АРХЕОЛОЗИ В ДОЛИНАТА НА ТУНДЖА

• Проектът за археологическите обходи край Сливен през 2023 г. се финансира от Министерство на културата. Целта на тазгодишната кампания е да се проучи землището на сливенското село Глуфишево

Обр. 1. В центъра: село Глуфишево между възвишенията “Лозбаир” и “Калебаир” и река Тунджа в предния план на снимката.

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) – Сливен, Нов Български Университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от Германия, за втора година провеждат заедно археологически обходи в долината на Тунджа в община Сливен.

Проектът се финансира от Министерството на културата на РБ и целта на тазгодишната кампания е да се проучи землището на село Глуфишево.

В археологическата наука Глуфишево е известно с укреплението от късната античност и средновековието, което е разположено на височината над съвременното село. Тазгодишните проучвания допринесоха за разкриването на неизвестни досега археологически обекти.

Каменната брадва, постъпила във фонда на РИМ Сливен през 80-те години на 20-ти век (Обр. 2) и върхът на кремъчна стрела, открит през 2023 г., показват, че в равнинните, по-ниски части на землището на Глуфишево, през новокаменната епоха (6 хил. пр. Хр.) възниква селище или друг вид археологически обект.

Обр. 2. Горе: Кремъчен връх на стрела, долу: каменна брадва, предадена във фонда на РИМ – Сливен през 20-ти в. И двата предмета са открити в ниските части на землището на Глуфишево и показват, че през новокаменната епоха то вероятно е било обитавано. © РИМ Сливен.

През следващия период – каменно-медната епоха (5-то хилядолетие преди Христа) – настъпва значителна промяна: селището се изтегля на високо върху платото западно от възвишенията Лозбаир и Калето, което в миналото е било покрито с гори. Преместването на селищата на по-високи места, които предоставят по-добра защита и сигурност, е характерно за каменно-медната епоха, която се обозначава и с термините халколит и енеолит. Този период се отличава с много гъста селищна мрежа, демографско развитие и социално разслоение. Най-значителният пример за концентрацията на богатство и много ресурси в ръцете на отделни личности и фамилии през тази епоха дава Варненският некропол.

Конфликтите за суровини, земя и други ресурси не подминават и селището от 5-то хилядолетие преди Христа, което археолозите откриха тази есен на платото над с. Глуфишево. Селището е подпалено, разрушено и напуснато завинаги. В ерозирал склон се виждат следи от опожарени жилища.

През античността се наблюдава връщане към равнинните, плодородни и богати на вода части на землището на Глуфишево. Тази година археолозите откриха две селища от късножелязната епоха (V-I в. пр. Хр.). Фрагменти от амфори (Обр. 3) показват, че обитателите на землището на Глуфишево през късножелязната епоха са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде вероятно е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по склоновете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази епоха датират и първите пътни връзки между селищата, съхранени в спомена на местното население като “големия калдъръм” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм” (трасето му през римската епоха може да се проследи до Августа Траяна).

През римската епоха в землището на с. Глуфишево вероятно са съществували малки селища или единични стопанства, поддържали пряк контакт с по-големите центрове от този период, регистрирани в землището на съседното с. Скобелево.

Обр. 3. Дъно на амфора, открито в землището на с. Глуфишево през октомври 2023 г. © РИМ Сливен.

Обр. 4. Монета с изображение на римския император Каракала, открита в землището на с. Крушаре. © РИМ Сливен.

Отслабването на централната власт през Късната Античност (5-ти – 7-ми век преди Христа) води до набези и несигурност. В отговор на тези процеси, на много места са построени крепости, които дават защита на войскови части и местното население. Една от тях е укреплението на Калебаир над Глуфишево. То има значителни размери. Гъстата растителност попречи за добиването на по-конкретна информация за характера на укрепителните съоръжения.

В склоновете западно от Кале Баир се откриха следи от средновековно селище. Обитателите му са избрали място в подножието на възвишението, което им дава възможност по най-бързия начин да потърсят сигурност в укрепеното пространство.

Обр. 5. Поглед към Глуфишево от Калебаир (преден план), на който е разположено укрепление от Късната Античност и Средновековието.

Археологическите обходи представляват недеструктивна форма на археологически проучвания. Целта е, чрез регистриране на находки, които се виждат по повърхността на земята, да се получи информация за разположението и датата на археологическите обекти. Екипът на РИМ – Сливен и партньорите им от Нов български университет са си поставили амбициозната цел да обходят равнинните части на община Сливен. Добавянето на нови археологически обекти към Археологическата карта на България е важно условие за опазването и интерпретирането на старините ни.

Докторантката в университета Харвард (САЩ) Полин Шонгов, чиито родители са от Сливен, засне редица интервюта с хората от Глуфишево, които разказаха за миналото на своя край. Предстои съставянето на кратък документален филм за проекта.

Обр. 6. Докторантката Полин Шонгов интервюира г-жа Маргарита Хисапчиева, секретар на читалище “Изгрев-1936 г.”, с. Глуфишево.

Благодарности: Ръководителите на проекта биха искали да благодарят на: хората от с. Глуфишево, Министерство на културата на Р България и участниците в експедицията от РИМ Сливен, Нов български и Чикагския университет както и на доброволците от Германия.