ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ЗА 225 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ

• Отворена в централното фоайе на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен до 18 декември 2024 г.

Документалната изложба „Един живот „на ползу роду“”, по повод 225 г. от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински, се откри на 12 декември 2024г., в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен.

Изложбата е озаглавена „Един живот „на ползу роду“ и посветена на 225-тата годишнина от рождението на сливенеца д-р Иван Селимински[1] – една от най-значимите фигури на Българското възраждане – заслужил учител, изявен лекар, изключителен патриот, родолюбец и политически деятел, революционер демократ, самоотвержен борец за национално освобождение и църковна независимост, бележит общественик и дарител, проникновен учен-енциклопедист, един от основоположниците на българското природознание и на материалистичното направление в българската философска мисъл.

Изложбата се организира от Регионална библиотека „Сава Доброплодни“, в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново, Държавен архив – Сливен, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и др. Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина, като в началото на следващата година ще бъде представен и документален филм за д-р Иван Селимински, продуциран от Регионалната библиотека “Сава Доброплодни“.

В дванадесет табла и седем витрини с много снимки, книги, архивни и документални материали, се проследяват основни етапи от живота и делото на Иван Селимински. Представен е животът му в дати, неговото семейство, историята на рода му, годините на учение в родния град, в прочутата гръцка гимназия в Кидония /Мала Азия/, в Медицинския факултет на Университета в Атина, дипломирането му в Университета в Сиена /Италия/, участието му в Гръцкото въстание/1821-1823г./. Специално място е отделено на  престоя му в Сливен /1825-1830 г./, където открива първото двустепенно елино-българско училище, в което въвежда нови предмети и създава „тайно братство“ – първата революционна тайна организация за подготовката на българския народ за масово военно въстание срещу турската държава и освобождение.

Акцент е поставен и на голямото преселение на сливенци след Руско-турската война през 1828-1829 г., чийто главен организатор става той. Представена е дейността на Селимински в емиграция /1830-1839 г./ – учител в Букурещ, Руши де Веде, Нов Сливен, Плоещ и дейността му като общественик и като адвокат на българските изселници в тези градове.

Проследено е обучението му по медицина в Атинския университет и дипломирането му в университета в Сиена /Италия/. От 1845 до 1866 г., почти до края на живота си, Селимински работи като лекар в градовете Букурещ, Браила, Крайова, Калараш, Болград. В изложбата са включени няколко интересни писма и документи /на гръцки и румънски език/, свързани с обучението му по медицина и дейността му като лекар, част от които не са публикувани на български език, между които: Писмо на д-р Иван Селимински от Флоренция до неговия благодетел, сливенеца Антон Иванов в Брашов, от 1 дек.1844 г., в което съобщава, че е доволен от заниманията си по медицина, но е затруднен материално и моли за финансова помощ; Писмо от Комитета на карантините в Букурещ от 1848 г., до д-р Иван Селимински в Букурещ, с което той е назначен за лекар за бързо лечение, във връзка със случаите на заболявания от холера в Букурещ; Писмо от Комитета на карантините от 1854 г., до лекаря на Браилски окръг д-р Иван  Селимински, с което му се разрешава да придружи българските бежанци до Рени, за да им оказва, при нужда, лекарска помощ; Писмо от Христо Мустаков от 1858 г. до д-р Иван  Селимински в Браила, в което му изпраща заповедта на Санитарния комитет в Букурещ за назначаването му за окръжен лекар в Калараш; Удостоверение от Медицинския съвет на Румъния, издадено на д-р Иван  Селимински, според което той, въз основа на дипломата си от 1845 г., издадена от факултета в Сиена с титла, „доктор по медицина и хирургия“, има право да практикува медицина във всички предели на Влашкото княжество; Писмо от д-р Иван Селимински до Главната санитарна дирекция в Букурещ от 1865 г., в което благодари на правителството и на Главната дирекция за предоставената му възможност да работи като лекар от 1848 до 1866 г. и да изпълнява задълженията си с усърдие и моли да бъде освободен по здравословни причини; Свидетелство от кмета на Болград, от 13 дек.1865 г. , издадено на д-р Иван Селимински, с което удостоверява, че по времето, когато е заемал длъжността главен лекар на Белградски окръг [от 1 август 1863 г.] е работил с усърдие и без допълнително заплащане и навсякъде е оказвал необходимата медицинска помощ; Свидетелство, издадено от Околийското управление на Исмаилска околия, окръг Болградски, от 31 дек.1865 г. на д-р Иван Селимински в Болград, за прилежната му и усърдна работа от август 1863 г. до декември 1865 г., когато е изпълнявал длъжността главен лекар на Болградски окръг и др. Голяма част от архивните документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св.Св.Кирил и Методий“.

В изложбата е представена и обществената дейност, и огромното творчество на Иван Селимински – мемоари, доклади, статии, речи, писма. Представени са и трудовете на най-известните биографи на Селимински и на изследванията върху неговото творчество.

Акцент в изложбата е „Духовното завещание“ на д-р Иван Селимински. Според завещанието, имуществото му се състои от една къща в Браила, покъщнина, книги, хирургически инструменти, ръкописи и пари – налични и в записи. Средствата от продажбата на имота и наличните средства разпорежда да се внесат в банка и част от ежегодната  лихва да се използва за създаване на фонд за образованието на бедни българчета в европейски университети. Изрично посочва, че ежегодно трябва да се избират по трима младежи стипендианти, като единият от тях трябва да бъде сливенец. Така, със завещаните средства, много български младежи учат през годините в Чехия, Франция и Германия. В изложбата е представен протокол от 1884 г. от Протоколната книга на Сливенската митрополия /из фондовете на ДА-Сливен/, касаещ избор на стипендиант от Сливен според завещанието.

Селимински поставя като условие, с част от дарените средства, ръкописите му да бъдат преведени от гръцки на български език, да се отпечатат и да се раздадат безплатно на всички училища в България. Това желание на Селимински е изпълнено от Министерството на народното просвещение доста по-късно. От 1904 до 1907 г. излизат първите 6 книги, а от 1928 г. до 1932 г. – останалите 8 книги от издадената в 14 тома  „Библиотека д-р Иван Селимински“, които съдържат всички мемоари, писма, статии, студии и ръкописи, написани от него и съхранени в архива му.

Специално място в изложбата е отделено място и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са паметниците на Селимински, изследвания и художествени материали, посветени на неговия живот и дело

В изложбата е включен и портрет на Селимински, нарисуван от художника Петър Станимиров, от колекцията „Бележити възрожденски от Сливенския край“ – собственост на РБ “Сава Доброплодни“- Сливен.

На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Иван Селимински“, издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванова и научен консултант проф. дфн Иванка Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861 г. до 2024 г. вкл. и представя 972 публикации от и за Иван Селимински на български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за неговия принос в освободителното движение, в борбата за църковна независимост, представя педагогическите, философските и научните му възгледи и неговите социални и политически убеждения. Указателят ще бъде ценно помагало за изследователите, за нов прочит на неговото дело, на неговите мисли, идеи, възгледи и начинания, на неговото творчество.

Изложбата може да бъде посетена до 18.12.2024 г. включително.

[1] Д-р Иван Селимински (рождено име – Юрдан Георгиев Христов) е роден на 24 декември 1799 г. в Сливен