КОИ СМЕ НИЕ, ОТКЪДЕ ИДВАМЕ…

• Поредният „Новозагорски алманах – 2011“ съдържа нови, малко известни и любопитни страници от новозагорската и общобългарската история

„Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е.” – думите на проф. Тончо Жечев са не само истина, но и завет – да пазим родовата памет от забвение, от хули, от посегателства. Това беше първото, което си спомних, разгръщайки изданието със скромното име „Новозагорски алманах – 2011“. Скромно име с висока мисия!

Новозагорци са създали традиция в умението си да съхраняват родовата памет, знанието за своя край, за събитията, които са го белязали, за неговите заслужили личности, за родолюбието, вградено в основите на благоденствието и просперитета на това благословено от бога място. Историята на всеки новозагорски род е вплетена в селищната история на района, където са живели предците му, а тя от своя страна се вписва в националната история. Няма как да разберем предците си, ако не поставим сътвореното от тях в контекста на историческите събития. Няма как да разберем себе си, ако с лека ръка загърбим миналото и неговите поуки, защото пренебрегнатото минало означава разпиляно настояще и несигурно бъдеще.

Това издание – огледало на новозагорското минало, не е първото, няма да е и последното, разбирам от предговора. Той припомня, че през есента на 2000 г. авторски колектив издава „Новозагорски алманах – 2000“ – сборник с материали за историята на Нова Загора и Новозагорския край през вековете. Този сборник идва като продължение на книгата „История на Нова Загора – Новозагорско през вековете /1997/ на забележителния новозагорски учител и краевед Никола Койчев.

„Новозагорски алманах – 2000“ допълва историята на Никола Койчев с много исторически, археологически и статистически сведения за Нова Загора и Новозагорския край. Този алманах включва демографски данни, информации за етноси, обичаи, език, диалекти, както и сведения за известни новозагорски родове, за стари и нови политически партии, за учебно дело, за културния и стопанския живот.

Настоящият „Новозагорски алманах – 2011“ е продължение на „Новозагорски алманах – 2000“ и има за цел да осветли незасегнати теми и въпроси от новозагорската история, най-вече – резултатите от новите археологически проучвания в този богат на древни артефакти край. Те са толкова интересни и забележителни като открития, че в тях, наред с българските, участват археолози от Япония, Австрия и други страни. Направените нови археологически изследвания доказват огромния принос на обитавалите този район траки за развитието на европейската култура. В продължението на Новозагорския алманах са събрани данни и сведения от времето на траките, на келтите и римляните по нашите земи, заселването на готите, после на славяните в тогавашната Византийска империя. Следва преселването на племена от разбития след смъртта на Атила Хунски хаганат в днешния Новозагорски вилает и накрая – пристигането на Аспарух и създаването на Първото българско царство. И всичко това поставя фундаменталния философски и екзистенциален въпрос: Кои сме ние, българите? – Въпросът, който изследват поотделно и заедно изкуството, науката, историята.

Целта на събраните нови сведения и данни е населението от този край да проучи и осъзнае своите корени и ролята на предците си за историята на Балканския полуостров. „Новозагорски алманах – 2011“ разкрива нови, малко известни и любопитни страници от историята не само на Новозагорския край, но и на Българската държава.

Този огромен събирателски труд е дело на родения в Нова Загора проф. Божко Митев Божков, заслужил имунолог и алерголог, но и непрофесионален историк и сърцат краевед. Огромната част и от първия „Новозагорски алманах – 2000“ е проучена и написана от него, като още по-голям е приносът му за „Новозагорски алманах – 2011“.

Обаче! Въпреки че новият Алманах е писан с намерението да бъде издаден изцяло, по ред причини, които не са ни известни, издателите са решили отпечатаният в края на миналата година „Новозагорски алманах – 2011“ да започне от глава V от труда на проф. Божков, която включва историята на българите от Средновековието до Освобождението през 1878 година, ведно с новите данни, разкрити след 2000 година. В допълнение към предговора се отбелязва, че прибавените материали за историята на читалище „Диньо Сивков“ и за известните новозагорски родове са взети от сайта на читалището и от Интернет и принадлежат на други автори. Издателите се надяват, че ще се намери родолюбив ентусиаст или колектив, който да подготви за печат и неиздадената Първа част на „Новозагорски алманах – 2011“, която е не по-малко интересна и познавателна. Тя се съхранява от известния новозагорски родолюбец Жоро Гайдаров.

Над 20 са участниците в списването и издаването на Алманаха на новозагорци от 2011. Между тях има известни личности, историци, журналисти, политици, всички те – безкрайно предани на родния си новозагорски край. Всички разказват за него с огромна привързаност и уважение към родина, народ, история, език и традиции, с неподправен и непревзет патриотизъм. Всички искат да вдъхнат на читателите чувство за чест и достойнство, както и национално самочувствие и самоуважение и да подкрепят всяко усилие за съхраняване на родовото наследство. Хвала!

Честита да е на новозагорското гражданство поредната историческа книга, съхранила родовата памет на Нова Загора. Докато родолюбието е живо, ще я има и обетованата земя България!

Щилияна Василева