ПЪРВИЯТ СЛИВЕНСКИ ШОФЬОР

• Първият сливенски шофьор е автор и на първата сливенска катастрофа

Според рубриката „Сливен в миналото“ на в. „Изток“ от 17 декември 1939 г., Й. Кювлиев, Ал. Попов, П. Хаджипашев, Ст. Гидиков и Ив. Задгорска през 1904 г. изписват от Франция автомобил – „от първите пуснати в Европа машини“, който предизвиква фурор в града. Шофира го Кювлиев.

Един неделен ден собствениците решават да се поразходят. С гръм и трясък колата бавно потегля към хотел „Зора“, съпроводена от цял рояк дечурлига. За да избегне сблъсък със старата круша пред „Зора“, Кювлиев рязко завива надясно и автомобилът влиза през витрината в сладкарницата на бай Артин. Жертви няма, освен мотора.

Според други източници, автомобилът е закупен не от Франция, а от Анверс /което е по-вероятно, тъй като Кювлиев е следвал там/ и само художникът е бил в катастрофиралата кола.

Но това са подробности, по-важно е друго: първият шофьор в Сливен и авто на … първата катастрофа в града е Йордан Кювлиев.

Димитър ПЕТКОВ-БОЦМАНА

ЕДНА СЛУЧКА

Беше през 1909 година. В нашата задънена улица, наречена Верандлъка /тук се е родил Михаил Колони/, живееше един селски учител на име Мирчо Топузов. Той имаше магаре, с което сутрин отиваше до близкото село и вечер се връщаше да спи у дома си.

Един ден, както се бяхме улисали в игри с Гео /Георги М. Топузов/, баща му изведе магарето и заповяда на сина си да отиде за трева на тяхното лозе. Гео без охота се качи на магарето и ме покани да го придружа. Набрахме тревата и натъпкахме дисагите. На връщане, близо до северната бодлива тел на казармите на 11-ти пехотен полк, забелязахме човек, който беше поставил платно върху триножник и рисуваше залеза по Сините камъни. Имаше още две-три къщурки от покрайнините на Ново село, една зеленчукова градина с изпърчил лук, а на преден план – снопи.

Любопитството ни беше голямо. Спряхме се с магарето и се захласнахме, но изглежда на художника /по-късно разбрах, че е бил Йордан Кювлиев/ му дотегна да се пулим зад гърба му и ни рече: „Хайде, деца, освободете ме вече…“

Послушахме го и си тръгнахме, но из пътя решихме: ще минем през Ново село, ще се извъртим и пак ще се явим тихомълком зад гърба му. Речено-сторено. Какво толкова ни интересуваше този художник?! Край него минаваха хора лозари, но никой не се спираше.

Ние пак застанахме мълчешката зад гърба му и се зазяпахме в платното. След малко той ни усети, извърна се и каза: „Ама вие, деца, вече прекалявате!“

Някъде към 1980 г. разказах тази случка на художника Евгений Курдов и той направи по нея една графика.

Русчо СИМЕОНОВ

/Из автобиографичните бележки на художника/

ЙОРДАН КЮВЛИЕВ – С БЕЗЦЕНЕН ПРИНОС В НОВАТА НИ ЖИВОПИС

Преди 147 години в Сливен се ражда един от забележителните майстори на изобразителното изкуство Йордан Тодоров Кювлиев. Точната дата е 23.10.1877 г., на трагичната му кончина – 15.08. 1910 година.

През 1903 г. завършва академията в Анверс и се завръща в родния си град, където е назначен за учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Кювлиев е високо ерудирана личност – владее френски, немски, холандски и руски, има изключително богата библиотека. Свири на цигулка и има завидна музикална култура. Участва в комитет за въздигане паметник на Хаджи Димитър. Активно сътрудничи на читалище „Зора“, при което основава музей и полага основите на картинна галерия с творби на известния сливенски художник Димитър Добрович, който е първият български художник с академично образование. Рисува даром голямата театрална завеса за читалищната сцена.

Кювлиев рисува на открито, с любов и вдъхновение и природата около Сливен и родния си Балкан. Особено го привлича морският пейзаж. Тук създава едни от най-хубавите творби в нашата живопис. Участва в две международни изложби – в САЩ и Германия. Създаденото от Кювлиев само за седем години творчески живот е безценен принос в съкровищницата на новата ни живопис.

Йордан Кювлиев умира на 15 август 1910 г., само на 33 години, докато се опитва да помогне на давещо се в морето край Несебър дете.

Голяма част от творбите му са разпръснати и унищожени след неговата смърт. До днес са запазени около 40-50 картини. От тях 6 са в Националната художествена галерия, а останалите в Сливенската художествена галерия. Сред най-популярните му творби са: „Портрет на Сирак Скитник“/1906/,  „Дама с ветрило“ /1902/,  „Портрет на Зафирка Йорданова“ /1906/, „Портрет на дядо Дечо“ /1906/, „Край манастира“ /1908/, „Рибар“/1909/, „Седнало момиче на слънце“ /1909/, „Морето край Месемврия“/1910/, „Кеят на Месемврия“ /1910/ и др.

Димитър ПЕТКОВ