100-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ: СЪРДЕЧНИЯТ ХИРУРГ ПРОФ.ЙОРДАН МАРКОВ

• Из „Биографичен алманах“ на проф. д-р Йордан Стайков Марков, изготвен от дъщеря му Весела Банова. 100 години от рождението на пионера, летеца, хуманиста (1926 – 2026), оставил следа в летописа на сливенската болница.

„НАЙ-СВЕТЛИЯТ ПЕРИОД“: СЕЛО ДЪЛБОКИ
След дипломирането си през 1953 г., мечтата на д-р Марков е да се върне в Сливен и да работи в Сливенската болница. Среща в София началника на хирургичното отделение в Сливен д-р Бояджиев. Той пожелава да влезе заедно с него в Министерство на народното здраве, отдел „Кадри“. Казва им, че е бил на стаж при него, че го е харесал и че е „роден за хирург“. Моли да го назначат при него. Това не става, но все пак го назначават селски лекар в село Дълбоки, Старозагорски окръг, в който е и бил и Сливен. „Бях много щастлив, заминах веднага за Стара Загора“.Това според думите му е „най-светлия период“ от лекарската му младост – изражда бебета, обновява здравната служба и родилното отделение.
През лятото на същата година, с разрешение на Министерството на народното здраве и с екип на Аероклуба и ДОСО, заминава за участие в Европейските състезания по безмоторно летене в Полша. Там получава сребърния знак по безмоторно летене, като лети без кацане с едноместен безмоторен самолет на термични течения в продължение на 6 часа и 18 минути.

СЛИВЕНСКАТА ШКОЛА – сбъдната мечта!

“През всичките години на следването ми, мечтаех да стана интернист и кардиолог. В студентската ни група аз бях “интерниста“. Считахме, че хирургията е много атрактивна, но изисква повече сръчност, отколкото интелект.

В Сливен представите ми се преобърнаха.

Поради политическите промени, много преподаватели от Софийския и Пловдивския университети, бяха се подслонили на работа в Сливенската болница и в кадрово отношение тя се бе издигнала на завидно ниво. В хирургичното отделение работеха четирима хирурзи: завеждащ – известният хирург д-р Георги Бояджиев; негови ординатори – д-р Стефан Камбосев, д-р Любозар Рохов и д-р Михаил Попов.

Бях удивен от медицинската култура и компетентност на колектива, от съвременното ниво и широкия спектър на извършваните оперативни интервенции, от докладите на хирурзите, изнасяни на научните болнични колегиуми. За мен бе удоволствие, че като стажант, бях приет от колектива и ми се възлагаха полезни задачи: да водя болнични легла, да асистирам на операции, да извършвам директни кръвопреливания с апарата на Цанк и др.”

Ето какво пише в спомените си: „Забележителни бяха сутрешните визитации на д-р Камбосев. Личното отношение към всеки болен и навременното записване на неговата болка – това е основата на голямата медицина.“

През 1955 г. мечтата на младия д-р Марков се сбъдва и той постъпва на работа в Сливенската болница. Негов ментор става д-р Стефан Камбосев – “ хирург, ерудит и аристократ“, завършил в Берлин. Школата е сурова: „На първата операция ми асистираш, втората я правиш ти!“. В Сливен д-р Марков става универсален хирург (от трепанации до сложна травматология) и създава първата Кръвна банка за безвъзмездно кръводаряване – постижение, признато от Министерството на здравеопазването.

„Министерството на Народното здраве имаше практика да изпраща периодично инспектори по болниците, които да обследват всестранно дейността им, да изготвят и представят съответни доклади. Така през 1958 г. на инспекция в болницата, от МНЗ дойде д-р Менахемов. След около месец, изготви доклада си и събра лекарския колектив на болницата, за да го представи. Когато завърши четенето, отправи пожелание: “- Колеги, пожелавам успехи в бъдещата ви работа и когато пак ви посети инспектор от Министерството, да завари всички звена на болницата на нивото на Кръвната ви банка. Колегите ахнаха. Много от тях, които не са влизали в банката, се обърнаха към мен и попитаха: “- Марков, какво значи това?“ Отговорих им: “ – Заповядайте и ще разберете.“ Д-р Менахемов направи много снимки на кръвната банка, а след седмица, във вестник “Здравен фронт“ бе отпечатана статия за нея, с която и до сега се гордея. Едновременно, бях удостоен със званието “Отличник на МНЗ“.

/из „Моите спомени от работата ми в Сливенската болница“, проф. д-р Йордан Марков/

ОТ СЛИВЕН КЪМ СОФИЯ – пътят на промяната.

Младият д-р Марков продължава своята работа в хирургията на Сливенската болница и в създадената от него Кръвна банка с ентусиазъм и отдаденост. В свободното си време той продължава да спортува. Бива избран за заместник-председател на Сливенския аероклуб, който е разполагал с хубаво летище в местността Бършен и парк от добри спортни моторни и безмоторни самолети. „Учениците ме молеха да предпочета двуместник, за да взема със себе си и някой от тях. Летяхме с часове – над полето и Сините камъни, до Нова Загора и Ямбол. Давах им да пилотират и те не се помнеха от възторг. В републиканските състезания по безмоторно летене участвах като редовен член на сливенския отбор. Представяхме се достойно“.

За прехода на професионалния път на баща ми от Сливен към София със сигурност има значение следното, което той споделя в книгата си „Семейна памет“: „Не толкова заради работата ми като хирург, а по-скоро заради въведеното от мен безвъзмездно кръводаряване, което се осъществяваше с активна помощ на Червения кръст /БЧК/, добих обществена известност. От представител на Градския комитет на БКП бях официално поканен да стана член на комунистическата партия. Отказах категорично. Не бях семеен /към този момент/ и можех да навредя само на себе си. Някои отговорни другари от града продължаваха да ме поздравяват, но вече без усмивка“.

„В Сливен работих до 1961 г. Там се запознах с Блага, която обикнах и която е до мен и досега. Там се роди първата ми рожба Весела.“, споделя моят баща в спомените си. Това е една изключителна среща в живота на майка ми и баща ми, която се превръща в безрезервна споделеност в продължение на 53 години. Втората им „рожба“, брат ми Ненчо, се ражда през 1966 г. в София. Той е продължителят на мисията „да бъдеш лекар“ на нашите родители, което прави вече толкова години с изключителен професионализъм и човещина.

А професионалният път на баща ми продължава след една среща с д-р Попкиров в София, който му казва да си подаде оставката в Сливен и да замине за София, за да подпише договор за назначението му в новооткритата Трета градска болница. Той ще му бъде началник. Избрал го е за свой помощник, след като е прочел характеристиката му сред документите на други млади кандидат-хирурзи.

За този момент от живота си, баща ми споделя следното: „Бях свикнал със Сливен. Тук бяха близките ми, Блага и Веселка. Татко Ненчо, бащата на Блага, ме посъветва: „Не се колебай! Освобождавай се и заминавай! Там е бъдещето ви.“ Послушах и не съжалявам“.“

И въпреки тези заветни думи на прекрасния ми дядо д-р Ненчо Желев Ненчев, баща ми признава, че трудно се е разделил със Сливен. От ръководството не са искали да го пуснат. Д-р Камбосев обаче му пожелава успех. И му казва нещо, което ще резонира и ще си припомня в нелеките моменти от професионалния си път: „Марков, на добър път! Ще имаш условия за развитие. Помни, обаче, че в университетските и академични среди важи законът на джунглата!“

Весела БАНОВА

/Следва/