МОДЕРНИСТИЧНИ ИМПРОВИЗАЦИИ

• Една изложба на ученици от ПХГ „Дамян Дамянов“ – Сливен, вдъхновена от модернизма и посветена на патронния празник на гимназията – рождението на големия сливенски поет (15-24 януари 2026 г., галерия „Май”, Сливен)

Заниманията с изобразително изкуство са вълнуващо преживяване. Независимо от това дали имаме точна ръка и усет да се вглеждаме в детайла или възприемаме рисуването съвсем емоционално и освобождаващо. Срещите с визуалното творчество, неговата история, многообразието му, начинът, по който го виждаме, необяснимото му въздействие, ни променят и обогатяват.

Има много начини да разгадаем посланията на художниците – техните разкази са безкрайни и пъстри, чезнещи в далечината на отминали епохи, случващи се и в момента. Да научим всичко за творците и следата, която са оставили е обезсърчаваща задача. Но един период от средата на XIX до средата на ХХ век е концентрирал толкова много вълнения и контрасти, че няма как да не ни очарова.

Всяка голяма епоха в изкуството е изпълнена със завладяващо могъщество и заслужава да се потопим в магията й, но едно гранично столетие изгражда мост между устойчивите класически стилове и съвременния изобразителен свят. Именно модернизмът на XIX и авангардите на ХХ век съчетават в себе си следата от класицистичност и академичност с възхитата пред индустриалния свят и свободния изказ на екзотичните култури. За съвсем кратко време се раждат цели петнайсет направления – едно след друго, а понякога едно през друго. Пластичният език на художниците някъде е съвсем разбираем, другаде е провокативен и неприемлив за обществото, но винаги е завладяващо оригинален и разпознаваем.

Вдъхновени от това многообразие, ние се впускаме смело в приключенията, които ни разказват модернистите: от мистичната вълна на Хокусай и стихиите, вдъхновили романтиците, се пренасяме към безбрежните водни лилии на Моне, обръщаме се към вечните натюрморти на Сезан, с изумление поглеждаме към избухващите небеса на Винсент, анализираме сложните геометрични фигури на Пикасо, попиваме яркия декоративен цвят в пъстрите интериори на Матис… И още толкова нюансирана форма, изящна чувствителност, непоколебимост, художествена история.

Примамлив е поривът да претворим примерите така, както ги виждаме ние. Защото, ако перифразираме Умберто Еко (Il problema della opera apertа – Проблемът за отворената творба, Съвременник, 1990. Кн. 1), независимо каква идея е заложил авторът в произведението си, публиката я възприема и тълкува лично, през собственото си светоусещане. Виждаме това, което искаме да съзрем и така обогатяваме творбата, вдъхваме й паралелен живот.

Тоест, индивидуалната нагласа задава посоката на художествените ни търсения и осмисля резултатите им. Акцентът е върху самостоятелното вникване и изпълнение на избрания сюжет, на индивидуалния авторов подход от лична гледна точка. А зададената творба не е със задължителен характер, достатъчно е контекстът да бъде разбран. Тази самостоятелност е нелека отговорност, но тя дава свобода, създава увереност и в крайна сметка възпитава оригинално мислене. Нека да не забравяме, че изобразителното гледище е овеществена свобода.

Тук вече е редно да насочим вниманието си към творбите в изложбата и техните вдъхновени създатели. С откровения си прочит и широка палитра от изразни средства, произведенията ни потапят в темата много по-убедително от изисканото ѝ теоретично „облекло“. Откритата нагласа на учениците към творческите задачи, интересният диалог, съпътстващ артистичния процес и не на последно място – предразполагащата среда на малката общност, са подходящи условия за вълнуващи резултати. Още повече, че младите мечтатели са толкова разнолики и „безотговорни“ към скучното ежедневие – замислени и търсещи, спонтанни и любопитни, с лекота приемащи провокациите, забавните и сериозни нюанси на беседите за постигнатото от големите майстори. А цялото това многообразие е пречупено през призмата на присъщата за децата неподправена свежест. По тази причина, резултатите са самобитни, с индивидуално „звучене“, често съдържат само идеята за конкретното произведение, настроението му, а това е правилната посока към същината.

Нека тези от тях, които имат потребност, след време да се завръщат към изобразителното творчество като форма на спокойствие, на освобождаване, на надграждане. И да не забравят, че всяко дете може да рисува. Без изключение. И че изкуството обича смелите мечтатели.

Увлекателната игра с възприятията, която ни дава срещата с художественото творчество, веднъж започнала, е трудно определимо накъде ще поеме. Може ли да има завършек изобщо? Именно това е най-пленителната страна на нейната същност.

                                                                                 Илиян УРУМОВ