ЛЮБО НЕЙКОВ: „ПОДМЯНАТА НА ЦЕННОСТИТЕ Е ТЕМАТА, КОЯТО МЕ ЗАНИМАВА“

• Един актьор вповече се вписа в Сливенския театър. Царят на комедията в ново време е гост в най-новата постановка на Сливенския театър – пиесата на Мартин Макдона „Самотният Запад“ с режисьор Венцислав Асенов

Царят на комедията в ново време е Любомир Нейков. Актьорът Любо Нейков, за когото твърдят, че може да изиграе с лекота всяка роля,  е гост звездата в постановката на Сливенския драматичен театър „Самотният Запад“ от Мартин Макдона с режисьор Венцислав Асенов, чиято премиера е на 18 октомври. Той обаче не харесва званието „звезда“ и нито за миг не афишира звездно поведение. Любимият на телевизионната аудитория актьор, от „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“ до  „Комиците“, с впечатляващо актьорско присъствие в хитовия сериал „Столичани в повече“, на който е продуцент, както на „Комиците“, е завършил актьорско майсторство за куклен театър. И както много колеги куклари, се вписа в първите редици на новото поколение успели български актьори. Въпреки изобилието от телевизионни изяви, той никога не е изоставял театъра и с огромно удоволствие участва в постановки на класически и съвременни комедии, работил е в дублажа, озвучавал е анимационни герои. В творческия му архив са записани характерни роли в 14 игрални филма, 5 сериала, над 10 театрални постановки, той продуцира комедийни предавания, риалити формати, кино и театрални продукции – занимавал се е с всичко, с което актьорът се реализира професионално. Сред любимите занимания на Любо Нейков е и готвенето – с този ритуал той впечатли и екипа на Сливенския театър, към който, от началото на репетиционния период на новата постановка „Самотният Запад“, изпитва голямо уважение и респект. За него е удоволствие да бъде един актьор вповече на сливенския театър. Разговорът с Любо Нейков в предпремиерните дни започна така:

– Кое е онова, което накара Любо Нейков да се нагърби с роля в Драматичния театър на Сливен? С какво провокираха Вашият интерес тази роля, този автор, този режисьор?

– Авторът провокира всеки един нормален актьор, режисьор и човек, който се интересува от изкуството на Мартин Макдона, гледал е неговите филми или е чел неговите пиеси. Текстът е достатъчно мотивиращ да се работи. С режисьора Венци Асенов се познаваме от Театралната академия, в последните години там и дипломен спектакъл мисля, че сме правили заедно. Видяхме се преди време, той ме покани за пиесата, която иска да прави в Сливен. Бях зает тогава, малко се забавихме, но ето, случиха се нещата и съм тук сега, в Сливенския театър, с едни прекрасни актьори – Димитър Марков, Ивайло Гандев и младото попълнение – Наталия Георгиева.

– Как се чувствате в компанията на сливенските актьори?

– Много добре, сработваме се чудесно. Ивайло Гандев го помня от Академията, той беше една или две години след мен, познаваме се оттогава. С Митко Марков се виждам сега, но веднага усетих талантливия актьор. Двамата са в главните роли. Станахме изключително близки. За мен е несравнимо забавление да работим заедно. Ивайло Гандев и Димитър Марков са едни прекрасни талантливи момчета, занимаващи се с театър, които продължават да се занимават с театър въпреки всичко, в трудните условия, в които е страната, с 0,4 процента бюджет за култура. Разбрах, че тук, в сливенския театър, има изумителни хора, които отдадено и скромно си копаят в театралното поле, развиват се с различни текстове и работа с различни режисьори. Те по нищо не отстъпват на познатите звезди от екрана. Те имат всички качества да станат популярни лица от киното и телевизията, защото работят изумително професионално, много леко, с усмивка и с радост от това, което правят. Те не идват тук като банкови чиновници, просто за да свършат някаква работа, защото са на заплата и да си тръгнат. Напротив! Оставаме в театъра до късно и си говорим за пиесата, и те продължават да горят и да творят по ролите си, да ги извайват. Изумителни хора са, аз съм много респектиран и впечатлен, и щастлив, и доволен, че ги познавам и че работим заедно. Тяхното бъдеще е пред тях и ги чака. Наталия Георгиева, най-младото попълнение в Сливенския театър, е обградена с внимание и любов от страна на режисьора и екипа, смятам, че това представление ще е добър старт за работата й в Сливенския театър.

Сцени от постановката на „Самотният запад“ на М. Макдона на Сливенския драматичен театър, с участието на Любомир Нейков, Димитър Марков и Ивайло Гандев. Режисьор Венцислав Асенов

– Каква е идеалната цел на Вашия спектакъл?

– Той е като една многопластова картина, в която един човек може да види само цветове като червено, синьо, жълто и зелено, друг ще види и формите, освен цветовете, трети ще види и кодираните знаци в контекста, симетричните символи, заложени в творбата. Заложени са страшно много теми в тази пиеса и всеки, който има очи, ще ги види и ще ги съотнесе към себе си, собствения си живот, към живота на своите близки и приятели.

 – Страшно много теми, казвате… Коя от тях най-силно Ви вълнува?

– На мен лично ми допада една от водещите теми: Как ценностната система се измести в последните години така, че едни изключително маловажни неща сега са много по-важни от други, които са били основни преди време, в моето възпитание. Това е тема, с която нашия спектакъл много се занимава, тя върви през цялото представление. Смяната на ценностите в живота! С различни критерии и аршини мерим вече и стана модерна тази глупост от последните години – „всеки сам си преценя“. Разбира се, в пиесата по друг начин е казано: как едни дребни неща вълнуват младите хора и въобще хората много повече от съществените като любов, братство, като нещата, с които сме израснали. Защо темата за един чипс, за някаква пиячка или нещо дребно може да те интересува много повече от съществените теми? Това разминаване на мен ми е интересно. И не зная до къде ще доведе. При всички случаи, няма да е до добро.

– Ролята Ви на свещеника с криза във вярата изглежда не е толкова комична?

– Пиесата като цяло „ходи по ръба“. Има неща, които ще са много забавни и смешни за публиката, но повтарям – темите, които са вътре в пиесата, по-скоро биха те замислили и натъжили. Тук не е толкова лековат хуморът, трябва да се вникне в проблема и да видиш как, като в истинско криво огледало, са преувеличени едни проблеми за сметка на други, по-съществени. И оттам идва хуморът в нашето представление. Смятам, че ще бъде забавно, но това не е типичната булевардна комедия.

– Кариерата Ви започва в „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“, където се изявихте като невероятен имитатор на политици като Иван Костов, Бойко Борисов, на известни личности като Ани Салич /Сандалич/ и Светла Петрова. Защо вече като че ли никого не имитирате?

– Тези образи са от телевизионните ми изяви, където на времето все още съществуваше политическа сатира, която в момента отсъства в ефира. И не само по телевизията, но и в киното, все по-трудно и по-рядко се прави политическа сатира. Но тя ще избие при всички случаи, тя винаги ще съществува, та дори и с езопов език. И хора, които търсят подобно нещо и умеят да четат между редовете, ще си го прочетат и ще го намерят.

Уж имаме свобода на словото, уж сме демократично общество, а все по-малко политиците позволяват някой да се шегува на техен гръб. То не е лично, а да се изправят някои кривици – защото смехът е лечебен. Защото актьорът, пък и не само той, е длъжен да има отношение към онова, което го заобикаля. Няма как да изградиш отношение, ако не се шегуваш, ако нямаш чувство за хумор, това си е за твоя сметка. Но успоредно с това, след академията, аз никога не съм спирал да се занимавам с театър.

– Да припомним ролите на Любо Нейков в театъра, кои от тях си харесвате най-много? Първата е сигурно Големанов.

– Те са много ролите, които си харесвам, всяка една ми е дала нещо. Да, дълги години съм играл Големанов, почти до пандемията. И в други представления на Ст. Л. Костов съм участвал, като „Скакалци“, „Вражалец“, която до ден днешен се играе в „Сълза и смях“. Така че аз в една негова трилогия играех, може би съм единственият актьор, който в три представления на Ст. Л. Костов играе. Но специално „Големанов“ е една от най-хубавите български пиеси – изключителен текст, изключителен образ – и тя много ме занимава, защото това е пиеса, писана преди повече от сто години, а всичко не само че е едно и също, но даже се е задълбочило.

Сн.: Любо Нейков в ролята на Големанов от едноименната пиеса на Ст. Л. Костов

Ние не сме мръднали и на йота от онези години, когато властта е „вся и всьо“, а най-добрият бизнес са политиката и властта. Благодарение на тази пиеса, разбирам всички, които са „омесени“ с политика и власт – защо се стремят към нея.

– Когато създавахте „Комиците“, вземахте ли пример от старите комици?

– Не само че сме стъпили на наследството на старите комици, ние сме работили с тях. Аз съм работил с тези колоси – Калоянчев, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. С тези великани в българския театър, кино и телевизия съм работил с голяма любов, респект и уважение.

И в телевизионния сериал „Столичани в повече“, с много от тях продължихме да снимаме, защото трябва да има един мост между поколенията. Ние сме стъпили на техните мощни плещи и бих бил щастлив, ако достойно носим тяхното продължение. Смятам, че на свой ред и ние трябва да помагаме на младите таланти, защото тази приемственост е много важна. Нищо не започва от нас, нищо и не свършва до нас.

Сн.: Стоянка Мутафова и Любомир Нейков в „Скакалци“

– Какво повече от „Столичани вповече“ виждате за себе си в киното?

– Имам проекти, които са в развитие в момента. Става дума и за един игрален филм и за един сериал, който е политическа сатира, ако може да се каже – занимава се пак с тези теми, погледнати от смешната им страна. Защото това, което ни заобикаля, е достатъчно смешно, на ръба на тъжното. Щеше да бъде тъжно, ако не беше жалко. Теми колкото искаш – животът е най-добрият сценарист, предлага уникални ситуации, така че ние не спираме да мислим и да работим в тази посока. И когато му дойде времето, когато надраснем детските си болести като гражданско общество, отново ще се появи политическата сатира.

– От гледна точка на продуцента, трудно ли се продава изкуството в съвременния свят? Как то хем да е високо, хем да е пазарно продаваемо?

– Това е въпрос на пазарна икономика. Като има търсене, ще има и предлагане. Когато се търси нещо, което е по-лековато, по-смешно, по-забавно и по-кратко, то винаги ще се намери кой да го предложи. Когато това забавно и смешно омръзне и започне да се търси нещо по-задълбочено, то ще се появи. В пазарната икономика празни ниши няма.

– А има ли пазар на културата?

– Според мен има. Много градове търсят различни представления, предимно комедии, те по-лесно се продават. Но в същото време, когато се нагълташ с толкова много комедия, ти вече не искаш само сладка торта да ядеш, ами да хапнеш и друго ястие, което да те замисли, да ти даде отражение и вкус в небцето, нещо, което да те повдигне, разчупи, да те преобрази, да те прероди. За всеки влак си има пътници, това е стара приказка и тя не е случайна. Има публика, която търси нещо по-дълбоко, нещо по-разтърсващо, по-емоционално – тя ще намери начин да си го намери и пазарът ще й го предложи. Когато се търсят по-леки и забавни жанрове, те също ще се намерят. Трябва да има от всичко.

– Тревожи ли ви цифрата 0,4 процента за култура в бюджета на държавата?

– Тревожи ме по-скоро начинът на мислене. Няма да се изненадам, ако ми кажат, че и 0,1 вече са приели. Мен ме натъжава начинът на мислене от 30 години насам, как културата и образованието не са сега важни. Напротив, това е единствено най-важното нещо! След социалните и медицинските проблеми, културата и образованието са най-важните, приоритетни теми за едно общество. Защото утре, когато други млади хора ще трябва да ни управляват и да поемат щафетата, ако те не са културни и образовани, къде отиваме? И ние в момента берем плодовете именно на това нещо.

Интервю на Щилияна Василева