди Макбет от едноименната опера на Верди. Сърдя му се нашега – да намери нещо по-любовно за оправдание.

– Какво избра да включиш в своята юбилейна концертна програма?

– В концертната програма ще си партнирам с баса Гео Чобанов от Варненската опера. С него се запознахме в Италия, той много ми допадна, и реших да поканя този приятен колега за юбилея си. По традиция каня на концертите си някого, който е правил много майсторски класове с мен – това е Алфонсо Дзамбуто, един тенор с красив глас, с когото съм правила много майсторски класове, включително във Флорентинската академия и когото съм щастлива да представя в Сливен. В концерта ще вземе участие и ученичката ми от Сливен Анджела Голева. Тя е много старателна и реших да ви я представя. Дори ще изпеем заедно – учителка и ученичка, един дует. С нея и с италианския тенор ще онагледя и педагогическата си дейност. В програмата избрах някои конкретни неща по юбилейния повод. Едното е Ария от „Бал с маски“ от Джузепе Верди – която изпълних на преди 40 години на конкурса за дебютанти, благодарение на който започнах да работя. Другият акцент е финалът на „Силата на съдбата“ – ролята, която пях на спектакъла ми в Скалата. Ще завършим с дуета на „Тоска“ – роля, която съм пяла много пъти. Гостите ми Гео Чобанов и Алфонсо Дзамбуто ще пеят избрани от тях популярни арии. Съпроводът на рояла, както обикновено е на италианския пианист и диригент Марцио Фуллин.

– Какво в музикалното си творчество сте обичали най-много?

– Когато ми дадат нова роля – да започна да я разработвам, първо вокално и след това – да вляза в образа. Най-хубавият момент е този, когато се откъсна от вокалния проблем, който носи ролята и когато по някакъв начин го овладея – и в този момент се получава образа. Ако ме питате кой е образът, който най-много обичам, това е Джоконда. Джоконда, която много пъти съм пяла, е най-любимият ми образ, защото малко разпознавам себе си в този образ. В юбилейната програма не съм го включила, защото търсих друг акцент в нея.

– Какво си пожелавате юбилейно?

– Да имам енергия да преподавам. Защото за тази работа трябва енергия, не трябва да има умора. И да продължа да предавам опита си на младите поколения.

– Какво е за теб Музиката?

– Музиката е диханието ми. Когато умирах от Ковид, когато бяха ме отписали, и започнаха да слагат по мен разни тръби, аз не казах: “О, ще изгубя живота си“, а казах: “О, ще изгубя гласа си!“. За мен Музиката е Моят живот. Лекарите са го запомнили и още се учудват. А за мен да не пея означаваше да не живея.

Разговора води:

Щилияна ВАСИЛЕВА