ПРОФ. РАДКА АРГИРОВА: ХАНТАВИРУСЪТ „АНДЕС“ НЯМА КАПАЦИТЕТ ЗА ЕПИДЕМИЯ

• Заразата не се предава от човек на човек при всички известни щамове на този вирус, с изключение на открития на круизния кораб

Тревожна е новината, потвърдена от СЗО за 8 известни или подозирани, и 3 смъртни случая на карантинирания преди дни круизен кораб „Хондиус“, причинени от щам на известните на вирусолозите ханта вируси. Използвахме визитата в Сливен на международно известния български вирусолог проф. Радка Аргирова, за да потърсим мнението й за новия вирус и опасността от него. В едно блиц интервю научихме следното:

– Проф. Аргирова, как се разпространява хантавирусът, предава ли се от човек на човек, как да се предпазим?

– Има съобщена такава информация за круизен кораб, на който има няколко случая, дори и смъртни. Ханта вирусът предизвиква едно много тежко заболяване, с увреждане на бъбречната функция – хеморагична треска с бъбречен синдром се нарича, а също така причинява белодробно и сърдечно заболяване – хантавирусен кардиопулмонарен синдром, който води до бързо натрупване на течност в белите дробове и до сърдечни усложнения. Най-важното за този вирус е, че той живее, съществува в гризачите – мишки, плъхове и други. Хантавирусите, пренасяни от гризачи, могат да заразят хора и да предизвикат опасни заболявания по определен начин. Тези гризачи, със своите лиги, слюнка, изпражнения, урина, могат да заразят средата, през която преминават, например храна. И човек може, без да иска, да се докосне до такова място или да има достъп до такава храна, и така става заразяването. При всички известни щамове на този вирус, с изключение на един който е аржентински щам и е открит на този кораб, заразата не се предава от човек на човек. Трябва задължително да има преминаване през замърсен предмет или храна от тези гризачи. Щамът, идентифициран на кораба, е хантавирусът „Андес“, който обикновено се среща в Аржентина и Чили.

– Кои са основните симптоми и как могат да бъдат разпознати или различени от други вируси?

– Това е въздушно-капкова инфекция, започва грипоподобно, с кръвотечение и за няколко дни засяга бъбреците или дихателната система. И тогава в диференциалната диагноза трябва да се включи много обстоен разпит на болния: в каква среда е бил, с кого е бил, с какво се е хранил – и непременно ще се стигне до произхода на инфекцията.

– Информацията е за висок процент смъртност, за липса на лекарства и ваксини. Смъртността от хантавирусен кардиопулмонарен синдром достигала, казват, до 50%.

– Няма ваксини срещу него, няма и специфични лекарства. Лекарствата се определят според това какъв синдром е развил заразеният – дали сърдечно-съдов или бъбречен. Важно е достатъчно рано да се започне лечението на инфекцията. Действително, смъртността е висока, но не защото вирусът е толкова смъртоносен, а защото късно се диагностицира. При късното диагностициране, трудно може да има положителни резултати в лечението.

– Може ли вирусът да придобие епидемични размери? Да застраши пътуванията ни с влак, самолет, обществен транспорт?

– Недейте да мислите за епидемия. Няма условия за епидемия. Не можем всички да погълнем замърсени храни или каквото и да било от предмети, заразени от такива животни. Това не е вирусът с капацитет да разгърне епидемия.

– Кои са застрашените и каква е превенцията?
– Застрашени са единствено групи хора, повечето от които знаят как да се пазят. Това са хора, работещи в по-диви и горски места, те могат да бъдат и ловци, и ветеринарни лекари и техници, които се занимават с отглеждане на диви животни. И в тази среда, която не подлежи на никаква санитарна обработка, ако не спазват съответната хигиена, което е най-важното, може да се случи такова заразяване. Превенцията се фокусира върху ограничаване на контакта с гризачи чрез поддържане на чистотата на помещенията и повърхностите.