БАСНИТЕ НА ЛАФОНТЕН С ПОУКИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

• Артистите Марио Топалов и Самуела-Ивана Церовска – за новия спектакъл на Сливенския драматичен театър „Всички живи хора и животни“

На 15 април завесата на Драматичния театър „Стефан Киров“ ще се вдигне за нова премиера, изградена този път по творбите на Жан Батист дьо Лафонтен. Спектакълът  обединява 19 басни със забавно поднесени поуки за важни житейски истини. Адресатът му е младата и не само младата публика, на която артистите, на един Езопов език, ще се припомнят повече и по-малко познати образи и случки, рисуващи сериозни морални проблеми… Негов режисьор е Димитър Марков, който едновременно е и един от тримата актьори на сцената. Партнират му Марио Топалов и Самуела-Ивана Церовска.  Костюмите са дело на Радост Костова, музиката е на Динко Марков.

Басните на Жан дьо Лафонтен са вечна класика, съчетаваща животински персонажи с човешки пороци и добродетели. Създателите на представлението са замислили един хем забавен и поучителен, хем смешен, хем мъдър спектакъл. Разговаряме и с артистите Марио Топалов и Самуела-Ивана Церовска за предизвикателствата на театралния труженик, родени от Лафонтеновите басни.

– Трудно ли се пригаждат за сцена Лафонтеновите басни? Това са кратки форми с различни сюжети, които трябва да свържете, да влизате от образ в образ…

Марио Топалов: Въпреки краткостта си, като начин на изказ, те са много добре структурирани. Дори ни беше забавно да открием сценичния еквивалент на всяка една басня. Беше приятно и забавно, но трудно – не.

– Изненада ли ви с нещо езикът на Лафонтен?

Марио Топалов: Интересна при него е тази шеговитост, през която могат да се кажат много важни и сериозни неща. През т.нар. „шутовски“ манталитет, през смешката, можеш да кажеш много силна истина. Много ме изненадаха още цветността на басните и езикът, с който Лафонтен си е служил. Говоря за начина, по който са структурирани самите басни, чувството за хумор – как се прелива от едно в друго, съвършеният изказ, който те подвежда, че отива в една посока и след това прави завой на 180 градуса в другата посока. Това много ми харесва при него.

– Актуалните тогава басни остават ли актуални и сега? Дописвате ли нещо заради времето – 300 години по-късно?

Самуела-Ивана Церовска: Нищо не сме дописвали. Беше много приятно и забавно да работим с колегите над този материал, като екип. Тези басни наистина са писани в едно друго време, с по-специфични привички и разбирания за начина на живот, много по-различен от сегашния. Днес, по начина по който битуваме, живеем в различно време. Обаче човешкият нрав е същият и няма никаква разлика от тогава. И е много смешно това, че ние, хората, никак не сме се променили, правим абсолютно същите грешки. И по отношение на пороците сме си абсолютно същите – лъжем, крадем, лицемерим, проявяваме алчност. Най-интересното в тези басни е как с лекота може да се поднесе тежка истина. И как те могат да накарат слушателя да се замисли.

Марио Топалов: Има едно интересно усещане при самите басни – че в някакъв момент те се връщат обратно към теб, когато вече си ги чел или  театрализирал, и те удрят като плесница. Аз го усетих, когато репетирахме една от басните – едно изречение ми се беше загнездило в главата и в един момент ми изплува в съзнанието, и аз си казах: „А-ха, наистина е така!“ Така че е полезно човек да ги знае тези басни, защото в тях толкова лесно са казани неща, които в съвремието сме забравили или сме се скрили от тях, не искаме да си ги признаем. Те ти дават една увереност, че човек рано или късно стига до техните мъдри поанти.

– В центъра на Вашия спектакъл разбирам, че стои Човекът, с неговите недостатъци и пороци…

Самуела-Ивана Церовска: Представлението е в три части: Първата е за Човешките пороци, втората е за Хората, които се превръщат в животни, чрез които изобразяваме човешките пороци и третата е най-актуална, с леко политически привкус.

– Мерената реч затрудни ли ви и смятате ли, че няма да затрудни публиката?

Марио Топалов: Със сигурност някъде може да ни е затруднило, но е интересно да го постигнеш, да се вкараш в този нов език. Целият материал сме изградили под формата на едно забавление. Тепърва ще видим тази мерена реч ще затрудни публиката, но ние сме се постарали да направим представлението достъпно за всеки – от баба до внуче.

Самуела-Ивана Церовска: Мисля, че се справихме със задачата представлението да е достъпно и лесно преносимо към зрителя. Аз обичам да се говори в рима, в стих, но това е и по-сложно. В баснята в малко думи има много по-синтезиран смисъл, който, за да пренесеш, изисква по-голямо усилие в процеса на работата, но после става леко и лесно.

– Каква театрална стилистика използвате?

Марио Топалов: Ние играем пред Брехтова завеса, където много лесно се разбира кой е разказвачът на баснята и кои са персонажите, които ще бъдат разиграни. Използваме средства от игровия театър, като се стремим в целия спектакъл да има една лекота. Аз непрекъснато се старая да не звуча нравоучително, да няма в разказа размахан пръст.

– В същото време с басните на Лафонтен се възпитава морал…

Марио Топалов: Това беше най-трудното – как да се предпазиш да не те подведе текстът и да станеш нравоучителен, да казваш: „Вижте, това е лошо!“, а някак си да покажеш: „Това е това, вие преценете добро ли е или лошо.“. Ако пък осмееш коментираното човешко качество, може да излезе, че то не е чак толкова важно. Ето, това е интересният баланс – да намериш мярката в изказването на поуките. Трябва да достигнем до тях като разказвачи, на разбираем театрален език, а не просто да изкажем думи, написани на страница. Това беше предизвикателството.

-Доколко разчитахте на импровизацията в представлението?

Самуела-Ивана Церовска: Мисля, че ако някой разчита на импровизация, това е Марио Топалов. Той обича импровизационния театър, използва го на сцената постоянно, предизвиква нас, колегите си, понякога добре, понякога в повече, но ние имаме една изградена структура, в която се движим и мисля, че в нейните рамки можем да импровизираме, за да направим едно живо представление. Имаме достатъчно свобода, защото в този случай имахме един много приятен режисьор, който ни позволява да сме свободни на сцената.

• Как мина репетиционния процес?

Марио Топалов: Беше страшно приятно да се работи с този екип, в който винаги може да се предлага нещо, да се обсъди друго. За мен беше много интересно да играя на сцената с режисьора си, и съм благодарен на Димитър Марков, че като режисьор ни даваше една свобода за провеждането на всяка идея в творческия процес. Ние сме трима артисти, които първо си имат доверие. Да имаш сигурност и вяра в партньора си е много важно за един екип.

– 15 април е датата на премиерата, с какви чувства я очаквате?

Марио Топалов: Аз съм нетърпелив да влязат хора в салона, да видим те как ще реагират на тази своеобразна забава, която сме им подготвили.

Самуела-Ивана Церовска: Вече сме на финалната права и искам да дойде моментът за среща с публиката. Очакваме я!

– И „краят остава за вас“, това ли е идеята?

Марио Топалов: Аз мисля, че краят ще е общо осмислен, от нас и публиката.

Разговора води: Щилияна Василева