ВАСИЛ ЧАПРАЗОВ, ромска поезия

• Васил Чапразов: Фламенко. И те обичам. Разбрах, че този свят. Служба /с посвещение на Йосиф Сърчаджиев/.

В рубриката „Прочетено за вас“ ви представяме стихове на ромския поет Васил Чапразов. През 1996 г. той издава стихосбирката „Искам да съмне“, написана десетина години преди това. Член е на Съюза на българските журналисти, отличен със „Златно перо“. Негови стихосбирки са „Циганско лято”, Сънувам гълъби“ и „Несвършваща поема за парахода”.

Чапразов е преводач, съставител на първото двуезично издание „Ромски приказки/Романи масаля”, съставител и съавтор на сборника „Звезден ромол – портрети на ромски творци”; сборник ромска поезия „Амаро кхер”.

Васил Чапразов е писател, журналист, главен редактор на „Дром Дромендар“ и на сп. „О Рома“ Той е изявен лидер на ромите. Член е на Българския хелзинкски комитет.

                                                               

                                                Фламенко

Пако хваща китарата

Като ром.

После с лявата ръка

опипва грифа й

улавя стръвта на струните

като ром

а с дясната удря бясно

като ром от Гренада.

И въздуха диша

с фламенко,

дъските на пода танцуват,

Не толкова величествено

както Кортес.

Йес, Хуан Кортес е ром.

Но Пако…

сцената ласкае пръстите му,

и влюбена завихря фиеста…

кой пее,

кой танцува,

кой откъде е дошъл,

остава или пътува,

подхвърля шапка, бомбе

каскет, или сомбреро,

закичва небето.

Хей, Гринго,

защо си на върха

на една ела!

Ела да те прегърна, амиго,

И момичето до тебе,

със сините коси, разбира се,

да се обуе само,

че тук е трънливо…

Защо ти говорех за ромите ли?

Забравих, приятелю,

Слушам музика.

 

                                           И те обичам

Не те откраднах

от  любопитството на класната стая,

от бравурния полъх

на  междучасието,

Не бях ли циганин?

Не те люлях

в синджири

от цветя,

но те сънувах

и знаех, че  не идваш

от приказките.

Аз бях ли циганин.

Не те полъгах

със стада от добитък,

и алтъни, алтъни…

(кому да подаря милионният звън на комари

до дома ми?!) –

Аз друг  ли съм?

Неверникът навярно?

Не те опазих

за белия чаршаф,

като циганин,

Не спазарих любовта ни,

И грош не поисках,

А калайджиите ме мереха

с гневни мустаци

по пазара за булки,

аз бях ли циганин!

Обичам те! –

дошла от деня ми

като песен  на Шабан

току измислена измислена,                                                                                           ,

от моя живот.

И съм  целият любов!

И съм циганин.

 

                                            Разбрах, че този свят           .

 

е алчен,

много алчен

И не по мярката

на леля Деня,

зареяна в усмивката

на празните джебове.

 

Разбрах, че този свят

е скучен

много скучен,

като музика

за бяла риза

с черна папийонка.

Далеч от мярката

на дядо Сандьо

дето ей така си сменя…

брадата с половин мустак,

защото…били лично негови.

 

Разбрах, че този свят

е смешен,

много смешен

с колибите от слама

сред бостаните,

със чучела върху тояги

и с пъдари –

за страх на гаргите.

 

Разбрах, че този свят

е хубав,

много хубав,

Но не по мярката

на ранните кокичета,

уплашили с камбанките

на белотата си

заскреженото сияние

на зимата.

 

                                                             Служба  

                                                                На Йосиф Сърчаджиев

 

Наборе,

Животът, казват, толкова е кратък

и нужно е да се пестим.

А ти, все тъй невъобразим

пилееш стъпки, смях и сълзи,

жестове митични, все лич-ни!,

ядове, пропукали отвъдното…

Наборе,

Не искаш ли

да съблечем годините,

челата да опрем, по пехливански –

и върху камъченцата

отблеснали дъха на непокорството,

да очертаем граници

на новобранския тепих…

Тревите на Звездец

ще ни повярват…

Останала е, белким,

с времето,

дързостта на равните пагони,

преборили победата в зародиш,

още там,

в Триъгълника на смъртта.