- Сливенските военни отбелязаха празника на Сухопътните войски и 140 години от Сръбско-българската война
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
/Иван Вазов/
140 години от Сръбско-българската война се отбелязват на 19 ноември. В навечерието на празника, залата на Военния клуб в Сливен се изпълни с гости и представители на военните части в града. От името на кмета Стефан Радев, заместникът му Камен Костов връчи поздравителен адрес. В него се казва: „Благодарим ви за вашата служба и жертви, за усилията, които полагате, за да гарантирате сигурността и спокойствието на нашето общество. Вие сте истинските герои на нашето време и вашият принос към националната ни сигурност е безценен. Нека винаги има мир и стабилност, за да можете да продължите своята мисия с увереност и решителност!“ Сръбско-българската война е първото сериозно изпитание за младата българска войска, допълни той, с над 5 000 убити и ранени. Победата е важна стъпка към международното признание на Съединението. „Нека не забравяме, че българското знаме никога не е било пленявано в битка – то е символ за устойчивост и сила на народа ни през вековете.“
Поздравление към всички военнослужащи се обърна командирът на 13-о бригадно командване полк. Любомир Вачев. „С това събитие отдаваме почит към всички онези герои, които останаха по бойните полета. Те дадоха кръвта си за младата българска държава, както и за създаването и утвърждаването на българската армия като стожер на националната сигурност.“, посочи полк. Вачев.
В празничната вечер бяха наградени военнослужещи и излъчен документален филм, посветен на 140-тата годишнина от Сръбско-българската война.
Организатори на честванията са 13-о Бригадно командване и Общински съвет на съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Празникът продължи на 19 ноември, с Ден на отворени врати в 13 бригадно командване.
Битката при Сливница е драматично сражение от Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, височините Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година (17 – 19 ноември нов стил), в което българите се отбраняват от настъпващата сръбска армия.
Какво се е случило на 19 ноември при Сливница разказва статията на уредничката в отдел „Нова история“ Дияна Ранкова, от сайта на Регионалния историческия музей в Сливен.
19 ноември – денят на славната победа на българската войска край Сливница и празник на Сухопътните войски на Република България
140 години ни делят от героичното сражение на българската войска край Сливница по време на Сръбско-българската война – първата за България след Освобождението. Тя избухва в резултат на недоволството на Сърбия от акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година. Белград се стреми да възстанови равновесието като завладее Западна България със София, Видин и други български градове.
Планът на сръбското командване предвижда войската да настъпи към България по две направления, с цел овладяване на София. Основният удар трябвало да бъде нанесен по направлението Пирот-Сливница-София от Нишавската армия, чийто състав е 45 хиляди души. Тимошката армия, наброяваща 21 хиляди души, е насочена по направлението Зайчар-Видин, с цел овладяване на Видинската крепост, а след това – Берковица-Враца-Искърския пролом, като окаже съдействие на Нишавската армия при главния удар.
Българското командване планира да спечели време за организиране на отбраната на Сливнишката позиция и именно там да даде решителното отбранително сражение. След това – да промени съотношението на силите и да се пристъпи към контранастъпление, с цел разгром на противника. На север от Стара планина се предвижда активна отбрана, която да не позволи на сърбите да навлязат в българска територия и да се защити Видинската крепост.
В началото на месец ноември сръбската войска е съсредоточена по границата. Уверен в бързата победа, крал Милан Обренович обявява война на България на 2/14/ ноември на България. Още същият ден, Княз Александър I издава манифест, в който призовава всички български граждани, способни да носят оръжие, да се съберат под знамената и „да се бият за своето отечество и свобода”.
Сърбите разделят силите си, съгласно стратегическия план – Нишавската армия със състав 48 000 души настъпва по направлението Пирот-Цариброд, към София; Тимошката армия с 21 000 души е дислоцирана към Видин, след което трябва да настъпи по поречието на река Искър. Общият състав на сръбската армия е над 120 хиляди души.
България мобилизира войска от 108 хиляди души, разделени на два корпуса – Източен, по-многоброен, съсредоточен първоначално на южната граница поради опасения от реакция на Османската империя и Западен – разположен по границата със Сърбия.
Сръбските части бързо навлизат в българската територия, като българските подразделения, макар и малобройни, оказват упорита съпротива и значително забавят настъплението край Трън и Брезник, като не допускат пробив на линията Драгоман-Сливница. Към този фронт бързо са прехвърлени български войски от турската граница, където са оставени 35 000 души.
На 5 ноември започва героичната битка при Сливница. След тридневни боеве, сръбската армия е разбита и принудена да отстъпи. Жертвите от страна на България са 1 800 убити и ранени, а от Сърбия – около 2 100.
На Северния фронт Тимошката армия напредва, а българските части се изтеглят към Видинската крепост, която е обсадена на 9 ноември. Съотношението на силите е неравностойно – българите са около 15 хиляди души със състав от опълченци, запасни и доброволци, без редовна войска, докато сърбите наброяват 22 000. На 15 ноември българите излизат от крепостта и контраакуват, като успяват да отблъснат обсаждащите сили.
Победата при Сливница дава възможност за българско контранастъпление, започнало на 10 ноември. Сърбите са изтласкани до границата преди войната. На 12 ноември Великите сили, изпращат нота, подкрепена от Османската империя, за започване на мирни преговори, но княз Александър I отказва да спре настъплението, докато Съединението не бъде признато. На 14 ноември 1885 година българските войски преминават границата, а на 15 ноември овладяват Пирот. Нишавската армия отстъпва и пътят към Ниш и Белград остава открит. Сърбия е пред разгром.
При така създалата се ситуация, Австро-Унгария се намесва незабавно, чрез своя дипломатически представител в Белград граф Кевенхюлер-Меч, който предупреждава княз Александър I, че ако не спре настъплението, Австро-Унгария ще влезе във война на страната на Сърбия. Поставеният ултиматум принуждава българския княз да прекрати настъплението.
На 9 декември е подписано Пиротското споразумение, за примирие между Сърбия и България, а на 4 февруари 1886 година, в Букурещ започват мирните преговори. На 19 февруари/3 март/ 1886 година е сключен Букурещкият мирен договор, състоящ се само от един член, който гласи: „Възстановява се мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, смятано от деня на подписването на настоящия договор“. Тоест се възстановява status quo ante bellum.
Победата в Сръбско-българската война е от огромно значение. С нея България отстоява акта на Съединението и доказва, че е способна самостоятелно да защитава своя национален интерес. Безапелационният успех на българската армия утвърждава международния авторитет на младата българската държава. Така българският национален идеал за обединяване на всички български земи става по-реалистичен и получава мощен тласък. Тази победа е ярък пример, че „Съединението прави силата“.
Честит празник на Сухопътните войски на Българската армия! Пожелаваме ви здраве, сили и увереност в изпълнението на вашата мисия и нека честта на войнската служба и традициите, заложени от героите на Сръбско-българската война, бъдат ваш неизменен ориентир!
Дияна Ранкова, уредник „Нова история“,
уредник в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ – Сливен
https://museum.sliven.net/news/468708
Снимка: Паметник на капитаните в Сливница (източник: tourism.slivnitsa.com)
…На 6 септември 1885 г. се извършва съединението на Княжество България с Източна Румелия. … Подбудената от Австрия Сърбия обявява война на България. Току що създадената българска армия, вдъхновена от своята любов към Родината, посреща и сразява неприятеля. Хиляди са жертвите, които българската страна дава, но свободата е опазена. В чест на тези събития, Вазов, воден от своето силно патриотично чувство, създава цяла стихосбирка, озаглавена “Сливница”.
В стихотворението “Новото гробище над Сливница” той прославя загиналите в борбата наши воини. Пред величието на техния подвиг са безмълвни и хора, и природа. “Новото гробище над Сливница” е поетичен паметник на героизма и саможертвата в името на святата идея за родина, свобода, народ. Тя е и послание за бъдещите поколения – да помнят и да не забравят миналото и героите, дали живота си, за да ни има тук и сега.
НОВОТО ГРОБИЩЕ КРАЙ СЛИВНИЦА
Иван ВАЗОВ
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте —
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то — остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума… Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец — той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
Един от най-емоционалните български маршове – “Новото гробище над Сливница”, създаден по едно от най-величавите стихотворения на Иван Вазов, с автор на музиката Иван Минков, е познат още като национален траурен химн, под заглавието „Покойници“.
Често по надгробните паметници на българските войници, включително на Незнайния воин, се изписват първите 3 реда (или само 1-вият ред) от 3-тия куплет:
Българио, за тебе тѣ умрѣха,
една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ,
и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
