СЛИВЕНСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ ПРЕДСТАВЯ НИКОЛА ЗАРОВ – ТУБИСТЪТ

• Откриването – на 24.04.2024 г. от 17 часа, в изложбените зали на Узуновата къща. Изложбата е реализирана по проекта „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико“

Художествена галерия „Димитър Добрович“ кани почитателите на изобразителното изкуство на изложба, представяща  творчеството на  Никола Заров, един от най-популярните художници „тубисти” в България. Той става известен с големите си битови платна, изобразяващи живота, бита и обичаите  на каракачаните, сред които  израства.

Живописта му е свързана с пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Поради специфичната си техника на рисуване – направо с тубите с бои, той носи прозвището Тубиста.

Изложбата е реализирана в рамките на проект „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико“.

Никола Заров сам разказва за себе си, че е роден в каракачанска колиба в Карловския Балкан на 22 май, през 1931 година. Като бебе е оцелял, след като конят, на който го пренасяли родителите му, паднал в пропаст и загинал, но вързопчето с бъдещия художник се спасило като по чудо.

Семейството на Никола Заров се установява в село Шипка. Детството му минава като овчарче из склоновете на Шипка и с рисуването. Интересно е станало и откриването на дарбата му – докато пасял овцете на Шипка, негова рисунка видял пратеник на в. „Правда“.

През 1951 година е приет в първия випуск на Софийската художествена  гимназия. След завършването ѝ, през 1956 година постъпва в Художествената академия.  Учи живопис в ателието на проф. Илия  Петров.

След завършване на Академията, той се завръща в Шипка, където освен на живописта се отдава и на читалищна дейност.  Създава десетки пейзажи от околностите на Шипка и от Казанлък, както и редица композиции със сюжети от бита. С тях през 1964 г. открива първата си  самостоятелна изложба в Казанлък. Следват и други. Между 1964 и 1979 г., той представя осем самостоятелни изложби в Казанлък, Габрово, Шипка, Севлиево.

През 1968 година Никола Заров е сред първите преподаватели на Казанлъшката художествена гимназия. Оттук следват нови за  него ангажименти. Вниманието му се насочва към  живота и обучението на учениците, които той ще възприема като свои деца, нови учебни програми, практики, оборудване на ателиета и т.н. През 1976 г., като преподавател в Художествената гимназия в Казанлък, за принос в художественото образование, е награден с орден „Св. Климент Охридски“.

Никола Заров, Сватба

През 1973 г.  е изпратен от Министерството на културата да специализира  организация на учебния процес по изобразително изкуство в Московската  художествена академия „Суриков“. Докато е в трети курс, там получава златен медал за портрета „Кавалджия“ на Седмия Световен фестивал във Виена. Посещава художествените музеи на Москва и Санкт Петербург. По време на пребиваването си в Русия, създава десетки пейзажи. Някои от тях показва още тогава, заедно с творби на другите специализанти като Иван Кадийски, Сюлейман  Сеферов и Тома Трифоновски, в изложбената зала на Дома на дружбата между народите в Москва.

Почти всички старозагорски художници са учили при него – Ботьо Ботев, Слави Тенев, Вальо Дончевски. Сред учениците му са и бившият зам.-министър на културата Ганчо Карабаджаков, проф. Вихрони Попнеделев, изкуствоведката Светла Москова.

Поради специфичната си техника на рисуване – направо с тубите с бои, той носи прозвището Тубиста. Има над 20 изложби в Казанлък. Показвал е платната си и в Москва, Атина, Щип.

В продължение на близо четири десетилетия, Никола Заров участва във всички колективни изяви на казанлъшките и старозагорските художници, в национални и международни изложби, в пленери по живопис и т.н. Негови  произведения са притежание на художествените галерии в Казанлък, Стара  Загора, Карлово, Плевен, Севлиево, както и на редица частни колекции в страната и чужбина.

Никола Заров си отива от този свят на 27 март, 2015 година.