„ЛОВЦИ НА БИСЕРИ“ – В СЛИВЕН

• Операта на Бизе – красива източна приказка за любовта, приятелството и саможертвата. На сцената на Драматичен театър „Стефан Киров „ – постановка на Държавна опера – Стара Загора

На 7 март 2025 г., от 19 часа, на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров” – Сливен, ще се вдигне завесата за операта „Ловци на бисери” от Жорж Бизе, постановка на Държавна опера – Стара Загора.

Режисьорът Славчо Николов определя своята най-нова постановка на вълнуващото заглавие от съкровищницата на френската класика като красива източна приказка. В тандем с художника-дизайнер Гендони, режисьорът залага на приказна визия и драматичен разказ със сложни човешки взаимоотношения, който разтърсва и предизвиква буря от емоции, с мелодичната, завладяваща и затрогваща музика на младия Бизе.

Композиторът написва своята опера „Ловци на бисери” на 24 години и още преди да навърши 25, се състоява премиерата /1863 г., Театър Лирик-Париж/. Това е първата поставена на сцена опера на Бизе. Специалистите смятат, че „Ловци на бисери” е до известна степен стъпало към неговата брилянтна „Кармен”. Сюжетът разказва за съперничеството  между двама приятели, ловците на бисери Зурга и Надир, които са влюбени в красивата жрица на Брахма Лейла. Действието се развива на фона на екзотичните пейзажи на остров Цейлон /Шри Ланка/. Лейла ще трябва да направи много труден избор: между дълга и любовта.

Както в повечето романтични истории, любовта  побеждава: жрицата на Брахма Лейла не остава безразлична към страстните признания на Надир и нарушава обета си за чистота и безбрачие. Влюбените очакват екзекуция, но неочаквано успяват да избягат. Те бягат от ареста по време на пожар, предизвикан от Зурга. Обсебеността от чувства определя лиричния тон, който преобладава в музиката. Неслучайно най-разпознаваемите страници на „Ловци на бисери” са меланхолично красивият романс на Надир и дуетът на Надир и Зурга от първо действие, изпълнен със спомени и клетви за вечно приятелство.

На 7 март, в ролята на Лейла зрителите ще видят Емилия Терзиева. Младият тенор Стоян Буюклиев ще се превъплъти в ролята на Надир, а Валери Турманов – в ролята на Зурга. В ролята на Нурабад ще видим Момчил Миланов. Спектакъла дирижира маестро Владимир Бошнаков, хормайстор – Младен Станев, пластика – Ромина Славова. Участват оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора. Езикова подготовка на певците, превод на субтитри – Снежина Здравкова.

Режисьорът Славчо Николов:

…”Винаги се стремя да оставям на артистите, с които работя,  да имат свобода на интерпретацията. И това прави всеки спектакъл неповторим. В „Ловци на бисери” има сложни човешки взаимоотношения, в които присъстват ревността, завистта, отмъщението и жертвоготовността в името на любовта. Всъщност, „Ловци на бисери” е химн на любовта, на честта и на приятелството. Надявам се да развълнуваме зрителите така, както ние преживявахме и се вълнувахме при подготовката на това заглавие…”

Художникът Гендони:

„…В работата си над декора и костюмите за операта „Ловци на бисери” от Жорж Бизе се потопих в приказния свят на индуиския епос и се опитах да пресъздам, с една фантазна стилистика, вечните теми, заложени в творбата – темите за Бога, приятелството и любовта. Солистичните костюми са изработени с материали, близки до автентичните, украсени с богати бродерии, камъни и апликации. Търсил съм внушението за приказни герои, нагазили в тюркоазените води на пясъчни лагуни, в търсене на безсмъртните бисерни зрънца, родени от драматичния дуел на раковините с водните стихии на океана.

В отражението на водната шир се възправя образът на Бог Брахма…”

Диригентът Владимир Бошнаков:

„Работата по партитурата на „Ловци на бисери“ ми достави изключително удоволствие, защото досега не бях се сблъсквал с произведение, което няма аналог като звучене на оркестъра и вокалните партии. Нейната прозрачност от една страна и наситеност от друга я прави уникална по своята същност и тя заслужава да бъде представяна все повече и повече.

Благодаря на всички участници във тази постановка, за всеотдайния труд и съвместния творчески процес на откриването и представянето на този „бисер” в оперната съкровищница.”