БАЩАТА НА БЪЛГАРСКАТА КАРДИОСТИМУЛАЦИЯ

• 100 години от рождението на сърдечния хирург проф. Йордан Марков(1926 – 2026), оставил следа в летописа на сливенската болница. Из „Биографичен алманах“ на проф. д-р Йордан Марков, изготвен от дъщеря му Весела Банова.

/Продължение от публикация на „Ирида Сливен“ от 13 февруари 2026 г./

„През 1970 г. на двама болни с МАС припадъци, дължащи се на пълен атриовентрикуларен блок, доц. Димитров имплантира първите за България пейсмейкъри. След това развитието на тази дейност бе възложено на мен. Материята ми бе позната от курсовете в Париж. През работните дни, след като завършвах сърдечните си операции, слизах в ангиографския кабинет и с неговия екип имплантирах поредния пейсмейкър“.

Работата се разраства. Започват да викат д-р Марков и екипа му за спешни имплантации в провинцията. Те се отзовават заедно в екип с операционна сестра и анестезиолог – транспортирани с линейка или самолет. В болниците, в които не е имало подходяща рентгенова апаратура, в общохирургичната операционна с торакотомия поставяли пейсмейкър с епимиокарден електрод. В клиниката им започват да идват на обучение колеги от други болници и от провинцията. След обучението им помагали да организират екипи за пейсмейкърни имплантации. Така, с разрешение на Министерството, организират такива центрове в Стара Загора, Пловдив, Варна, Плевен, Търново, Хасково и в Правителствена болница. С помощта на фирмите – производители на пейсмейкъри, участват в международни конгреси и симпозиуми в много страни, с много участници и винаги с доклади и съобщения. В световните информационни листи, активността на България в областта на кардиостимулацията е представяна достойно.

За баща ми, който никога не е „достатъчно благонадежден“ придобитата степен „кандидат на науките“ не достатъчна, за да го направят доцент. В този момент той и неговият професор д-р Чавдар Драгойчев пътуват в един самолет. Проф. Драгойчев му казва: „Съветвам те – направи и защити докторска дисертация /“доктор на медицинските науки“/, за да може да си неоспорим кандидат за доцентурата“. Баща ми пише: „Предложи ми веднага да споделя идеите си. От съседната седалка на самолета му развих две анотации – едната по електрокардиостимулация и втората по билогочино протезиране на сърдечни клапи. Посъветва ме да предпочета първата. Възприех.“

Баща ми има огромен брой оперирани от него пациенти с вградени пейсмейкъри, много публикации в списания и на международни конгреси, документирани оригинални внедрявания, множество изобретения и рационализации по темата /дело на съвместни разработки с колектива на проф. инж. Иван Даскалов/. Той се организира. Прави допълнителни функционални изследвания на пациентите с пейсмейкъри и до края на годината представя за защита завършена докторска дисертация. Защитава я успешно, като така придобива ценз за професор и бива предложен за доцент по сърдечна хирургия. Избират го за редовен доцент.

През 1985 г. е предложен за професор по сърдечна хирургия. Назначават го за завеждащ клиниката по сърдечна хирургия за възрастни в НЦССЗ. Първата му работа е да промени някои основни оперативни прийоми. И успява с помощта на колеги сърдечни хирурзи от Франция, Канада и Германия, които гостуват в клиниката по сърдечна хирургия, която ръководи и правят сърдечни операции там, откриват някои от слабостите и грешките им. Баща ми набавя спешно апарат за експресен контрол на хемостазиологичните показатели. Поставя го в самата операционна зала. Започва главно той да оперира, защото ръководителите му изчаквали да видят какви ще бъдат резултатите. Оперира придобити и по-рядко вродени пороци, едноклапни и двуклапни протезирания, двуклапно протезиране плюс пластика на тркуспидалната клапа и др. Операциите минават гладко, болните не кървят, нямат отоци, не умират.

УЧЕНИЯТ И ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ: МЕДИЦИНА И ХИДРОДИНАМИКА. МОРАЛ И НАСЛЕДСТВО

Когато човек чете книгата на баща ми „Семейна памет“, книга, която той написа единствено и само за членовете на семейството си, за неговото потомство, разбира, че истинската му професионална страст е сърдечната хирургия. В продължение на години в експерименталното отделение той разработва революционни „живи“ сърдечни клапи от автогенен перикард. За да изчисли параметрите им, той работи съвместно с проф. Любомир Панов (специалист по хидро- и аеродинамика), обединявайки двете си големи страсти – авиацията и медицината. За тези иновации придобива научната степен „кандидат на медицинските науки“ през 1975 г.

За този период д-р Марков пише: „Известен отдушник за хирургичните си амбиции намерих в експерименталното отделение. Намираше се в сутерена на болницата. Добре оборудвано, с достатъчен вивариум. Завеждащ бе д-р Александър Талаков, с чудесен екип от анестезиолог, лаборанти и сестри. Тема на работата ми бе създаването на сърдечни клапи от автогенен перикард и фасция лата без употреба на рамка. Идеята бе клапите да се запазят витални и жизнеспособни, т.е. да врастнат в сърцето, като се захранват от капилярите на реципиента. Експериментирах върху кучета под интубационна наркоза. Създадох модели, подходящи както за атриовентрикуларна позиция, така и за заместване на семилунарните клапи. Нарекох ги „клапи маншони“, основно два типа – с две и с три опорни точки. Също и клапни тубуси /съдови протези с вшита в тях клапа/ – подходящи за обходни анастози на сърдечните кухини. На хемодинамичен стенд, мой модел, определях оптималните им параметри и съотношения. Формули с математическия им израз изготвих с помощта на моя голям приятел от въздушния спорт – професора по хидро-аеро динамика Любомир Панов. За създадените модели ми бяха признати изобретения и рационализации, за които притежавам съответни дипломи. На тази тема през 1975 г. защитих дисертация и придобих научна степен „кандидат на медицинските науки“.

Заради уменията му в коремната хирургия понякога бива викан на помощ в операционните зали на клиниката по акушерство и гинекология. Повод са били оперативни усложнения или сериозни гинекологични находки. Това му доставя удоволствие.

И така д-р Марков оперира, асистира и обучава. Възлагат му и операции на открито сърце –под екстракорпорално кръвообращение /ЕКК/.

През 1985 г. бива предложен за професор по сърдечна хирургия. Партийното ръководство на Медицинска академия оспорва кандидатурата му – „бил съм неблагонадежден /бранник в гимназията, а баща ми евангелист, проповядващ християнство на съседите си/. Наложи се двама големи приятели от младежките ми години, заслужили членове на БКП – Иван Карапанчев и Никола Йонков /активен борец против фашизма/, да гарантират за мен пред Градския комитет на партията в София, а проф. Чавдар Драгойчев и д-р Дойнова /партиен секретар на болницата и НЦССЗ/ да отидат и лично гарантират за мен в Централния комитет на БКП. Бях избран и утвърден от Висшата атестационна комисия за редовен професор по сърдечна хирургия.“

Един тежък период от живота на моя баща е, когато след като пристигналият от Германия д-р Александър Чирков, обособява самостоятелна и независима от никого клиника, кръстена „Св. Екатерина“, полага усилия да убеди директора на Трета градска болница /НЦССЗ/, че сградата й не е пригодна за сърдечна хирургия. Проф. Томов му повярвал и се е съгласил Трета градска болница да стане база за подбор и подготовка на болни, които да се изпращат за операция в „Св. Екатерина“, а след това като в санаториум да се доотглеждат пак там.

Реакцията на баща ми е следната: „За мен това бе невероятна и престъпна идея. Аз твърдо оставах в нашата болница и убедих много лекари – кардиохирурзи, анестезиолози, перфоузионисти , операционни и реанимационни сестри, да останат и заедно да възстановим сърдечната хирургия. Обясних на проф. Томов, че в новата пристройка на болницата операционният и реанимационният комплекс са образци на най-съвременни и европейски кардиохирургични клиники. Заявих, че имаме база и кадри да продължим да оперираме сърдечна хирургия в пълен обем. Поканих д-р Людмил Бояджиев, кардиохирург, специализирал коронарна хирургия в САЩ да дойде в НЦССЗ, да оглави клиниката по сърдечна хирургия и да покаже на практика това, което е научил. Той се съгласи. Доведе със себе си още двама млади хирурзи, от които единият беше наш добър стар кадър – д-р Владимир Коларов. Екипът заработи отлично. Сърдечната хирургия в „Йерусалима“ на кардиологията и кардиохирургията у нас – Трета градска болница /НЦССЗ/ – бе спасена.“

Тогава го назначават за ръководител на Катедрата по сърдечно-съдова хирургия. За кратко време успява да върне щатно към НЦССЗ клиниката по съдова хирургия, която е била направена филиал на общата хирургия към Александровска болница. Насърчава детските кардиохирурзи , които са в състава на катедрата му, да операрт самостоятелно. Укрепва сектора по кардиостимулация. „През 1991 г. бях пенсиониран. Като пенсионер помагах за създаването и укрепването на екипи по кардиостимулация в различни болници и градове“.

За Нюйоркската академия на науките не се налага да гарантират за баща ми. По простата причина, че Академията решава кого да покани за член. По ирония на съдбата проф. Йордан Марков бива поканен и приет за член на Нюйоркската академия на науките през януари 1991 г. Същата година, в която бива пенсиониран, на 65 годишна възраст. Сега, когато аз съм на 65 години, си давам сметка, че това е една активна възраст, в която натрупания опит се предава с лекота и радост. Може би затова баща ми продължи да работи, да лекува и да обучава до края на своя живот, макар и не в Националния център по сърдечно-съдови заболявания, в тази Трета градска болница, където започва работа още от нейното откриване и където успява да запази клиниката по сърдечна и съдова хирургия. Той просто излезе в болничен /работеше като професор в Александровска болница/ в началото на 2012 година и през май отлетя. До последния момент помагаше на свои ученици и бивши колеги за дисертациите им, за научни съобщения…  Лекар, какъвто беше той, не може никога да бъде пенсиониран, въпреки всички нещастието, произтичащо от въображаемото съперничество между хората. Човек със светъл дух и без его. Вярно е, че такива рядко се раждат, както е написал д-р Емил Бояджиев. Всички ние, неговото семейство и потомство, имаме огромния късмет да сме докоснати от светлината, която той носеше и продължава да осветява пътя ни!

Позволявам си да публикувам тук снимка, на която е събрано неговото потомство: аз и брат ми д-р Ненчо Йорданов Марков, нашите спътници в живота Лидя Георгиева – Маркова и Румен Банов, синовете на брат ми Йордан Марков  и Антон Марков, моите деца Слав Банов и Блага Банова, жените, които застанаха до Йордан и до Слав – Ася Андреева  и Геновева Илиева и правнуците: Ненчо Йорданов Марков, който на снимката се е обърнал и гледа към новородената си братовчедка Ема Славова Банова.

Весела БАНОВА