- Вековен юбилей на Елена Михайлова Меркулова-Нинова на 30 януари
Преди сто години на днешния ден – 30 януари 1925 година – в село Ветрино до Варна, в семейството на руски емигранти, се ражда момиченце. Това е нашата майка, баба и прабаба – Елена Меркулова Нинова. Останала сирак на три години, малката Елена има трудно детство. С помощта на общността на руските емигранти, завършва началното и средното си образование в София, в пансион, където получава не просто образование, но и възпитание в духа на човешките ценности, морал и достойнство.
Целия си живот прекарва в град Бургас, където създава семейство с Цеко Иванов Нинов и отглеждат двете си деца Антонина и Иван Нинови. Работи като учител по руски език, а след създаването през 1959 година на туристическия комплекс Слънчев бряг, работи в него на различни длъжности, до пенсионирането си.
В нейно лице ние – нейните деца, внуци и правнуци – винаги сме намирали безкрайна обич, мъдрост, спокойствие и уют.
Много често се питаме кое е най-важното, за да доживееш до сто години, при това с жизненост, достойнство и ясен ум. Сигурно причина за това не са единствено наследствените дадености. Важно е човек да остане верен на себе си до край, защото достоен за уважение е онзи, който върви по пътя си с доброта, честност, скромност, състрадателност, доброжелателност, добродушие – качества, на които тя ни учи и до днес.
Честит 100 годишен юбилей, Елена!! Ти си нашето вдъхновение и нашата гордост. Благодарим ти за всичко, което си дала и продължаваш да даваш на всеки от нас.
От името на семейството:
д-р Антонина Нинова-Дишлиева,
д-р Константин Дишлиев
Б.Р. Сайтът за общество и култура „Ирида Сливен“ се присъединява към честитката на семейството на Елена Меркулова Нинова и й пожелава здраве и още дълги години да бъде стожер на фамилията, да се радва на почитта и обичта на своите близки.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















