„ЛЕТНИ ПРИСЪСТВИЯ“ НА ГАЛИНА ЯНКОВА – ЕДИН ЦВЕТЕН И ИСКРЕН РАЗГОВОР С ВАС

• Самостоятелната живописна изложба на художничката в галерия „Май“ можете да посетите до 31 юли

Много колеги, приятели и любители на изобразителното изкуство се събраха вечерта на 18 юли в галерия „Май“, на откриването на лятната изложба на художничката Галина Янкова. И този път художничката зарадва почитателите си със своя свеж колорит, искрена емоция и мисъл, с добронамерено намигане към хората и природата и с една съвършена хармония от багри и идеи.  „Дълбока метафорична образност в анималистичните картини на Галина Янкова“ забеляза уредничката на галерията Елена Енева. Изложбата предлага на посетителите 19 една от друга по-впечатлителни картини, изработени, по признанието на художничката, с нож, две шпатули и две четки.

Изложбата беше открита от художника Стоян Генчев-Чеха, който сподели своите приятни впечатления от картините на Галина. В импровизираното си слово той каза нещо много вярно –  че изложбата на Галина Янкова е един своеобразен „цветен и искрен разговор с вас“.

Стоян Генчев – за изложбата на Галина Янкова: „Със собствен почерк и умело живописно чувство, художничката ни кара да се спрем и да преоценим света около нас“

„С Галя се запознахме на един пленер на д-р Марчева в с. Долни Марен в Еленския Балкан. Там за пръв път разговаряхме за похватите в живописта, за разни техники, технологии и общо-взето, направихме една екскурзия в различните епохи на историята на изкуството. Това ми беше първото запознаване с Галина Янкова. Сега, когато тя ми показа изложбата си, аз останах много приятно изненадан – защото тук вече не става въпрос за знание и занаят, а за творба – истинска творба. И виждам, че тя е съумяла да съчетае художествените си умения с много мисъл върху нещата и това се вижда ясно. Темите, които разработва, са доста „опасни“, защото тя е ангажиран творец, а при ангажираната тема в живописта, понякога изпадаш в едни условни подробности и разказвателности. Но тя е съумяла да синтезира и съхрани всичко в света на живописта.

Тези творби ми действат много дискретно и много искрено. Художничката е намерила една собствена изразителност, тя не подражава, не търси модния тренд. Защото, в стремежа за иновативност, в нашия забързан свят, ние нямаме време да се спрем, да се замислим. А тя се е спряла и то на много добри неща – спряла се е на природата, замислила се е и понеже е много сръчен живописец, съумяла е да събере всичко в произведение на изкуството. Нейните творби носят една енергия, която не е евтината енергия на ефекта, те носят една вътрешна енергия. Не е човек просто да се спре и да гледа цветовете дали са приятни, дали са повече или по-малко хармонични – нейният изказ е вътрешен. Тя не изпада в сладникави, евтини цветни усещания. Нейното усещане е много сложно, свързано с мястото, където е създала тези творби. Те са много искрени, обмислени, но понеже тя е много изкусен художник, всичко изглежда като направено на един дъх. Аз ценя главно в тези картини, че мисълта, идеята не отива на първо място, тя остава на заден план. Трябва да се спрем, трябва да я разберем. А цветността е тази, с която Галя Янкова умее да привлече зрителя и в тази цветност всеки ще намери нещо свое.

В съвременната живопис дизайнът заема прекалено голямо място. Но дизайнът не може да бъде водещия в композицията. Галя Янкова не позволява това. Тя си  запазва един свой живот. Има много нежни цветове в картините й, но те не са сладникави, те са приятни, светли и свежи.

Галя носи една, бих я нарекъл балканска чувствителност, но своеобразна, нейна си и тя си е Тя – Галина Янкова. Това е едно от най-важните неща – собственият почерк. А в темите, които разработва, като гледахме тези автентични представители на магарешкия род, някой нарече серията „Стената на славата“. Тези три композиции от Стената на славата са абсолютно професионално изпълнени. Да, Галя Янкова използва гротеската. Нейната гротеска, обаче, не е от типа карикатура, която може да си позволи много деформации, дори неопитности, които да се скрит под тази карикатура. Тя подхожда към обекта, който рисува, чисто, ясно, дефинтивно, смело. Нарекла ги е „Дежа вю“ и „Общество“, но наименованието може да бъде и друго. Но това „дежа вю“ е един израз, който носи човешките неща в творбите. Магарето от картината всъщност не е познатото ни магаре, то носи болка, носи въпроси – ще тръгват ли след мен, няма ли, в тази пустиня. Художничката използва неща абсолютно канонични – включително и с постамента под него и композиционно е улучила нещата много добре.

Да видим другата анималистична композиция, с много характери, пред тази синя вода или може би маса. И в третата композиция, с магарето, къщурката и самолета, има друго послание, което не е за подценяване. Също –  в минималистичното решение на картината с птичките, които може да са карнобатски гари, но може и да са свраки… А Битката между петлите – това са едни истински портрети.

В забързаността на съвременната иновативност, Галя Янкова, с умело живописно чувство, ни кара да се спрем и преоценим света около нас. Тя умело използва гротеската, без патос, без сантиментално съчувствие към миналото, но с огромна доброта към природата. Тази доброта се вижда във всяка една картина, а това е ценност, която изчезва. Галинината гротеска не е карикатура, а възхищение от заобикалящата ни красота, която все по-малко забелязваме – възхищение, изразено с любов и нежност, благодарение на нейния широк диапазон от живописни качества.

Затова, нека да приемем изложбата на Галина Янкова като един наш разговор с нея.“

Събра, записа и засне за вас:

Щилияна Василева