ПОУКИТЕ НА „БОРЯНА“ И ДНЕШНИЯТ ИМ СМИСЪЛ

• Актьорите Денислав Михалев, Яна Димитрова, Марин Маринов, гост и Мария Манолова – за спектакъла, за ролите си, за посланията. Премиерата на „Боряна“ от Йордан Йовков с режисьор Петър Денчев на 17 септември слага началото на Есенния театрален салон

Денислав Михалев – най-младият член на сливенската трупа, дебют на професионална сцена с ролята на Андрея:

Каква „Боряна“ ще видим на 17-ти септември?

Публиката ще види една много добра и различна „Боряна“. За мен „Боряна“ става едно много интересно представление, което засяга и сегашните проблеми. Това ми е дебютното представление на професионална сцена, като аз ще играя ролята на Андрея. Това е постановка, която заслужава да се види, в нея има смисъл и поука.

Каква е вашата роля, как я интерпретирате и как тя се вписва в общата рамка на спектакъла?

Дебютната ми роля е на Андрея, средния брат – интелигентен, влиятелен, със самочувствие. Той е тъжен персонаж, мрази мизерния живот на семейството си. В семейството му няма цвят, няма любов, светлина. Той е в много враждебни отношения с по-големия си брат Рали, с жената на брат си Вида и с баща си Златил, който е ужасен скъперник. Той знае, че баща му има пари и си взема тайно от тях, по малко. С пиенето в кръчмата, Андрея бяга от реалността. Главната му цел е да стане кмет и чрез политиката да избяга от семейството си и беднотията. Иска Едрю и Васил Ваклин да бъдат в неговата партия „АНП“ и ги спечели да гласуват за него. Андрея не е приятел с тях, те са му така наречените „приятели на маса“ – черпи ги, предразполага ги чрез алкохола и когато алкохола свърши, те си тръгват. „Боряна“ е много интересна история, която засяга проблеми от днешното време. Вълнувам се за премиерата и ще дам всичко от себе си.

Кои морални и социални теми от класическия текст разработвате като актуални в днешния ден?

Темите са за алчността на Златил, за парите, за желанието да присвоиш нещо, което не е твое само за теб – публиката ще го види чрез ролята на Рали и вплетената в контекста тема за справедливостта.

Какво от работата ви над образа беше най–важното? А най–трудното? Или най–забавното? Какви са акцентите във вашия актьорски прочит?

Най-важното, което трябваше да разбера, е че Андрея не пие просто защото е алкохолик. Пие, защото така бяга от реалността. Благодарение и на Боряна той разбира, че чрез нея и в неговия дом може да има добър живот. Когато тя идва за първи път в къщата им, той осъзнава изцяло, че точно този цвят, тази игривост и живот ги няма в семейството му, в дома им. Това беше и най-трудното за мен. Най-забавни в пиесата са ми сцените с Едрю и Васил Ваклин.

Акцентът в моя актьорски прочит е за борбата срещу системата, която не ми харесва и искам да променя.

Театърът е колективно изкуство. В този смисъл, какво послание изпращате с това представление?

Напълно съм съгласен, че театърът е колективно изкуство и съм благодарен, че имам честта да играя на една сцена с легендарния актьор Красимир Доков, който играе баща ми и останалите мои колеги – изключително големи професионалисти. Благодарен съм на режисьора Петър Денчев, че ме покани да участвам в представлението, подкрепя ме и ми помага,  за да може ролята ми стане по-плътна и да има истински живот на сцената. Според мен, екипът търси внушението, че алчността и желанието да вземеш нещо, което не е твое, е изключително неморално. – Публиката да разбере поуката! Приятно гледане пожелавам на зрителите!

Яна Димитрова – в ролята на Елица:

На 17-ти септември ще видим една истинска Боряна, която силно се надявам публиката да обикне. Ще видят една история, която събира в себе си много различни съдби, а героите й минават през много перипетии…

Моята роля в спектакъла е на Елица, съпруга на средния брат в семейството – Андрея. Тя е много ранима и чувствителна, преживява всичко дълбоко в себе си. Аз я виждам като проводник и отражение на “болестта” в това семейство! Използвам думата „болест“ разбира се като метафора – метафора за алчността, омразата и греха.

Нейният глас е гласът на мъката!

Боряна идва и се превръща в слънчев лъч за нея и останалите. Дава й надежда, кара я да се смее и да вярва! Елица вижда приятел в нейно лице и това също е много красиво за изследване.

В процеса на работа се запознахме с актьора Красимир Доков, който играе Златил. Незабравима среща…благодарна съм на екипа, че го поканиха при нас. А най-хубавото е , че станахме приятели в живота и за мен е удоволствие и чест да съм на една сцена с него! – Той е огън!

Темите на спектакъла са актуални и днес, за съжаление! Темата за парите, темата за погубените мечти, за егоизма… Опитваме се да изведем тези теми, за да могат хората да се припознаят в определени персонажи и ако е възможно, да поправят някоя своя грешка. Да забравят за проблемите и да обичат!

Работата над образа беше трудна, да. Търсих Елица някъде в себе си и мисля, че я намерих. Най-важното е да излиза от душата ми, думите, които тя изрича да се раждат от сърцето ми, за да се доближа максимално до нея. Заобичах я и искам да й дам нов живот.

За мен представлението ще има смисъл ако след излизане от салона поне един човек отиде при любимите си хора и ги прегърне! Ако им каже колко много значат за него, защото в това е цялата работа – в любовта! Животът е миг и понякога няма “утре”!

Марин Маринов, гост, в ролята на Павли:

Публиката ще види класическа „Боряна“, но – дишаща. Не с прах по кориците, а с пулс: любов срещу пари, дом срещу разпад, хора срещу собствените си зверове. Нищо не сме „пренаписвали“, само сме изчистили излишното, за да се чува по-ясно как болят истините.

Аз съм Павли — най-малкият син на Златил. Не плакатен герой, а момък, който обича Боряна и отказва да я продаде за спокойствието на къщата. Играя човек, на когото светът се разпада в двора: колеблив в началото, после – изправен. Когато парите дрънчат, моята реплика е проста: „Аз Боряна не я пущам.“

Темите: Семейният разпад — когато „нашето“ става „моето“. Оцеляването — как ставаме зверове, щом се уплашим, че утре няма. И вечният въпрос „В чий джоб дрънчи монетата?“ — защото не е все едно дали е за общия хляб или за чужда лакомия.

Най-важно: героят да е жив човек, не ангел с ореол.

Най-трудно: тишината между баща и син — онова „На тебе ми беше надеждата!“, което те удря по-тежко от вик.

Най-забавно: как любовта дава смелост — има миг, в който Павли буквално „пораства“ в една реплика.

Акцентът в прочита ми: да се види пътят — от момче, което моли, до мъж, който избира и носи избора. Че любовта и почтеността не са старомодни — но те са скъп лукс в бедни времена. И че дом се спасява не със скрити торби, а с извадени на светло сърца.

Ако публиката си тръгне с усещането „има надежда“, значи сме уцелили гнездото на истината.

Мария Манолова – в ролята на Боряна:

Имам честта в това представление да изиграя ролята на Боряна. „Боряна“ на 17- ти септември ще бъде като един оголен нерв, гъделичкащ и едновременно с това  прегръщащ и приемащ онези пластове на човешката душа, които ни контролират или сме скрили някъде дълбоко, дори и от себе си. Боже, колко много болка може да носи човек на гърба си!
Боряна ще бъде вик към смелостта и освобождаването. Именно тя носи онзи вик в представлението ни. Носи истината, светлината и необходимостта от живот, изпълнен с повече обич и  чистота.  В представлението тя е чуждата, различната. Новата. С друго мислене, подход и присъствие, защото гледа през очите на истината и състраданието. Смела е. И признавам си, Мария ще си открадне малко от Боряна.

Напоследък често размишлявам върху темата за избора и колко много се отдалечаваме един от друг, когато ни владее страхът. И любовта, и страхът живеят в нас и около нас. Така сме орисани. Но винаги, винаги имаме възможността да направим своя избор: в коя посока да поемем. “Боряна” е актуална, защото нищо човешко не ни е чуждо. Темата за съзнателния избор ме вълнува искрено. Всеки герой, според мен, я носи и е вълнуващо какъв избор ще направи и до каква степен ще поеме отговорността за последствията.

Алчността, прекрачването на граници, омаловажаването на другия, потъпкването на рода, липсата на съчувствие, неразбирането и отхвърляне на чуждото щастие, болката от несбъднатите желания са все актуални теми, за жалост. На мен всичко ми е важно. В това се затрудних. Искам да пресъздам образа пълнокръвно, но да не се губя в него. Да го подкрепя със себе си, но и да не го превръщам в представа. Много интересна и трудна професия съм си избрала и сега си нося последствията. (Смее се).

За щастие, с колегите лесно и бързо се стиковахме. Петър Денчев ни поведе смело,  захванахме се един за друг  и се отдадохме на образите. Много е хубаво, че успяхме да създадем атмосфера и свят, в който образите да бъдат живи, истински, голи.

А аз за първи път си партнирам с Красимир Доков. За мен е чест и огромно удоволствие да играем заедно на една сцена. Невероятно е как ни заразява с енергията си. Той винаги след първата сцена не пропускаше да ми даде обратна връзка като партньор и да ми даде кураж. За един млад актьор това е безценно.  Моят прочит е простичък и той се изразява с една любима реплика от пиесата: “Аз слушам ангела, а на оня, на рогатия, викам пшшшт, да се махаш!”
Не искам да създавам представи. Надявам се публиката да открие за себе си ключа. За коя врата е той и кога ще я отключи, човекът има и правото, и силата да направи своя избор.

Край на първа част.

Б.А. В следващата втора част на актьорското представяне на спектакъла ще чуем  разказът на останалите актьори в представлението на „Боряна“ на Сливенския драматичен театър – Вяра Начева, Ивайло Гандев, Габриел Петков, Димитър Марков и легендарния гост – Красимир Доков.

Публикацията подготви: Щилияна Василева

фотограф: Иван Дончев

плакат: Маргарита Дончева