ОТБЛИЗО – МЛАДИЯТ ИТАЛИАНСКИ БАС АДОЛФО КОРРАДО, КОЙТО ПЛЕНИ ПУБЛИКАТА В СЛИВЕН

• Оперната прима със сливенски корен Татяна Шиварова покани в града под Сините камъни нова звезда – Адолфо Коррадо за първи път в България 

При голям интерес и много успешно премина едно от първите събития в музикалната програма на културните тържества „Сливенски огньове“. На 8 май в зала „Сливен“, пристигналата от Италия почетна гражданка на Сливен, сопраното Татяна Шиварова, се изяви като истинска оперна прима, с изпетите от нея арии из опери на велики италиански композитори. До нея блестеше една млада оперна звезда – певецът на годината на Би Би Си за 2023-та, италианският бас Адолфо Коррадо, който плени публиката с красивия си глас. В концерта оставиха своя следа българският баритон Стефан Стоев, участник в майсторския клас на Татяна Шиварова миналата есен в Сливен и италианският пианист и диригент Марцио Фуллин, който, освен акомпанимента на певците, изпълни и класически произведения за пиано.

Моменти от концерта в Сливен на Татяна Шиварова, Адолфо Коррадо, Стефан Стоев и Мацио Фуллин

Струва си да запознаем по-отблизо сливенската музикална публика, с помощта на превода на Татяна Шиварова, с  италиански оперен певец Адолфо Коррадо, който само на 29 години печели престижната награда на Би Би Си за певец на годината. Младият бас вече има заетост на звезда, с договори до 2029 година. Адолфо Коррадо е участвал в майсторския клас на Татяна Шиварова във Флорентинската академия и въз основа на сложилите се между тях добри колегиални и приятелски отношения, успява да вмести Сливен в натоварената си програма, на връщане от гастрол в Съединените американски щати и в навечерието на гастрол в Париж.

След забележителното му представяне в Сливен, потърсих малко повече информация за певеца от самия него.

– Бяхте великолепната изненада на музикалната вечер с Татяна Шиварова в Сливен. От името на очарованите слушатели, благодаря за удоволствието, което доставихте на публиката с красивия си глас. Кой е Адолфо Корадо? Кога се влюбихте в пеенето? Пееха ли Вашите родители?

– Аз съм единственият музикант в семейството ми, в което никой не е пял. С пеенето се сближих късно, на около 22 години. Аз бях театрален актьор. И стана така, че един ден моят театър реши да направи мюзикъл, в който трябваше да участвам. Не знаех какво точно да избера да пея и една от преподавателките, към която ме насочиха, ми каза, че моят глас ще се изяви най-добре в лириката, в операта. Така започнах да пея опера.

– Къде сте роден? Приличате на сицилианец…

– Роден съм в Пулия, Южна Италия, близо до град Лече – Саленто. Саленто е малка, но много чаровна част от Пулия, на токчето на Италия. Китните малки градчета и селца там са много красиви с историческите си сгради, кули, църкви, включително малки дворци, къщите са от камък, градините – прекрасни и времето тече някак бавно… А сега живея във Флоренция и пътувам по света.

– Ако пеенето е дар, то е в голяма степен и учене. Кои са учителите Ви?

– Ако става въпрос за вокален педагог, трудно е да спомена само за един. Първият ми преподавател в консерваторията в Лече е маестро Джанлука Белфиоре. След като влязох във Флорентинската академия, благодарен съм на моя учител Джани Тангучи и на един друг мой преподавател – Хорхе Ансорена. По-късно много ми помогнаха уроците на Микеле Пертузи, известен италиански бас. И съм много благодарен на маестра Шиварова, която ми помогна по някои технически въпроси, с вокална техника и с една голяма човешка отзивчивост, и която се отнасяше с мен като майка.

Марцио Фуллин, Адолфо Коррадо и Татяна Шиварова в Сливен

– Как се става Певец на годината на Би Би Си?

– И аз не разбрах как стана. /смее се/. Конкурсът е много труден, провежда се в няколко кръга, конкуренцията е голяма, участват стотици и дори хиляди певци. Първата селекция се прави между изпратените видеозаписи, тя продължава цяла година и повече. След това за полуфинала излъчват само 16 певци полуфиналисти. Полуфиналите са всъщност концерти със симфоничния оркестър на Би Би Си, които се предават директно по телевизията. Всяка вечер пеят по четирима певци, от които се излъчва по един финалист и на финала отиват четирима. Финалът е един голям концерт с оркестъра на Би Би Си, отново предаван директно по телевизията, на който се излъчва само един победител, няма първо, второ и трето място. И този победител през 2023 година се оказах аз. Конкурсът се провежда веднъж на две години и аз съм последният му лауреат от 2023-та.

– С кои изпълнения спечелихте?

– Не са едно и две. Участваш с 20-минутна програма всяка вечер. Две от произведенията изпях в Сливен – арията на Лепорело от операта „Дон Жуан“ на Моцарт и арията на клеветата на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, които бяха включени в концертната програма в Сливен.

Италианският бас Адолфо Коррадо пее за първи път в България – зала „Сливен“, 8 май 2025 г. На пианото – Марцио Фуллин

– Идвали ли сте друг път в България? Как попаднахте в Сливен, в програмата на културните тържества „Сливенски огньове“?

– За първи път идвам в България. На сливенска сцена попаднах чрез маестра Татяна Шиварова и дойдох заради нашата дълбока творческа връзка. В Сливен е моят дебют в България – на 8 май пях за пръв път в България. И понеже Татяна Шиварова винаги води в родния си град млади таланти, тази година дойде моят ред. Намерихме тази дата между гастрола ми в САЩ, където пях Тимур от „Турандот“ на Пучини в два спектакъла в Минеаполис, щата Минесота и предстоящия ми ангажимент в Рим, където ще пея Мустафа в „Италианката в Алжир“ на Росини.

– От колко години пеете?

– От 22. Сега съм на 31. Ако е дал господ, ще продължавам да пея до 122. /смее се/

– Имате ли кумири сред световноизвестните баси и има ли сред тях българи?

– От големите италианци – Ецио Пинца, Боналдо Джайоти, от българите – Николай Гяуров.

– А Борис Христов?

– Борис Христов? По-близък като стил съм до Гяуров, отколкото до Борис Христов.

– Имате ли любими композитори?

– Обичам много Росини, въпреки че гласът ми не е точно за Росини. След това – Верди, защото се впечатлявам от това как той изгражда човешките образи, просто е невъзможно да не го обичаш.

– Какво е необходимо на един оперен певец, за да пробие, да стигне до световните сцени? Какви качества трябва да притежава, освен дарованието си?

– Няма точна рецепта. Но трябва много да се внимава, за да можеш използваш ситуациите по възможно най-добрия начин.

– С какво са свързани мечтите Ви в личен и професионален план?

– Мечтая да оставя нещо запомнящо се в историята на операта, защото тя е моят живот. Разбира се, много смела мечта, но с нея се работи по-добре. В личен план – да продължа да живея с хората, които обичам, да се радвам на хубавите неща в живота и да остана този нормален земен човек, който съм.

– Има ли разлика между публиката в Америка, в България, в Италия, Германия, Испания, във Франция?

– Пял съм във Тулуза – Франция, във Валенсия – Испания, в Германия. Предстои ми сега да пея в Париж. Разлика има. Италианската публика все едно, че пее с тебе. Винаги може да разбереш как вървиш от реакцията на публиката. И испанците са горе-долу така. Във Франция, Германия, Австрия и в Америка публиката седи тихо, много внимателно слуша, няма големи аплаузи в паузите, човек може да се стресне в началото, но големите аплаузи накрая просто избухват. На финала аплодират много. В Италия публиката изживява операта като социално явление – всеки разбира, говори, дава съвети, въпреки че не е певец, докато в другите страни хората слушат за удоволствие. Българската публика е по средата. Тя ти се усмихва, участва, но в Италия едва ли не ще се качат на сената, да ти го изпеят те. В Парма голямото колоратурно сопрано Оропеза, американка, пее концерт, започва да пее арията на Виолета, но там има тенор, а на концерт се пее без тенор. И тя както си пее, изведнъж един мъж от публиката започва да пее репликите на тенора. Но тя не се обърка, реагира професионално.

– В Италия всеки разбира от опера, както в България всеки разбира от футбол.

– И в Италия е така. В Италия обаче всички мислят, че разбират от всичко. /смее се/

– Публиката в Сливен много Ви хареса, аплодира Ви сърдечно. Ще дойдете ли пак?

– Защо не? Публиката е много топла, внимателна, емоционална, прилича малко на италианската. Винаги, когато имам възможност, ще се върна. Разходихме се до сливенския пазар, по главната улица, хората са симпатични, спокойни, градът – много зелен и приятен. Много ми харесват природните пейзажи на България. И особено ми харесва баницата…

Интервюто взе: Щилияна ВАСИЛЕВА

Превод: Татяна ШИВАРОВА