ГОРДЕЕМ СЕ СЪС СВОИТЕ ПРЕДЦИ, ПРЕВЪРНАЛИ СЛИВЕН В ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ГРАД

• Кметът Стефан Радев: „Нека бъдем техни достойни наследници и да не пестим усилия за развитието на Сливен!“

Сливен днес чества 147 години от освобождението си от османско владичество. На общоградска церемония на пл. „17 януари“ в кв. „Клуцохор“, граждани, общественици, гости и ученици си припомниха събитията на този ден през 1878 г. Тогава Сливен, на същото паметно място, посреща своите освободители.

За важността на този свещен за сливенци момент говори пред множеството на пл. „17-ти януари“ кметът Стефан Радев. Той подчерта, че любимият ни Сливен е един от най-забележителните български градове, с дълга и богата история.

„През 1878 г. не е първото освобождение на Сливен, това се случва петдесет години по-рано, но градът се радва на свободата си само няколко месеца, заплащайки най-високата цена в своята история. Две трети от християнското население на Сливен го напуска и колонизира днешна Бесарабия. Колко забележителен град е нашият говори и фактът, че за петдесет години той не само се е възстановил, но се превръща в един от шестте български града с население над 20 хиляди жители.“, посочи кметът. Радев подчерта, че е дълго и славно движението на сливенските граждани към свободата. В Града под Сините камъни е създадена първата тайна революционна организация, бореща се за освобождението на Родината. Сливен е столицата на хайдушкото движение, а неговите достойни граждани участват активно във всички етапи на националноосвободителната борба. Сливен е център на образованието, културата, той е първият индустриален град в България.

„Гордеем се и благодарим на нашите предци за постигнатото, на всички, посветили живота си на свободата и отдали силите си за развитието на своя, на нашия град. На ден като днешния не можем да не споменем имената на Хаджи Димитър, Таньо войвода, Стоил войвода, Добри Чинтулов, на митрополит Серафим. Нека бъдем достойни наследници на всички наши предци и да не пестим усилията и енергията си за развитието на нашия любим град! Да живее Сливен! Да живее България!“, завърши Стефан Радев.

Заупокойна молитва за загиналите и благодарствен молебен за здраве отслужи отец Йоан, в съслужение със свещеници от православния храм „Свети Николай Чудотворец“.

Церемонията завърши с полагане на венци и цветя в памет на загиналите пред морената на пл. „17-ти януари“. Своята признателност към паметта на героите, посветили живота си за освобождението на града, отдадоха кметът Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет в Сливен Димитър Митев и общински съветници, полк. Любомир Вачев. Венец и цветя бяха поднесени от името на Негово Високопреосвещенство сливенския митрополит Арсений и от името на народните представители от сливенския избирателен район Десислава Танева, Мария Белова и Татяна Султанова. В церемонията се включиха културните институти и читалища в Сливен, учебни заведения, военно-патриотични съюзи и граждански сдружения, политически партии, организации, граждани.

Почетният караул около морената на площада бе осигурен от Регионалния клуб „Хаджи Димитър“ при Национално дружество „Традиция“.

За Сливен тази дата ще остане една от най-паметните и преломни в историята на града. На този ден, през 1878 г., в Сливен навлиза втори дивизион на 13-и драгунски полк, командван от майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов, влиза в Сливен. Впоследствие, войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”. На 6 януари пристига и Жельо войвода. На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски. В югозападната част на кв. „Клуцохор“ – местността Харманите (днес площад „17-ти януари”), населението ги посреща и приветства. Идва дълго чаканото и изстрадано освобождение. В тържественото посрещане на освободителите се включва цялото население на града, а възторжено слово произнася лично полуслепият и вече с доста разклатено здраве първи новобългарски поет – Добри Чинтулов.